Русокастро – Уикипедия

Русокастро
Кметството на село Русокастро
Русокастро 42.465643, 27.186588 Русокастро
Общи данни
Население	1106 души[1] (15 март 2024 г.) 23,3 души/km²
Землище	47,435 km²
Надм. височина	20 m
Пощ. код	8105
Тел. код	05918
МПС код	А
ЕКАТТЕ	63478
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Камено Жельо Вардунски (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Николина Желязкова
Адрес кметство
село Русокастро
Русокастро в Общомедия

Русокàстро е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.

Село Русокастро се намира на около 23 km запад-югозападно от областния център Бургас, около 15 km юг-югозападно от общинския център град Камено и около 13 km северно от град Средец.^[2] Разположено е в Бургаската низина, източно край Русокастренска река^[3]. Надморската височина в центъра на селото е около 22 m, в източния му край нараства до около 35 – 40 m, а в западния към реката намалява до около 15 – 20 m. Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние, почвите в землището са преобладаващо смолници и наносни^[3].

През Русокастро минава в направление север – юг третокласният републикански път III-539, водещ на юг през село Дюлево към град Средец, а на север – към град Айтос. Общински път на югоизток свързва Русокастро през селата Ливада и Тръстиково със село Константиново и второкласния републикански път II-79 (Елхово – Средец – Бургас).

Землището на село Русокастро граничи със землищата на: село Трояново на север; село Равнец на североизток; село Ливада на югоизток; село Дюлево на юг; село Суходол на югозапад; село Сърнево на запад; село Желязово на запад.

В землището на село Русокастро, в поречието на Русокастренска река, се намират (към 31 май 2020 г.) микроязовирите „Георгиево кладенче“ и „Татарски дол“.^[4]

В околността на Русокастро са разкрити селищна могила от късния халколит и ранната бронзова епоха и тракийско светилище; Русокастро е свързано с добиване на желязна руда от траките. През 4 век пр.н.е. съществува антично селище. Северозападно от селото, в местността Русин камък, има останки от късноантична и средновековна крепост. През 9 век средновековната крепост е спомената с името Русокастрон. Запазени са останки от крепостните стени и кулите, южно от крепостта е валът Еркесия. В района на Русокастро са намерени: монета от електрум (сплав от злато и сребро), сечена през 4 век пр.н.е. от Кизик (древногръцка колония на град Милет в Мала Азия); антична теракота и римска статуетка ездач на кон, надпис от 6 век. В селото е открито сребърно съкровище от 12 – 13 век (гривни и огърлици). Според сведения от арабския пътешественик Мохамед ал-Идриси през 11 – 12 век Русокастро е търговски град. В Битката при Русокастро 1332 г. цар Иван Александър нанася поражение на византийските войски. Сведения за селото под имената Ируси кастри (нахия) и Руси Касри (каза) има в османотурски регистри от 1488, 1676 и 1731 г.^[3]

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.^[3]

В селото е открито училище през 1872 г.^[3] (по други данни – през 1865 г.^[5]).

В края на XIX век етнографът Димитър Маринов отбелязва жителите на Русокастро и няколко съседни села като рупци, предполагайки въз основа на неясни местни легенди, че те са потомци на бежанци от насилствената ислямизация в Родопите през XVII век.^[6]

През 1910 г. е основано читалище „Съзнание"^[3] (по други данни читалището е основано през 1903 г.^[7]).

През 1945 г. в Русокастро е основано Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)^[8], което през следващите години претърпява изменения в организацията и наименованието, а през 1995 г. под наименованието Земеделска производителна кооперация „Напредък“ след ликвидация е закрито.^[9]

Населението на село Русокастро наброява 1799 души при преброяването към 1934 г. и 2214 към 1965 г., намалява до 1362 към 1992 г. и е 1143 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.^[10]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[11]

Село Русокастро към 2022 г. е център на кметство Русокастро.^[12][13]

В село Русокастро към 2022 г. има:

• действащо читалище „Съзнание – 2009 г.“;^[14][15]
• действащо общинско основно училище „Иван Вазов“;^[16]
• целодневна детска градина „Детелина“;^[17]
• православна църква „Рождество на Пресвета Богородица“ (1902 г.);^[18][3]
• пощенска станция.^[19]

На около километър от Русокастро край пътя северозападно от селото се намира „Социален дом – Русокастро“ („Дом за възрастни с умствена изостаналост“).^[20]

В парка до кметството е изграден мраморен паметник, посветен на четиримата жители на селото, загинали в Отечествената война 1944 – 1945 г. край река Драва, Унгария. В кметството след централния вход от двете страни на стените в преддверието са монтирани две мраморни плочи, посветени на загиналите в Балканската и Първата световна война 36 жители на селото.^[21]

През 2006 г. в скалистата местност Русин камък започват разкопки във връзка с крепостта Русокастрон.

От 2007 г. е възстановено честването на Гергьовден на местността Русин камък във възстановения храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“. Храмът е познат сред местните хора като „манастира“.^[22]

На Русокастро е наречена улица в квартал „Карпузица“ в София (Карта). Скала Русокастро край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименувана в чест на село Русокастро^[23].

• 
  Църква „Рождество на Света Богородица“
• 
  Читалище „Съзнание“
• 
  Паметник на загиналите във войната 1944 – 1945 г. жители на с. Русокастро

• Българските крепости – Русокастро Архив на оригинала от 2008-02-11 в Wayback Machine.
• „Село Русокастро – крепост Русокастро“ (Български крепости. Обекти в България. Югоизточна България; област Бургас; община Камено)
• Средновековната българска крепост Русокастро
• Културен календар: 100 години читалище „Светлина“ – с. Русокастро. Читалища. www.chitalishta.com
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055
• Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта