Самоковска художествена школа – Уикипедия

Самоковска школа
	Самоковска школа
	Стенопис на Св. св. Кирил и Методий от 1848 г. от Захарий Зограф в Троянския манастир. В горния край на иконата е изобразено всевиждащото око
Вид	иконопис,; дърворезба,; архитектура
Период	XVIII – XIX век
Държава	Османска империя,; България,; Сърбия
Център	Самоков
	Самоковска художествена школа в Общомедия

Самоковската школа е възрожденска художествена школа, която води началото си от края на 18 век. Нейно средище е град Самоков, но представителите ѝ работят по всички български краища.

Живопис

Основоположник на Самоковската школа е зографът Христо Димитров от с. Доспей, работил в Македония и западните български земи. Неговите синове и внуци Захарий Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Никола Доспевски, Захарий Доспевски и Иван Доспевски също се занимават с живопис. Свързани с тях са и художниците Сотир Даскалов, Христо Йовевич от с. Широки дол, Иван Николов (Йован Иконописец) от с. Продановци и синът му Никола Образописов, Коста Вальов и синовете му Иван и Никола.^[1] Коста Геров (Антикаря) иконописец, близък приятел, помощник и зет на Никола Образописов, брат на Димитър Геров

Дърворезба и други приложни изкуства

Най-видни самоковски резбари са преселеният грък Атанас Теладур и неговият ученик Стойчо Фандъков. В града печатат илюстровани книги и щампи Никола Карастоянов (баща), Анастас Карастоянов (син) и Георги Клинков.^[2] Там работят също гравьорите на пръстени и печати (антикари) Йованчо С. Антикар, дякон Йосиф и племенникът му Димитър Геров.^[3]

Изследвания

Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 71 – 76, 189 – 232, 251 – 254, 298 – 313, 345 – 350.
Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 313 – 476.
Свинтила, В. Икони от Самоковската школа. С., 1979.
Рошковска, А. Възрожденска декоративна стенопис от самоковски зографи. С., 1982.
Гергова, И. Самоковската художествена школа и украсата на ръкописната книга. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 42 – 47.
Генова, E. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа: Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович Вальов. С., 2012

Бележки

↑ samokov.bg, архив на оригинала от 27 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120227015311/http://www.samokov.bg/shkola.html, посетен на 1 февруари 2013
↑ Захариев, В. Самоковската гравьорска школа от XIX век. – Изкуство, 7, 1957, кн. 1, 37 – 45.
↑ Захариев, В. Димитър Анастасов Геров-Антикар (1815 – 1904). – Изкуство, 8, 1958, кн. 6, 29 – 32.

Външни препратки

Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа Архив на оригинала от 2019-02-13 в Wayback Machine. – онлайн каталог с творби

[1] samokov.bg, архив на оригинала от 27 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120227015311/http://www.samokov.bg/shkola.html, посетен на 1 февруари 2013

[2] Захариев, В. Самоковската гравьорска школа от XIX век. – Изкуство, 7, 1957, кн. 1, 37 – 45.

[3] Захариев, В. Димитър Анастасов Геров-Антикар (1815 – 1904). – Изкуство, 8, 1958, кн. 6, 29 – 32.

[1]

[2]

[3]