Рейд в Индийския океан – Уикипедия

Рейд в Индийския океан
Тихоокеански театър
Информация
Период	31 март – 10 април 1942 г.
Място	Индийски океан
Резултат	японска победа
Страни в конфликта
Обединено Кралство Австралия Нидерландия САЩ Канада Япония
Сили
3 самолетоносача 5 линейни кораба 7 крайцера 15 разрушителя 7 подводници 100+ самолета 30 бойни кораба 50+ търговски кораба 5 самолетоносача 4 линейни кораба 7 крайцера 19 разрушителя 5 подводници 350 самолета
Жертви и загуби
1 лек крайцер 2 тежки крайцера 2 разрушителя 1 въоръжен търговски кораб 1 корвета 1 едномачтов платноход 23 търговски кораба 40+ самолета 20+ самолета
Рейд в Индийския океан в Общомедия

Рейдът в Индийския океан (известен в Япония като операция „C“^[1]) е военноморски набег, извършен от Императорския японски флот между 31 март и 10 април 1942 г. Японските самолетоносачи под командването на адмирал Чуичи Нагумо нанесят удар на съюзническите корабни и военноморски бази около Цейлон, но не успяват да намерят и унищожат по-голямата част от Британския Източен флот. Източният флот, командван от адмирал сър Джеймс Сомервил, е предупреден от разузнаването и отплава от базите си преди набега. Опитът му да атакува японците е осуетен от лошото тактическо разузнаване.

След нападението британците очакват голямо японско настъпление в Индийския океан. Основната база на Източния флот е преместена в Източна Африка, а Цейлон е подсилен. Адмирал сър Джеймс Сомервил оставя бързо подразделение „... в Индийския океан, за да бъде готов да се справи с всеки опит на врага да получи контрол над района само с леки сили.“.^[2] Японците нямат краткосрочни планове да се възползват от успеха си и в рамките на година бойните действия в Тихия океан правят това невъзможно.