French
DeutschШугово – Уикипедия
| Шугово Πλατανάκια | |
| — село — | |
  Шугово  Шугово  Шугово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 172 m |
| Население | 697 души |
Шугово (на гръцки: Πλατανάκια, Платанакия, до 1922 Σιούγκοβα, Сугова[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 63 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 30 километра западно от демовия център Валовища (Сидирокастро) в южното подножие на планината Беласица (Керкини или Белес).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано като Шугова със 133 джизие ханета (домакинства), въглищари.[2]
В XIX век Шугово е село в Демирхисарска каза на Серски санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Шугово (Chougovo) е посочено като село с 250 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 340 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Шугово, на З. от Порой нещо два часа. Местоположение и занятия същите, както в Матница. Имат си църква и училище с 20 ученика, в които четат по гръцки. 30 къщи турци и 60 българе.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 850 жители българи християни и 500 турци.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Шугово (Chougovo) е 1800 българи екзархисти и в селото функционира българско начално училище с 1 учител и 41 ученици.[6]
В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Антон Наков.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и седем души от Шугово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Шугово е смесено местно-бежанско село с 254 бежански семейства с 876 души.[9] В 1922 година името на селото е променено на Платанакия.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бутковска река[10] | Μπούτκοβας | Алогорема | Άλογόρεμα[11] | река Ю от Шугово[10] |
| Грубил[12] | Γκρουμπίλ | Агапитон | Άγαπητόν[11] | местност в Беласица С от Шугово[12] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Шугово
Георги (Гого) Кехайов (1875 – 1912), български революционер- Илия Гегов, български революционер
- Костадин (Константин) Георгиев Ангов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, неграмотен, 4 рота на 14 воденска дружина[13]
- Коста Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски[14]
- Мито Кехайов (Мите Кайов), български революционер от ВМОРО
- Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Ташо Стоянов[13]
- Починали в Шугово
- Александър Георгиев Сивиков (1921 – 1944), български военен деец, офицерски кандидат, загинал през Втората световна война[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859 – 860.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 157.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ а б Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
