Славянска религия – Уикипедия

Славянската религия е езическа религия. Тя наследила древната система от вярвания на праиндоевропейците и съхранила множество сходства с другите индоевропейски религии. В този смисъл, характерни нейни черти са политеизъм, примотеизъм, пантеизъм, антропоморфност на божествата и високо ниво на персонификация, вяра в задгробен живот, култ към мъртвите, култ към прадедите, фетишизъм, дуализъм.

Твърде малко са запазените исторически свидетелства за характера на славянската религия. Повечето от известните днес източници са съставени от християнски мисионери по време на покръстванията на славянските народи, поради което достоверността на сведенията е под съмнение. Сред най-известните свидетелства са „Chronicon Slavorum“ на средновековния хронист Хелмолд, „Gesta Danorum“ от Саксон Граматик, „Mater Verborum“, „Житие на св. Георги Агиорит“ от 11 век и др. Освен тях съществуват и други – например руските „Слово за похода на Игор“. Освен това, има някои спорни извори на славянската митология – например „Велесова книга“ или „Веда Словена“.

Пантеон

Основна статия: Славянски божества

Няма твърдо установен и централизиран славянски пантеон. Причина за това е големият брой славянски племена, които били пръснати на огромна територия и сравнително изолирани. Така всяко племе почитало определени божества, които били тясно свързани с бита и духовната му култура. Въпреки това могат да бъдат посочени близо тридесет божества, които са били широко разпространени и най-вероятно са били общи за всички – например Перун.

Перун е бог на бурите, гръмотевиците и светкавиците, както и като покровител на княз и военни отряди.

Характерно за западнославянските богове е, че те са многолики. Божествата са имали различни въплъщения и проявления, поради което често били изобразявани с няколко лица или глави. Така например бог Поревит имал 5 различни лица, бог Световит – 4, а Руевит – 7.

Опит да бъде установен „официален“ славянски пантеон прави киевският княз Владимир I в периода 980–88 г. Той издига край двореца си в Киев идоли на 6-те главни божества – Перун, Хърс, Даждбог, Стрибог, Симаргал и Мокош.

Митични същества

Основна статия: Славянски митични същества

С това универсално понятие в славянското езичество се наричат всички духове, приказни образи и т.нар. вещи люде – жреци, вещици, магьосници, знахари и пр.

Религиозна организация

Основна статия: Капище

Основна статия: Разкрити капища

Поради разпокъсаността си и липсата на надплеменни обществени структури, до късно славяните нямали стриктно обособена религиозна организация. От дълбока древност всяка родова община (задруга) поддържала свое светилище, в което по време на празници служели родовите старейшини. След 6 – 7 век, това започнало да се променя. Появили се големи славянски селища, където били издигани храмове на различни божества и където служели славянски жреци, наричани влъхви. В средновековния славянски град Аркона, на остров Рюген (Руян), например, имало огромен храм на бог Световит, където служело цяло братство жреци. Подобен храм имало и в града Ретра. В средновековния Стетин (дн. Шчечин) имало храм на бог Сварожич, а във Волгаст – на бог Жаровит. Археологически останки от славянски храмове и светилища има открити на десетки места по територията на съвременните държави Русия, Украйна, Беларус, Полша, Чехия, Германия, Словакия, Сърбия и България.

Календар

Основна статия: Славянски календар

Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето – съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията – пролетно (21 март) и есенно (23 септември), и слънцестоянията – лятно (22 юни) и зимно (22 декември). Във връзка с тези четири основни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения. Славянският календар е цикличен, за разлика от съвременния линеен календар. От значение е сезонът, годишният период, а не годината, което придава и цикличния, кръговия му характер – сезоните се редуват в непрекъснат сезонен цикъл. Един и същ сезон, една и съща дата настъпват отново и отново през определено време, никога не остават в миналото. В съответствие с това и славянският календар няма начало или край, никой месец не е пръв или последен. Единствено могат да се обособят четири годишни времена, в зависимост от които варират и начините на живот, работата и свещенодействията на хората. В по-старо време годишните периоди били само два – седеммесечен земеделски сезон (лято) и петмесечен неземеделски сезон (зима).

Погребения

Древните славяни практикували трупоизгаряне. Те вярвали в задгробен живот и погребалните им обичаи били обусловени от този факт. Когато умирал човек, близките му го измивали и обличали в чисто бяла дреха (символ на смъртта), след което го оплаквали. Целта на оплакването била да се убеди душата на мъртвия колко обичан е бил той и да помага на живите си роднини.

