Исидор I Вухирас – Уикипедия

Исидор I Вухира̀с (на гръцки: Ισίδωρος Α΄ Βουχειράς, Βουχηράς, Исидорос Вухирас) е православен духовник от XIV век, вселенски патриарх в Константинопол от 1347 до 1349 година. Исидор е приятел и виден привърженик на Григорий Палама и последовател на исихазма.^[1] По време на патриархата си прави опити за подобрение на отношенията с църквата в Русия.^[2]

Роден е около 1300 година във втория по големина град на Византийската империя Солун.

През юни 1342 година Исидор защитава укриващия се Палама пред Светия синод в Константинопол. Синодът под ръководството на антипаламисткия патриарх Йоан XIV Калека осъжда „нововъведенията“ на Палама, но не и лично него. На 4 ноември 1344 година обаче Палама заедно с междувременно избрания за монемвасийски митрополит Исидор са отлъчени от църквата, както това се разбира от енциклика на партиарха до вярващите и няколко други документа. Когато присъдата над двамата и последователите им е произнесена, в Константинопол се намира и патриарх Игнатий II Антиохийски, който също пише два осъдителни томоса - един дълъг срещу Палама и един по-къс срещу Исидор, публикуван от Лъв Алаций в „De libris ecclesiasticis Græcorum“.^[3]

С края на Гражданската война в 1347 година и победата на Йоан Кантакузин, антиисихасткия патриарх Йоан XIV Калека е свален и на негово място на 17 май 1347 година е избран монемвасийският епископ Исидор Вухирас. Новият патриарх бързо се погрижва за избора на няколко нови епископи, привърженици на исихазма. Така Григорий Палама става солунски митролопит, а паламиста и кантакузинист Филотей Кокин - ираклийски митрополит в Тракия.^[4][5] След събора на антипаламистките епископи през юли 1347 година, начело с Неофит Филипийски, Йосиф Ганоски и Матей Ефески, който обявява Исидор и Палама за свалени и отлъчени, през август новият патриарх свиква на свой ред паламистки събор в Константинопол, който издава свой томос. Той заклеймяна ереста на Варлаам и Акиндин, Неофит Филипийски и Йосиф Ганоски са прокълнати, а Матей Ефески е третиран повече като схизматик, който би могъл да се осъзнае.^[4]

За двете и половина години на константинополската катедра Исидор се опитва да наложи паламитската доктрина на цялата византийска църква. Епископите са избирани измежду привържениците на новата теология, а срещу опозиционерите са взети сериозни мерки. Те идват от всички социални прослойки – клира, монасите, светския елит.^[4]

Патриархът уговаря император Йоан VI да започне война с Генуезката република, в която в началото на 1349 година е унищожен целият, току-що създаден византийски флот.^[6]

Исидор умира на 2 декември 1349 година.^[7]

Нормативен контрол BNE GND ISNI NLI J9U VIAF WorldCat

п б р Вселенски патриарси Вселенски патриарси във Византия (451—1453) Анатолий I Генадий I Акакий I Фравита I Евфимий I Македоний II Тимотей I Йоан II Епифаний I Антим I Мина I Евтихий I Йоан III Йоан IV Кириак I Тома I Сергий I Пир I Павел II Петър I Тома II Йоан V Константин I Теодор I Георгий I Павел III Калиник I Кир I Йоан VI Герман I Анастасий I Константин II Никита I Павел IV Тарасий I Никифор I Теодот I Антоний I Йоан VII Методий I Игнатий I Фотий I Стефан I Антоний II Николай I Евтимий I Стефан II Трифон I Теофилакт Лакапин Полиевкт I Василий I Антоний III Николай II Сисиний II Сергий II Евстатий I Алексий I Михаил I Константин III Йоан VIII Козма I Евстратий Гарида Николай III Йоан IX Лъв I Михаил II (Оксеит) Козма II Николай IV Теодот II (или Теодосий) Неофит I Константин IV Лука I Михаил III Харитон I Теодосий I Василий II Никита II Лъв I Доситей II Георгий II Йоан X Михаил IV† Теодор II† Максим II† Мануил I† Герман II† Методий II† Мануил II† Арсений I† Никифор II† Герман III, (Лаз Маркуца)† Йосиф I Йоан XI Григорий II Атанасий I Йоан XII Нифонт I Йоан XIII Герасим I Исая I Йоан XIV Исидор I Калист I Филотей I Макарий I Нил I Антоний IV Калист II Матей I Евтимий II Йосиф II Митрофан II Григорий III Атанасий II Вселенски патриарси в Османската империя (1453—1923) Генадий II Исидор II Софроний I Йоасаф I Марк II Симеон I Дионисий I Рафаил I Максим III Нифонт II Максим IV Йоаким I Пахомий I Теолипт I Йеремия I Йоаникий I Дионисий II Йоасаф II Митрофан III Йеремия II Пахомий II Теолипт II Матей II Гавриил I Теофан I Мелетий I Неофит II Рафаил II Кирил I Тимотей II Григорий IV Антим II Кирил II Атанасий III Неофит III Партений I Партений II Йоаникий II Кирил III Паисий I Партений III Гавриил II Партений IV Дионисий III Климент I Методий III Дионисий IV Герасим II Атанасий IV Яков I Калиник II Неофит IV Гавриил III Неофит V Киприан I Кирил IV Атанасий V Козма III Йеремия III Калиник III Паисий II Серафим I Неофит VI Кирил V Калиник IV Серафим II Йоаникий III Самуил I Мелетий II Теодосий II Софроний II Гавриил IV Прокопий I Неофит VII Герасим III Григорий V Калиник V Йеремия IV Кирил VI Григорий V Евгений II Антим III Хрисант I Агатангел I Константий I Константий II Григорий VI Антим IV Антим V Герман IV Мелетий III Антим VI Кирил VII Йоаким II Софроний III Йоаким III Йоаким IV Дионисий V Неофит VIII Антим VII Константин V Герман V Мелетий IV Вселенски патриарси в Турция (от 1923) Григорий VII Константин VII Василий III Фотий II Вениамин Максим V Атинагор I Димитрий I Вартоломей I † резидират в Никея Портал:Православие Пълен списък на епископите на Византион, архиепископите на Константинопол и вселенските патриарси

Портал „Македония“