Теодор-Петър – Уикипедия

Теодор-Петър
български цар
Петър (център) и Асен (дясно)
Роден	неизв. Мизия
Починал	1197 г. Търново, Втора българска държава
Управление
Период	1185 – 1197
Коронация	1185 г. Търново
Наследник	Калоян
Герб
Семейство
Род	Асеневци
Братя/сестри	Иван Асен I Калоян
Теодор-Петър в Общомедия

Пѐтър (Петър IV, Теодор-Петър, Славопетър, Калопетър), роден Теодо̀р, е цар на България от 1185 до 1197 година. Заедно с по-малкия си брат Асен вдига въстание срещу Византийската империя през 1185 г., което завършва с възстановяването на българската държава.

Рожденото му име е Теодор, ромейски историци го споменават обикновено като Петър, един от тях и като Славопетър, а в някои западни хроники се среща и като Калопетър.^[1][2] Няма сведения за живота му преди началото на въстанието.^[2]

През есента на 1185 г. в Търново Теодор е коронясан за цар на българите и приема името Петър, за да подчертае приемствеността с Първото българско царство и цар Петър I, първия български владетел, на когото Византийската империя официално признава царската титла.^[1][3]

Заедно със своя брат Иван Асен успява да възстанови българската държава след 170-годишно Византийско владичество над българските земи.

Първоначално въстанието на Асен и Петър се насочва към Преслав с цел градът да бъде обявен за столица, но българските войски не успяват да го превземат и за столица е обявен Търновград. След няколко неуспешни опита на император Исаак II Ангел да потуши въстанието, самият василевс предприема поход в Северна България и така принуждава Асеневци да отстъпят.

След този успех василевсът се оттегля в Цариград, но когато Асеневци се завръщат с кумански наемници въстанието избухва с нова сила. Последва нов неуспешен византийски поход през 1187 г., който стига до София, но василевът е принуден да се оттегли, поради настъпилата зима.

През пролетта на 1188 г.^[4] Исаак II Ангел обсажда силната крепост Ловеч и пленява съпругата на Иван I Асен – царица Елена. След тримесечна безплодна обсада Византия бива принудена да сключи примирие с българите, с което на практика признава възстановяването на Българското царство. Като гаранция за мира в Цариград е изпратен по-малкият брат на Асеневци – Йоаница (Калоян).

В много от документите името на Петър се среща заедно с това на брат му Асен. Някои от византийските хроники сочат, че Петър управлява до 1190 г., въпреки че неговото управление продължава до 1197 г. През 1190 г. основната власт попада в ръцете на по-малкия брат на Петър – Иван Асен I, но титлата на Петър е запазена. Иван I Асен убит при заговор през 1196 г. и Търновград е завладян от заговорниците. Петър събира голяма армия, връща си столицата и отново поема властта. Убит е през 1197 г.

Дълги години има спорове дали е правилно да се нарича Петър IV или Петър II. Поддръжниците на първото смятат, че Делян, оглавил въстание против византийската власт, е обявен за цар Петър II и че Константин Бодин, оглавил друго въстание, е цар Петър III. Тези, които не признават Делян и Константин за царе, заключват, че Теодор-Петър е цар Петър II. Но това е погрешно.

• Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1994). Кой кой е в средновековна България. София: „Просвета“. ISBN 954-01-0476-9
• Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). София: Издателство на БАН „Марин Дринов“. ISBN 954-430-264-6
• Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове.“ Т.3.: „Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280)“, С. 1940, 2 изд.: С. 1971 – 72.
• Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.
• Павлов, Пламен. Забравени и неразбрани. София, „Сиела“, 2010.
• Лазаров, Ив. Петър и Асен. Бележити българи (отг.ред. и съст. Пл. Павлов), т. ІІІ. С., 2012.

Иван Асен I

→

цар на България (1196 – 1197)

→

Калоян

Нормативен контрол FAST LCCN VIAF WorldCat

Портал „История на България“          Портал „Биографии“