РПГ-7 – Уикипедия
РПГ-7 | |
Страна | СССР |
---|---|
Тип | Ръчен противотанков гранатомет |
История на производство и служба | |
На въоръжение | 1961 – |
Произведени бройки | десетки хиляди |
Варианти | РПГ-7В2 (стандартен модел) РПГ-7Д3 (ВДВ модел) Тип 69 (китайски модел) |
Габаритни характеристики | |
Маса | 6,3 кг |
Дължина | 950 мм |
Дължина на цевта | 40 мм |
Работни характеристики | |
Пълнител | 1 бр. |
Боеприпаси | 85 мм |
Въздействие | осколъчно-фугасни, кумулативни, термобарични бойни глави |
Мерни прибори | оптичен мерник |
Скорострелност | 4-6 изстрела/мин |
Начална скорост | 120 м/сек |
РПГ-7 в Общомедия |
РПГ-7 е широко разпространен съветски ръчен противотанков гранатомет принадлежащ към семейството на динамо-реактивните системи. Той заменя РПГ-2 и РПГ-3 в началото на 60-те години и производството му продължава до днес в различни варианти. Означението му по ГРАУ е 6Г3. Използва се от над 90 страни по света, десетки военни и терористични групировки, и се произвежда по лиценз в 9 страни. Без лиценз се произвежда от много други държави.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]РПГ-7 се състои от проста стоманена тръба с диаметър 40 мм, дължина от около 950 мм и тегло 6,3 кг. Задната част на оръжието е облицована с дърво, за да предпази рамото на оператора от топлината при стрелба, а в задния край на тръбата има реактивно сопло, което извежда изгорелите газове и намалява отката. Прицелването става с помощта на механичен или оптичен мерник. Гранатата се вкарва в предната част на оръжието, но по-голямата ѝ част (надкалибрената) остава извън него. Диаметърът и е до 85 мм, а теглото ѝ е между 2,5 и 4 кг. Началната ѝ скорост е 115-120 м/сек и достига до 295 м/сек в края на активния участък на маршовия двигател. Максималната далекобойност на боеприпасите е 1100 м, но самоликвидатор предизвиква взривяване след около 550 м. Точната стрелба е възможна на разстояние до 300-350 м. Някои модели са снабдени с двунога за по-голяма стабилност при стрелба от укрепени позиции. Боеприпасите на РПГ-7 се състоят от три части – двигател, отсек с боен заряд (бойна глава) и стартов заряд с интегрирано оперение. Стартовият заряд служи за изстрелването на гранатата от самото оръжие. Малко след това се включва твърдогоривен маршов ракетен двигател, а по време на полета се разгъват и малки стабилизатори с наклон от 3 градуса придавайки и централна ротация и оттук жироскопична устойчивост в полета. Гранатата е снаредена с боен заряд от А-IX-1(модифициран хексоген), който се детонира от пиезовзривател от контактен тип. Съществуват модели гранати ТБГ-7В Танин снаредени със смес от алуминиева пудра, изопропил нитрат и пропилен оксид. При детонацията се създава така-нареченият термобаричен ефект, който има многократно по-дълги фази на разширение и свиване на газовете. По този начин се постига фугасен ефект съпоставим със 122 мм ОФ гаубичен снаряд (от тук идва и нарицателното „джобна артилерия“). Двигателят има една цилиндрична балиститна шашка от канален тип, марка РНДСИ-5К. Сопловият блок е изпълнен револверно от 6 сопла около корпуса на двигателя.
Заради простата си конструкция, ефективността и ниската си цена, РПГ-7 е най-разпространеното оръжие от тази серия.
Муниции
[редактиране | редактиране на кода]Название | Тип бойна глава | Тегло | Калибър | Пробиваемост | Смъртоносен радиус |
---|---|---|---|---|---|
ПГ-7В | кумулативна | 2,6 кг | 85 мм | 330 мм ЛХБ | |
ПГ-7ВЛ ЛУЧ | кумулативна | 2,6 кг | 93 мм | 500 мм ЛХБ | |
ПГ-7ВР РЕЗЮМЕ | тандемна | 4,5 кг | 65/105 мм | 600-700 мм ЛХБ (след реактивна броня) | |
ОГ-7В КАРАНДАШ | осколъчно-фугасна | 2 кг | 40 мм | 150 м (вкл. войници с бронежилетки и каски); ефективен радиус – до 700 м | |
ТБГ-7В ТАНИН | едностепенна термобарична | 4,5 кг | 105 мм | 10 м ефективен радиус – до 200 м |
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]Много държави по света са разработили свой вариант на РПГ-7 със собствени боеприпаси, а производството им се извършва не само в държавни и частни фабрики, но и нелегално във всевъзможни работилници, обслужващи партизански движения, терористични или военни организации. Най-разнообразни модели произвеждат Русия, Китай, Палестина и други. Китайското копие Тип 69 е по-леко от руския модел, но има приблизително същата далекобойност. Палестинският Ясин е значително опростен вариант с малък обсег и подобрена бронепробиваща способност, пригоден за градски условия. Ал-Бана Ал-Батар са производни на РПГ-7 противотанкови ракетни оръжия, задействани с кабел (подобно на ПТУР), но много по-неточни. България също произвежда РПГ-7 по лиценз, както и разнообразни производни разработки. Такива са 40-мм безоткатно оръдие ATGL-L и 73-мм безоткатно оръдие ATGL-H.[1][2]
На въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Държави
[редактиране | редактиране на кода]Партизански, терористични и военни групировки
[редактиране | редактиране на кода]- Хамас
- Фатах
- Танзим
- Ал-Кайда
- Талибани
- ИРА
- Доброволчески въоръжени сили на Ълстър
- Патриотичен фронт Мануел Родригес
- Непалски маоисти
- Пешмерга
- Хизбула
- Южнотайландски муджахидини
- Тамилски тигри
- поддръжници на партия БААС
- Ал-Шабааб
- Чеченски сепаратисти
- Пиратски организации
и други
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Завод „Арсенал“ – ATGL-L, архив на оригинала от 21 август 2010, https://web.archive.org/web/20100821051000/http://www.arsenal-bg.com/defense_police/ATGL-L.htm, посетен на 16 май 2008
- ↑ Завод „Арсенал“ – ATGL-H, архив на оригинала от 11 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090211033052/http://arsenal-bg.com/defense_police/ATGL-H.htm, посетен на 16 май 2008