Радово (дем Синтика) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Радово.
Радово
Χαροπό
— село —
Гърция
41.2603° с. ш. 23.3728° и. д.
Радово
Централна Македония
41.2603° с. ш. 23.3728° и. д.
Радово
Сярско
41.2603° с. ш. 23.3728° и. д.
Радово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСярско поле
Надм. височина181 m
Население1432 души (2001)

Радово или Радево (на гръцки: Χαροπό, Харопо, катаревуса: Χαροπόν, Харопон, до 1927 Ράδοβον, Радовон[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле, на южния вход на Рупелското дефиле и на около 4 километра северно от демовия център град Валовища (Сидирокастро).

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Радо. Жителското име е ра̀довя̀нин, ра̀довя̀нка, ра̀довя̀не.[2]

Легендата за възникването на селото е следната: В далечните времена на първоначалния период на османската власт, буен младеж на име Радо е живял в Демир Хисар. След поредната младежка свада Радо избягал в Солун и станал пират. Кръстосвал с кораб в Бяло и Средиземно море. След време той и неколцина негови другари решили да оставят опасния занаят. Радо ги довел в Демир Хисар и се оженили за най-личните български моми в града. Построили си къщите в близост до града и така основали селото Радово. Традицията да си вързват кърпи на главите е пренесена в новото Чучулигово.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Радово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Радово (Radovo) е посочено като село с 95 домакинства и 300 жители българи.[4]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Радово, един час на СЗ от Валовища. Камениста почва и баири. Главното занятие на жителите състои в направата на каменни мелнички, които се разпращат дори в Драмско. Малко жители и земледелци. Гръцка църква; в училището, което спохождат 20 ученика, учат по някоя книга и български. 50 къщи само българе.[5] “

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година Радево брои 400 жители, всичките българи християни.[6]

Цялото население на Радово е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Радово (Radovo) се състои от 560 българи патриаршисти гъркомани.[7]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Радово попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Харопон, в превод Радостно, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Радово на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Базо[8] Μπαζιο Камина Καμίνια[9] местност на З от Радово и на И от пътя Кулата - Валовища;[8] прилагателно бъзо(в) от бъз с ъ > а в говора[10]
Мояново[11] или Моян[9] Μογιάν Плистра Πλύστρα[9] ниви между Герман и Пулево; от личното име Моян от Мойо и -ан[11]
Кюнки[8] Κιούγκι Вриси Βρύση[9] чешма в Сенгелската планина СИ от Радово;[8] от турското künk, „тръба“[12]
Бабата[8][13] Μπαμπατα Патера Πατέρα[9] връх в Сенгелската планина СИ от Радово[8]
Кербурун[8] Κερμπουρούν Мити Μύτη[9] възвишение в Шарлия И от Радово (332 m)[8]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Радово
  • Георги Симеонов, български революционер от ВМОРО, воденски селски войвода през Илинденско-Преображенското въстание[14]
  • Димитри Авгенаки, български революционер, участник във Филики Етерия, прехвърлил се след разгрома на въстанието в Молдова в 1821 година отвъд Прут в Русия. В документ на задържалите го руски власти пише за него: „Българин, турски поданик от село Радово, намиращо се около град Демир. Преди 34 години пристигнал във влашкото градче Плоещ. Занимавал се с правенето на самари. През април месец се присъединил към етеристите. В Русия не е бил. Постоянно местожителство има в своето отечество.“[15]
  • Иван Радовски (1905 – 1978), български революционер, деец и терорист на ВМРО
  • Лазар Кунгалов (1884 – 1970), български революционер,деец и войвода на ВМОРО и ВМРО
  • Тома Радовски (1862 – 1957), български революционер, деец и районен войвода на ВМОРО и ВМРО
  • Христо Радовски (1903 – 1980), български революционер, член и деец на ВМРО
  • Марко Радовски (1908 – 1984), български революционер, деец и четник на ВМРО
  • Димитър Радовски (1913 - 1982), български учител и бирник в българската администрация на Сяр по време на българското управление на Беломорието 1941 - 1944 год.[16]
  • Велик Иванов Кунгалов, дългогодишен и уважаван от българите кмет на селото и баща на войводата Лазар Кунгалов [17]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 181.
  3. ↑ Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Велико Търново, Фабер, 2017. с. 7-8.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  5. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 852.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  8. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  10. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  11. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161.
  12. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 150.
  13. ↑ Topografska Karta JNA 1:100.000.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
  15. ↑ Тодоров, Николай. Балкански измерения на Гръцкото въстание от 1821 година. Приносът на българите, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 182.
  16. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 14, ISBN 978-619-00-1431-7.
  17. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 39, ISBN 978-619-00-1431-7.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Радово_(дем_Синтика)&oldid=12198677“.