Савири – Уикипедия

Савирите (на гръцки: σαβιροι) са номадско племе, според някои изследователи е от угърски произход, но впоследствие е тюркизирано, а според други е от огурската група на тюрко-алтайските племена.[1][2][3][4] Първоначално живеят в Западен Сибир, който М. И. Артамонов смята, че носи тяхното име (наричани са и сабири/сибири).

През II в. Птолемей ги локализира в степите на Северното Прикаспие[5], а впоследствие към 463 г. заели Северен Дагестан. Пак според М. И. Артамонов те, заедно с барсилите (βαρσιλτ, βαγρασικ), били основното население на Царството на хуните (VI-VII в.)[6]. Средновековните автори като Прокопий Кесарийски[7], Агатий Миринейски[8] и Теофан най-често ги наричат хуни. Част от тях по-късно (X в.) се озовала по Средна Волга, където се вляла във Волжка България, била известни под името сувари и имали значителен град, носещ същото име – Сувар.

Персийският учен-енциклопедист, историк и лингвист ал Бируни (973 – 1048) отбелязва в своите трудове, че езикът на българите и сабирите e смесица между тюркски и хазарски.[9]

  1. Ilkka Syvänne, The Age of Hippotoxotai: Art of War in Roman Military Revival and Disaster (491 – 636); Tampere University Press, 2004, p. 351.
  2. Fuchs Christian, Lars Johanson, Éva Ágnes Csató Johanson, The Turkic Languages, Routledge, 2015, p. 18.
  3. David Nicolle, Attila and the Nomad Hordes, Osprey Publishing, 1990, p 23.
  4. Denis Sinor, The Cambridge History of Early Inner Asia, Cambridge University Press, 1990, p. 200.
  5. Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки...с.53
  6. Артамонов, М., История хазар, с. 229
  7. Прокопий Кесарийски, Война с готами, кн. VIII, 3, 11
  8. Агатий Миринейски ГИБИ, т. II, с. 183 – 184
  9. Golden, Peter Benjamin. An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1992. ISBN 9783447032742. p. 235. Посетен на 2022-07-01. (на английски)