Славянски езици – Уикипедия

Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти. (20 март 2023)

Славянски езици
Европейски държави, където славянски език е официален   Държави с национални Западнославянски езици   Държави с национални Източнославянски езици   Държави с национални Южнославянски езици
Разпространение	Централна Европа, Източна Европа, Русия
Говорени от	над 400 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Индоевропейски Славянски езици западнославянски източнославянски южнославянски
Славянски езици в Общомедия

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група. Народите, които ги говорят, са наречени на името им – славянски народи. Те обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

• Индоевропейски езици
  • Праславянски език
    • Западнославянски езици
      • Лехитска група
        • Полабски език †
        • Поморянски (Померански) езици
          • Кашубски език
          • Словински език †
        • Полски език
          • 'Силезийски език'
      • Лужишка група
        • Долнолужишки език
        • Горнолужишки език
      • Чехо-словашка група
        • Чешки език
        • Словашки език
    • Южнославянски езици
      • Източна група (според българската класификация: „българска група“)
        • Старобългарски език †; Църковнославянски език †
        • Български език (Новобългарски език):
          • Съвременен български език (официален език в Република България)
            (развитие на новобългарския език след 1945 г.)
          • Македонски език (официален език в Република Северна Македония)
            (македонска езикова норма от 1945 г.)
          • Банатски български език (Банатска книжовна норма на българския език с употреба на латиница)
            (писмена норма в Румъния)
      • Западна група (според българската класификация: „сърбохърватска група“)
        • Словенски език
        • Сърбохърватски език
          • Сръбски език
          • Черногорски език
          • Хърватски език
          • Босненски език
    • Източнославянски езици
      • Кривички език †
      • Староруски език †
        • Древноновгородски език † (всъщност – диалект на Староруския език)
        • Руски език
      • Старобеларуски/староукраински (наричан Рутенски)
        • Беларуски език
        • Украински език
        • Русински език

Означения: в курсив – група от близки езици (и/или диалекти), които могат да се разглеждат в единство, като език † – отмрели езици или езици, запазени само в литургична или миноритарна форма.

== Външни препратки

• Кузнецов П. С. Очерки по морфологии праславянского языка. М., 1961
• Мирчев, Кирил. Старобългарски език – кратък граматичен очерк, София, 1972, стр. 12

• Словио, Новославянски език, Междуславянски език

Тази статия за език все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.