Игнатий I Константинополски – Уикипедия

Игнатий I Константинополски
Роден	около 797 г. Константинопол, Византия
Починал	23 октомври 877 г. (80 г.) Константинопол, Византия
Канонизация
Празник	23 октомври
Семейство
Баща	Михаил I Рангаве
Майка	Прокопия
Братя/сестри	Теофилакт Рангаве
Игнатий I Константинополски в Общомедия

Игнатий I Константинополски (на гръцки: Ιγνάτιος) е константинополски патриарх от 847 до 858 година и от 867 до 877 година. Светското му име е Никита или Никетас. Чества се като светец на 23 октомври.

Игнатий е син на византийския император Михаил I Рангаве и на Прокопия, дъщеря на император Никифор I. След свалянето на баща му през 813 г. от император Лъв V, той е кастриран и заедно с по-големия си брат, съимператора Теофилакт Рангаве, (за да не стане император) е изпратен в изгнание на остров Проти при Константинопол. Там Игнатий става игумен и основава три манастира на Принцовите острови, на които стои начело.

На 4 юли 847 г. е номиниран от императорица Теодора II за константинополски патриарх като наследник на патриарх Методий I. Свален е от император Михаил III на 23 ноември 858 година, изгонен е от града и е заменен от Фотий I. В периода 858 – 867 г. се намира в заточение. Първоначално е държан в различни затвори, а след това живее в своя манастир на остров Теребинтос. През 860 г. получава правото да се върне отново в Константинопол. На 23 ноември 867 година Игнатий е възстановен на патриаршеския престол от император Василий I. Игнатий изпраща свещеници и епископи в България, за да предотврати засилване на влиянието на папата над нея. През 870 г. Българската църква се връща отново под върховенството на византийската църква. Склонен е на компромиси със Западната църква за разлика от патриах Фотий I. Ето защо той свиква събор, наречен от Римокатолическата църква „осми веселенски“, за да преодолее така наречената малка схизма.

На събора от 870 г. е призната автономността на Българската православна църква. Ръкополага и първия български архиепископ Йосиф I.

Игнатий умира на 23 септември 877 г., а Фотий I става отново патриарх и поддържа неговото обявяване за светец, като пи-късно дарява негов мозаечен портрет на „Света София“.

• Josef Hergenröther: Photius, Patriarch von Konstantinopel: Sein Leben, seine Schriften und das griechische Schisma nach handschriftlichen und gedruckten Quellen, 3 Bände, Regensburg 1867 – 69, Nachdruck Darmstadt 1966
• Nigel Guy Wilson: Photius, The Bibliotheca. Gerald Duckworth & Co. Ltd., London 1994, ISBN 0-7156-2612-4. S. 272
• Christos Theodoridis: Photii Patriarchae Lexicon, Vol.1, A-D. Gruyter, Berlin 1982, ISBN 3-11-008530-5
• Martyrologium Romanum (Vatican Press 2001 ISBN 88-209-7219-7), p. 554
• The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
• St. Ignatius of Constantinople, Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913.

Нормативен контрол FAST GND NLI J9U LCCN NLG IdRef VIAF WorldCat

п б р Вселенски патриарси Вселенски патриарси във Византия (451—1453) Анатолий I Генадий I Акакий I Фравита I Евфимий I Македоний II Тимотей I Йоан II Епифаний I Антим I Мина I Евтихий I Йоан III Йоан IV Кириак I Тома I Сергий I Пир I Павел II Петър I Тома II Йоан V Константин I Теодор I Георгий I Павел III Калиник I Кир I Йоан VI Герман I Анастасий I Константин II Никита I Павел IV Тарасий I Никифор I Теодот I Антоний I Йоан VII Методий I Игнатий I Фотий I Стефан I Антоний II Николай I Евтимий I Стефан II Трифон I Теофилакт Лакапин Полиевкт I Василий I Антоний III Николай II Сисиний II Сергий II Евстатий I Алексий I Михаил I Константин III Йоан VIII Козма I Евстратий Гарида Николай III Йоан IX Лъв I Михаил II (Оксеит) Козма II Николай IV Теодот II (или Теодосий) Неофит I Константин IV Лука I Михаил III Харитон I Теодосий I Василий II Никита II Лъв I Доситей II Георгий II Йоан X Михаил IV† Теодор II† Максим II† Мануил I† Герман II† Методий II† Мануил II† Арсений I† Никифор II† Герман III, (Лаз Маркуца)† Йосиф I Йоан XI Григорий II Атанасий I Йоан XII Нифонт I Йоан XIII Герасим I Исая I Йоан XIV Исидор I Калист I Филотей I Макарий I Нил I Антоний IV Калист II Матей I Евтимий II Йосиф II Митрофан II Григорий III Атанасий II Вселенски патриарси в Османската империя (1453—1923) Генадий II Исидор II Софроний I Йоасаф I Марк II Симеон I Дионисий I Рафаил I Максим III Нифонт II Максим IV Йоаким I Пахомий I Теолипт I Йеремия I Йоаникий I Дионисий II Йоасаф II Митрофан III Йеремия II Пахомий II Теолипт II Матей II Гавриил I Теофан I Мелетий I Неофит II Рафаил II Кирил I Тимотей II Григорий IV Антим II Кирил II Атанасий III Неофит III Партений I Партений II Йоаникий II Кирил III Паисий I Партений III Гавриил II Партений IV Дионисий III Климент I Методий III Дионисий IV Герасим II Атанасий IV Яков I Калиник II Неофит IV Гавриил III Неофит V Киприан I Кирил IV Атанасий V Козма III Йеремия III Калиник III Паисий II Серафим I Неофит VI Кирил V Калиник IV Серафим II Йоаникий III Самуил I Мелетий II Теодосий II Софроний II Гавриил IV Прокопий I Неофит VII Герасим III Григорий V Калиник V Йеремия IV Кирил VI Григорий V Евгений II Антим III Хрисант I Агатангел I Константий I Константий II Григорий VI Антим IV Антим V Герман IV Мелетий III Антим VI Кирил VII Йоаким II Софроний III Йоаким III Йоаким IV Дионисий V Неофит VIII Антим VII Константин V Герман V Мелетий IV Вселенски патриарси в Турция (от 1923) Григорий VII Константин VII Василий III Фотий II Вениамин Максим V Атинагор I Димитрий I Вартоломей I † резидират в Никея Портал:Православие Пълен списък на епископите на Византион, архиепископите на Константинопол и вселенските патриарси