Трупът бил изгарян на клада, наричана на старославянски крада. Вярвало се, че изгарянето на тялото освобождава душата и тя се превръща в навъ (дух), за да бъде допусната до Долната земя. Ако не станело това, душата започвала да се лута из света на живите Яв и поради страданията си се превръщала в зъл дух – вампир, мора, явина и пр.

След трупоизгарянето, погребвали праха в земята, заедно с лични предмети, съдове и храна, за да бъдат ползвани от мъртвия в отвъдното. Считало се, че в определени дни от годината душите на мъртвите биват пускани от Долната земя и се появяват там, където е заровен прахът им. Затова гробът имал значение и живите го обозначавали и помнели. В определени дни (задушници) носели на гроба храна и говорели на мъртвия, вярвайки че душата му е наоколо.

При погребения на влиятелни хора, край гроба се организирали погребални фестивали. Първата част била т.нар. тризна – военни състезания, вероятно включващи борби, въоръжени двубои, надстрелване с лък и конни надбягвания. Втората част от фестивала била т.нар. страва – пиршество в чест на умрелия. Край трапезата било определяно място за мъртвия и му се оставяла храна, все едно присъства и той.

Вижте също

Литература

Айбабин, И.А. – Погребения конца VII – первой половины VIII век в Крыму, Москва, 1982
Амброз, А.К. – О символике русской крестянской вышивки архаического типа, Москва, 1966
Ангелов, В. – Семантичните метаморфози на двуглавия орел, Български фолклор, София, 1991
Арнаудов, М. – Студии върху българските обреди и легенди, т. 1 – 2, София, 1971 – 1972
Беновска, М. – Същност и естетически измерения на обреда Герман, Обреди и обреден фолклор, София, 1981
Боровский, Я.Е. – Мифологический мир древних киевлян, Киев, 1982
Будимир, М. – Са словенског Олимпа, Зборник филозофског факултета у Београду, Београд, 1956
Василева, М. – Коледа и сурва – български празници и обичаи, София, 1988
Велецкая, Н. – Языческие претставления о задгробной жизни и рудименты их в славянской народной традиции, Скопје, 1969
Гейщор, А. – Митология на славяните (превод), София, 1986
Генчев, С. – Обичаи и обреди за дъжд, Добруджа – етнографски, фолклорни и езикови проучвания, София, 1974
Георгиев, П. – Изображение на четирилико славянско божество от Преслав, Археология, София, 1984
Георгиева, И. – Българска народна митология, София, 1983
Герасимов, Т. – Сведение за един мраморен идол у българските славяни в Солунско, София, 1960
Динеков, П. – Български фолклор, София, 1980
Иванов, В.В.; Топоров, В.Н., – Славянская мифология / Мифы народов мира. Энциклопедия, т. 2, Москва, 1988, с. 450 – 456
Костовъ, С. – Култътъ на Германа у българите, Известия на българското археологическо дружество, София, 1913
Кук, Р. – Дрво живота – симбол центра (превод), Градац, Чачак, 1984 – 85 г.
Лесков, А. – Курганы-находки, проблемы, Ленинград, 1981
Мурзін В., Ролле Р., Супруненко О. – Більське городище, Київ-Гамбург-Полтава, 1999
Носова, Г. – Язычество в православии, Москва, 1975
Панчовски, И. – Пантеонът на древните славяни и митологията им, София, 1993
Писаренко, Ю.Велес-Волос в язичницькому світогляді давноі Русі, Київ, 1997
Ристески, Б. – Македонски додолски и други обичаи и песни за дожд, Македонски фолклор, Скопје, 1977
Рыбаков, Б. – Древние Русы, Москва, 1953
Рыбаков, Б. – Искусство древних славян, Москва, 1953
Рыбаков, Б. – Русалии и бог Симаргл – Переплут, Москва, 1967
Рыбаков, Б. – Язычество древних славян, Москва, 1981
Рыбаков, Б. – Язычество древней Руси, Москва, 1987
Тодорова, И. – Култът към слънцето и огъня в магичните ритуали, В. Търново, 1984
Тодорова, И. – Култът към мъртвите в магичните ритуали на Балканите, В. Търново 1994
Целакоски, Н. – Дебарца – обреди, магии и обредни песни, Скопје, 1984
Цивьян, Т.В. – Балканские дополнения к последним исследованиям индоевропейского мифа о громовержце, Москва, 1977
Чајкановић, В. – О магији и религији, Београд, 1985
Чаусидис, Н. – Митските слики на јужните словени, Скопје, 1994
Ђорђевић, Т.Р. – Вештица и вила у нашем народном веровању и предању, Београд, 1989
Шилов Ю.О. – Праісторія Русі-України, Київ, 1998

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Славянска религия.