Сваляне на Lockheed U-2 – Уикипедия

Съветската власт показва през май 1960 г. останките от сваления американски шпионски самолет на военни аташета на трети страни.

Свалянето на Lockheed U-2 (на руски: Уничтожение U-2) се случва на 1 май 1960 г. близо до Свердловск по време на управлението на първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Съвета на министрите на СССР Никита Хрушчов и президента на САЩ Дуайт Айзенхауер. По време на инцидента разузнавателен американски самолет Lockheed U-2 е свален в съветското въздушно пространство. Американският шпионски самолет е свален със система за ПВО С-75 Двина.[1]

След инцидента САЩ първоначално се опитват да отрекат съществуването, мисията и предназначението на самолета, но след като съветското правителство представя пред световната общественост останките от сваления самолет и заловения пилот Гари Пауърс, САЩ са принудени да признаят съществуването на програма за полети на шпионски самолет над СССР, която започва още националния празник на САЩ 4 юли 1956 г. и продължава по време на провежданата политика на размразяване при Хрушчов на „студената война“. Гари Пауърс е осъден за шпионаж на десет години лишаване от свобода, но на 10 февруари 1962 г. заедно с американския студент по икономика Фредерик Прайър са разменени за съветския разузнавач Рудолф Абел.[2]

Инцидентът се случва две седмици преди планираната среща Изток-Запад в Париж и е сериозен удар върху репутацията на Съединените щати, усложнил неимоверно отношенията между СССР и САЩ и довел до карибската криза и до издигането на Берлинската стена.[3]

По този инцидент на американския разузнавателен самолет носи името си ирланската рок група Ю Ту, основана след сключването на Хелзинкските споразумения.