Йеремия I Константинополски – Уикипедия

Йеремия I Ιερεμίας Α΄
патриарх
Роден	XV век Зица, Османска империя
Починал	13 януари 1546 г. Враца, Османска империя
Йеремия I в Общомедия

Йеремия I (на гръцки: Ιερεμίας Α΄) e на два пъти вселенски патриарх до смъртта си по време на управлението на Сюлейман Великолепни. Един от най-дълго и най-успешно управлявалите патриарси на Константинопол (1521 – 1545).^[1]

Канонизиран е за светец на 10 януари 2023 г.^[2]

Роден в Зица, Янинско, починал във Враца на път за Влашко. През 1513 г. е избран за православен митрополит на София, където е базирано румелийсткото бейлербейство. Този му пост е стъпало за патриаршеския, който заема непосредствено след възкачването на Сюлейман Великолепни. Предходният вселенски патриарх и фаворит на Селим I, гъркът Теолипт I Константинополски въпреки че изпраща за Русия своя земляк Максим Грек, не успява да отслужи Света литургия на Божи гроб след установяването на халифата и присъединяването към империята на диоцезите на Антиохийската, Йерусалимската и Александрийската патриаршия. Това обаче за сметка на него успява да направи патриарх Йеремия I. Малко след избора му той се отправя на обиколка през Кипър в Египет, Синай и Палестина именно с тази цел.^[3]

По време на престоя си в Йерусалим, столичното гръцко духовенство и аристокрация на Константинопол го сваля от престола през април или май 1524 г. и избира на негово място Йоаникий Созополски.^[4]

Патриарх Йеремия I, подкрепен от патриарсите Йоаким I Александрийски и Михаил V Антиохийски, отхвърля преврата и връщайки се към Константинопол е посрещан навсякъде от ентусиазирани хора и тълпи. Официално си възвръща вселенския патриаршески трон на 24 септември 1525 г. В резултат от това неговия авторитет се издига значително спрямо предходните и често сменящи се вселенски патриарси през XV век.^[5]

През 1537 г. патриарх Йеремия постига нещо уникално в османската история – получава ферман от султан Сюлейман Великолепни по силата на който се забранява обръщането на църкви в джамии в Константинопол. Това решение не е потвърдено от наследниците на Сюлейман на османския трон.^[6]

През 1545 г. поради немощ сам се оттегля в Бистрешкия манастир посветен на Св. Йоан Рилски Пусти над Враца, замонашавайки се и заживявайки пустиножително по примера на Иван Рилски отшелнически и по исихастки в пещерата Постницата в близост до манастира. Умира във Враца на път за Влашко.^[7]

Йеремия I възстановява манастира „Свети Лука“, днес част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Йеремия издига бившата килия Ставроникита в манастир завършвайки облика който има до днес Света гора със своите двадесет манастира. Уставът на Монашеска република Света гора е изработен по време на патриаршеството му и е утвърден от него, в сила и към 2023 г.^[8]

Нормативен контрол BNE GND NLG VIAF

п б р Вселенски патриарси Вселенски патриарси във Византия (451—1453) Анатолий I Генадий I Акакий I Фравита I Евфимий I Македоний II Тимотей I Йоан II Епифаний I Антим I Мина I Евтихий I Йоан III Йоан IV Кириак I Тома I Сергий I Пир I Павел II Петър I Тома II Йоан V Константин I Теодор I Георгий I Павел III Калиник I Кир I Йоан VI Герман I Анастасий I Константин II Никита I Павел IV Тарасий I Никифор I Теодот I Антоний I Йоан VII Методий I Игнатий I Фотий I Стефан I Антоний II Николай I Евтимий I Стефан II Трифон I Теофилакт Лакапин Полиевкт I Василий I Антоний III Николай II Сисиний II Сергий II Евстатий I Алексий I Михаил I Константин III Йоан VIII Козма I Евстратий Гарида Николай III Йоан IX Лъв I Михаил II (Оксеит) Козма II Николай IV Теодот II (или Теодосий) Неофит I Константин IV Лука I Михаил III Харитон I Теодосий I Василий II Никита II Лъв I Доситей II Георгий II Йоан X Михаил IV† Теодор II† Максим II† Мануил I† Герман II† Методий II† Мануил II† Арсений I† Никифор II† Герман III, (Лаз Маркуца)† Йосиф I Йоан XI Григорий II Атанасий I Йоан XII Нифонт I Йоан XIII Герасим I Исая I Йоан XIV Исидор I Калист I Филотей I Макарий I Нил I Антоний IV Калист II Матей I Евтимий II Йосиф II Митрофан II Григорий III Атанасий II Вселенски патриарси в Османската империя (1453—1923) Генадий II Исидор II Софроний I Йоасаф I Марк II Симеон I Дионисий I Рафаил I Максим III Нифонт II Максим IV Йоаким I Пахомий I Теолипт I Йеремия I Йоаникий I Дионисий II Йоасаф II Митрофан III Йеремия II Пахомий II Теолипт II Матей II Гавриил I Теофан I Мелетий I Неофит II Рафаил II Кирил I Тимотей II Григорий IV Антим II Кирил II Атанасий III Неофит III Партений I Партений II Йоаникий II Кирил III Паисий I Партений III Гавриил II Партений IV Дионисий III Климент I Методий III Дионисий IV Герасим II Атанасий IV Яков I Калиник II Неофит IV Гавриил III Неофит V Киприан I Кирил IV Атанасий V Козма III Йеремия III Калиник III Паисий II Серафим I Неофит VI Кирил V Калиник IV Серафим II Йоаникий III Самуил I Мелетий II Теодосий II Софроний II Гавриил IV Прокопий I Неофит VII Герасим III Григорий V Калиник V Йеремия IV Кирил VI Григорий V Евгений II Антим III Хрисант I Агатангел I Константий I Константий II Григорий VI Антим IV Антим V Герман IV Мелетий III Антим VI Кирил VII Йоаким II Софроний III Йоаким III Йоаким IV Дионисий V Неофит VIII Антим VII Константин V Герман V Мелетий IV Вселенски патриарси в Турция (от 1923) Григорий VII Константин VII Василий III Фотий II Вениамин Максим V Атинагор I Димитрий I Вартоломей I † резидират в Никея Портал:Православие Пълен списък на епископите на Византион, архиепископите на Константинопол и вселенските патриарси