Световно клубно първенство на ФИФА – Уикипедия
Световно клубно първенство | |
Вид спорт | футбол |
---|---|
Основан | 2000 г. |
Брой отбори | 7 |
Държави | международно (ФИФА) |
Настоящ победител | ФК Манчестър Сити |
Уебсайт | Club World Cup |
Световно клубно първенство на ФИФА в Общомедия |
Световното клубно първенство на ФИФА (на английски: FIFA Club World Cup) е световен шампионат по футбол. В него участват клубовете шампиони на 6-те континентални конфедерации. Участие взема и първенецът на страната домакин, който играе квалификация срещу шампиона на Океания.
Първото състезание се провежда през януари 2000 г. в Бразилия, печели го бразилският Коринтианс.
По план на ФИФА Световното клубно първенство трябва да замени финала за Междуконтиненталната купа по футбол (Купата на Тойота), който се провежда до 2004 г. в Япония единствено между клубните шампиони на Европа и Южна Америка. Това става от 2005 г. Въпреки участието на клубните шампиони на всички континенти, повечето от финалите на световното клубно първенство са играни между европейски и южноамерикански клубове, с изключение на състезанията през 2000, 2010, 2013, 2016 и 2018 г.
Най-много титли в състезанието е спечелил Реал Мадрид – 5.
Футболистът с най-много титли е Тони Кроос – 6.
Формати и правила
[редактиране | редактиране на кода]Първият формат от 2000 г. е променян през 2005, 2012 и 2019 г.
При първото провеждане на турнира осемте участници са разделени в две групи от по 4 отбора. Победителите от всяка група се срещат на финала, а вторите играят за третото място. Състезанието промени формата си по време на подновяването през 2005 г. на турнир с елиминации, в който отборите играят един срещу друг по един мач, с допълнително време и дузпи, използвани за определяне на победителя, ако е необходимо. В него участват шест клуба, които тогава се състезават в продължение на две седмици. Има три етапа: четвъртфинали кръг, полуфинали и финал. Четвъртфиналната фаза включва шампионите на Океания, Африка, Азия и Северна Америка. Спечелилите двата четвъртфинала играят на полуфиналите срещу шампионите на Европа и Южна Америка. Победителите в полуфиналите се класират за финала.
Плейоф |
---|
Победител в Шампионската лига на ОФК Шампион на националната лига на страната домакин |
Четвъртфинали |
Победител в Шампионската лига на КАФ Победител в Шампионската лига на АФК Победител в Шампионската лига на КОНКАКАФ Победител в плейофа |
Мач за 5-то място |
Двата загубили в четвъртфиналите |
Полуфинали |
Победител в Шампионската лига на УЕФА Победител в Шампионската лига на КОНМЕБОЛ Двата победителя в четвъртфиналите |
Мач за 3-то място |
Двата загубили в полуфиналите |
Финал |
Двата победителя в полуфиналите |
Настоящият формат от 2019 г. включва мач за пето място и място за шампионите на националната лига на страната домакин. Има четири етапа: плейофи, четвъртфинали, полуфинали и финал. В първия етап шампионите от националната лига на страната домакин срещат носителя на Купата на нациите на Океания. Спечелилият този етап преминава към четвъртфиналите и се присъединява към победителите в шампионските лиги Шампионска лига на КАФ, Шампионска лига на АФК и Купа на шампионите на КОНКАКАФ. Победителите от тези игри се класират за полуфиналите, където се срещат с победителя от Шампионската лига на УЕФА и носителя на Копа Либертадорес на Южна Америка. Изгубилите тези срещи играят мач за III място. При равенство в него няма продължения, а се изпълняват дузпи. Победителите от двата полуфинала играят един срещу друг на финала. [1]
За първенството през 2025 г. е определен формат с 32 отбора, което го прави най-големият световен клубен турнир в историята на футбола. Европа предоставя 12 отбора, Южна Америка 6 и по 4 от Африка, Азия и КОНКАКАФ (Северна и Централна Америка, Карибите). Отборите се състезават по формàта, използван от световното първенство между 1998 и 2022 г. Те се разделени в 8 групи от по четири, които играят всеки срещу всеки. Първите два от всяка група продължават към етапа на елиминациите в един мач: 1/16-финали, осминафинали, четвъртфинали, полуфинали и финал. Играят се всичко 63 мача. [2]
Победители
[редактиране | редактиране на кода]За списък с всичките световни клубни шампиони, включващи Междуконтиненталната купа и Световното клубно първенство вижте Списък на световните клубни шампиони по футбол от 1960 година насам.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]Реал Мадрид е бил световен клубен шампион на ФИФА рекордните 5 пъти. Той е и първият шампион 3 пъти последователно (2016–2018). Отборът също имат най-много победи (12) и най-много отбелязани голове в състезанието (40). [3][4]
Тони Кроос е печелил Световното клубно първенство на ФИФА 6 пъти, най-много титли за всеки играч. Той е единственият футболист, който е ставал шампион при всичките си участия.[5]
Кристиано Роналдо е най-добрият голмайстор в историята на шампионата със 7 гола. [6]
Хюсеин Ел Шахат е играл в най-много мачове от състезанието – 15.[7]
Окланд Сити са участвали в най-много издания на турнира (11), докато Ал Ахли са изиграли най-много мачове (25). [4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ FIFA Club World Cup Qatar 2019 - Regulations // 2019-09. Архивиран от оригинала на 2021-11-02. Посетен на 2021-11-02. (на английски)
- ↑ Факти за Световното клубно първенство през 2025 година], 4 декември 2024.
- ↑ FIFA Club World Cup // Rec.Sport.Soccer Statistics Foundation. Посетен на 3 юли 2024.
- ↑ а б Club World Cup – All-time league table // 11 February 2023. Посетен на 26 декември 2023.
- ↑ Summerscales, Robert (11 February 2023). "Real Madrid Crowned FIFA Club World Cup Champions Again As Toni Kroos Makes History". Sports Illustrated. Retrieved 11 February 2023.
- ↑ Club World Cup – All-time Topscorers // 11 February 2023. Посетен на 26 май 2024.
- ↑ Club World Cup – All-time appearances // 11 February 2023. Посетен на 3 септември 2024.