French
DeutschСмилец – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Смилец.
| Смилец | |
| български владетел | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1298 г. |
| Управление | |
| Период | 1292 – 1298 |
| Предшественик | Георги I Тертер |
| Наследник | Иван IV Смилец |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Смилец |
| Братя/сестри | Радослав (севастократор) Войсил (деспот) |
| Съпруга | Смилцена Палеологина |
| Деца | Теодора Смилец Марина Смилец Иван IV Смилец |
Смѝлец e български цар от Втората българска държава, царувал от 1292 до 1298 г. Произхожда от „най-знатния род сред българите“ – обширните феодални владения на семейството му се простират от Сливен до столицата Копсис[1], и са известни под името Средногорско княжество.
Възцаряването му бележи началото на една от българските средновековни династии – Смилец.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол Смилец заема престола със съгласието на хан Ногай, водач на татарското военно-племенно обединение Златната орда, под чието влияние страната се намира от времето на цар Константин Тих. При Смилец нападенията на татарите продължават.
След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех.
Около 1296 г. жени дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник Стефан Дечански. Това спомага не само за засилването на дружбата на българския със сръбския двор, но и въобще за легитимацията на новия цар, защото сръбските крале са сродени с рода Тертер.
Смята се, че Смилец е умрял през ноември 1298 г. Не е напълно ясно, дали е все още жив, когато е наследен от малолетния си син Иван IV Смилец, от чието име управлява майка му Смилцена в продължение на няколко месеца преди прогонването им в Константинопол от завърналия се в България син на Георги I Тертер, Светослав, доскоро заложник при Златната орда, който поставя на трона придружаващия го татарски принц Чака, син на хан Ногай.
Византийският историк Георги Пахимер пише: „След Чака Смилец изчезва“.[2]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Смилец е женен за дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, известна в изворите просто като Смилцена (букв. Смилецовица или жената на Смилец). От този брак има един син и две дъщери:
- Иван IV Смилец – български цар от 1298 до есента на 1299/1300 г.
- Марина Смилец, омъжена за Алдимир Тертер, крънски деспот
- Теодора Смилец, омъжена за Стефан Урош III Дечански, сръбски крал, майка на цар Стефан Душан.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.
- ↑ Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- биография Архив на оригинала от 2005-03-20 в Wayback Machine.
| Георги I Тертер | → | Цар на България (1292 – 1298) | → | Иван IV Смилец |
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
