Преображение Господне (Метеора) – Уикипедия

„Преображение Господне“ Μεταμόρφωσης του Σωτήρος
Местоположение39.726333, 21.626287
Вид на храма	православен манастир
Страна	Гърция
Населено място	Метеора
Религия	православие
Вероизповедание	Църква на Гърция
Епархия	Стагийска и Метеорска
Изграждане	1340 г.
Статут	действащ мъжки манастир, паметник на ЮНЕСКО
„Преображение Господне“ в Общомедия

„Преображение Господне/Христово“ (на гръцки: Μονή Μεταμόρφωσης του Σωτήρος), известен и като Големия или Великия Метеор (на гръцки: Μεγάλο Μετέωρο) е най-големият от шестте действащи православни манастири на Метеора, Гърция. Разположен е върху най-високата (613 m н.в.) и най-голяма по площ метеорска отвесна скала (6 ha), северозападно от Варлаамския манастир и северно от „Свети Николай Анапавсас“. От страната на изкачване височината е 215 m и 115 стъпала водят до входа на манастира. До 1923 година изкачването се е извършвало с помощта на въжени стълби или мрежа, изтегляна с макара от върха.

Манастирът е основан около 1340 година от свети Атанасий Метеорски и преподобни Йоасаф Метеорски,^[1] които събират множество последователи и построяват първия храм и монашески сгради.

В средата на XVI век манастирът става независим благодарение на патриарх Йеремия I Константинополски. През този период започва нов разцвет, свързан с управлението на игумен Симеон, който разширява манастирския католикон и построява множество други манастирски постройки. В продължение на 600-годишното си съществуване Големият метеор е подлаган на множество нападения и грабежи, а през 1633 г. манастирът е почти напълно унищожен от пожар.

Когато през XV–XVI век монашеската република в Метеора се разраства, неин глава става игуменът на Големия Метеор, а манастирът става главна монашеска обител и до днес има първенствуващо значение сред метеорските манастири.

Централният храм (католикон) на манастира е посветен на Преображение Господне. Понастоящем е с дължина 42 m и височина 24 m. Изграден е във формата на кръст със сложен дванадесетостранен купол, висок 24 m. Католиконът се състои от неф, олтар, нартекс и външен нартекс. Олтарната част, която първоначално е била целият храм, също е кръстокуполен храм, изгубил притвора си при разширението на църквата. Първоначалната църква е издигната през 1382 година от основателя на манастира Свети Атанасий Метеорски и довършена през 1388 година от Йоасаф Метеорски.

Първият храм е зографисан през ноември 1483 година. Стенописите са дело на водещото ателие на Костурската художествена школа от този период, към чиито произведения се включват стенописите в „Свети Николай Евпраксиин“ в Костур (1485/1486), част от живописта в католикона „Успение Богородично“ на манастира Трескавец (1483/1484) и в „Свети Никита“ при скопското село Чучер (1483/1484), както и фрагментите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Либаново (1485) и тези от разрушената църква „Свети Спиридон“ в Костур (края на XV век).^[2]

Впоследствие църквата се преустройва и разширява през 1552 година по времето на игумена Симеон. Владишкият трон е дървен, с флорална декорация и е изработен през 1617 година. Позлатеният дърворезбован иконостас на католикона с изящни зооморфни и флорални мотиви, е изработен през 1791 година по времето на игумена Партений.

Нартексът е деветкуполен и се поддържа от четири колони. В дъното му се намират мощите на основателите на манастира. Външният нартекс е широк с по малко стенописи и вградени керамични чинии в стените. Запазен е надпис за последното голямо разширение на храма през 1544-5 година. Сега целият храм е изографисан и макар че мненията на специалистите не съвпадат напълно, преобладава мнението че стенописите в централния храм от 1552 г. са дело на прочутия зограф Теофан Критски.

Освен католикона, на територията на манастира има още три по-малки църкви: „Свети Йоан Кръстител“, построена през ХVІ век с дърворезбен иконостас и стенописи; „Св. св. Константин и Елена“, построена през 1789 година, и „Свети Атанасий“, която се намира до входа на манастира.

В манастира е запазена монашеската трапезария – дълга 35 m и широка 12 m, построена през 1557 година по време на игумена Симеон, която понастоящем е превърната в музей. Зад трапезарията се намира манастирската болница.

• 
  Цар Давид
• 
  цар Соломон
• 
  Благовещение
• 
  Молитва в Гетсиманската градина

• Проватакис, Теохарис: Метеора. История на манастирите и монашеството, изд. „Михалис Тубис“, Атина, с.32-39

п б р Манастири на Метеора Действащи : „Преображение Господне“ • Варлаамски манастир • Русански манастир • „Свети Николай Анапавсас“ • „Света Троица“ • „Свети Стефан“ Недействащи и разрушени : „Сретение Господне“ • „Свети Антоний“ • „Свети Николай Бандовски“ • Дупянски скит • „Христос Вседържител“ • „Свети Георги Мандилски“ • „Свети Дух“ • „Свети Модест“ • „Свети Йоан Предтеча“ • „Свети Димитър“ • „Свети Григорий“ • „Свети манастир“ • „Свети Апостоли“ • „Свети Архангели“ • „Веригите на Свети Петър“ • „Калистрат“ • „Ипсилотера“ (Калиграфон) Свети Антоний Свети Николай Бандовски Христос Вседържител Дупянски скит Свети Георги Мандилски Свети Дух Свети Модест Свети Йоан Предтеча Свети Григорий Свети манастир Свети Апостоли Свети Архангели Веригите на Свети Петър Ипсилотера Преображение Господне (Метеора) (Метеора)

п б р Обекти на световното културно и природно наследство в Гърция Атински акропол • Атон • Баса - Храм на Аполон Епикур • Вергина • Дафни • Делфи • Делос • Епидавър • Старият град Корфу • Метеора • Микена и Тиринт • Мистра • Нов манастир • Олимпия • Питагорион и Херайон на Самос • Средновековен град Родос • „Свети Йоан Богослов“ и Пещерата на Апокалипсиса на Патмос • „Свети Лука“ • Раннохристиянски и византийски паметници в Солун (Арка на Галерий • Византийска баня • „Свети Димитър“ • Влатадес • „Свети Георги“ • „Света София“ • „Света Богородица Медникарска“ • „Свети Николай Сирак“ • „Свети Апостоли“ • „Свети Илия“ • „Преображение Господне“ • „Света Богородица Неръкотворна“ • „Света Екатерина“ • Латомски манастир • „Свети Пантелеймон“ • Солунски стени) • Филипи