Боднат (ступа) – Уикипедия

Боднат
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраBauddhanath
РегионАзия и Океания
МестоположениеКатманду, Непал
Типкултурно наследство
Критерииiii, iv, vi
Вписване1979  (3-та сесия)
Координати27°43′17″ с. ш. 85°21′43″ и. д. / 27.721389° с. ш. 85.361944° и. д.
27.7214° с. ш. 85.3619° и. д.
Местоположение в Непал
Боднат в Общомедия
Част от серията статии за
Будизъм
Основни фигури
Будизъм по страна и регион
Школи
Текстове и основни понятия
Портал Будизъм
История на Будизма

Боднат или Боданат, също и Кхасти или Бода, е будистки храмов комплекс с една от най-почитаните ступи в Непал[1].

Намира се на около 11 км североизточно от центъра на Катманду и заедно с масивната мандала е сред най-големите ступи на Непал и в света[2].

Тази древна ступа отдалеч се очертава на хоризонта. Притокът на тибетски бежанци след китайската окупация е причина за изграждането на около 50 гомпи (специални места за медитационна пактика) и манастири в района. След 1979 г. тупата Боднат заедно със Сваямбху е включена в списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство, като те са сред основните туристически забележителности на региона на Катманду.

Ступата се намира на древния търговски път, който навлиза от Тибет в долината Катманду покрай селото Санкху и другата древна по-малка ступа Ка-Бахи (Малката Бода), подминавайки и града Катманду, който фактически е основан по-късно[1]. Много векове тибетските търговци са спирали тук за почивка и изразявали почитта си. Когато през 1950-те години тибетските бежанци са идвали в Непал, много от тях са се установили около Боднат. За ступата се казва, че съдържа останките на Кашяпа, почитан както от будисти, така и от индуси.

Легенда за построяването

[редактиране | редактиране на кода]

Селото около голямата Ступа Кашяпа е общоизвестно като Бода, което на Тибетски е наречено Ямбу Чортен Ченпо. Ямбу е името, с което Катманду е известен в Тибет, а Чортен Ченпо означава велика Ступа. Пълното име на Ступата обаче е Джа Рунг Кашол Чортен Ченпо, което може да се преведе като „Завършена чрез заповедта да бъде продължена“.

Тази Ступа има интересна история, която обяснява странното ѝ име. Тази история се отнася до времето на Буда Кашяпа, който живял много преди времето на Буда Шакямуни. След смъртта на Буда Кашяпа една стара жена с четиримата си синове погребала останките на великия учител на мястото, където сега е гигантската могила, която самата жена въздигнала. Преди да започне работата си тя се обърнала към краля, който управлявал по това време с молба „да продължи“ изграждането на Ступата. По това време като резултат от големите жертви и отдаденост от страна на жената и нейните синове работата вече била завършена и тези които виждали Ступата бивали поразени от мащаба на работата, която била извършена.

Особено властниците по това време си казали, че щом такава стара дама има разрешението да построи такава изумителна ступа, то би трябвало да построят храм като планина. Затова решили да помолят краля да забрани продължаването на работата. Когато изложили това пред краля негово величество отговорил: „Аз завърших с даването на нареждане на жената да продължи работата. Кралете не могат да престъпват думата си и аз няма да оттегля заповедта си сега.“

И така Ступата била завършена и оттук нейното странно име Джа Рунг Кашол Чортен Ченпо[3].

История

[редактиране | редактиране на кода]

Има непалски източници, предлагащи версии за произхода на Ступата, приписващи изграждането и на крал Шивадева (590 – 604) и крал Манадева (464 – 505)[4][5]. Тибетски източници твърдят, че строежът е от края на 15-и и началото на 16 век и че там са открити костите на крал Амшуварна (605 – 621)[6].

Тибетският император Трисонг Децен също се свързва с построяването на ступата Боднат[7].

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2015
    2015

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Snellgrove, David. Indo-Tibetan Buddhism: Indian Buddhists and Their Tibetan Successors, 2 vols., p. 365. (1987) Shambhala Publications, Boston. ISBN 0-87773-311-2 (v. 1); ISBN 0-87773-379-1 (v. 2)
  2. ↑ Fables of Boudhanath and Changunarayan // nepalnews.com. Архивиран от оригинала на 2007-02-09. Посетен на 30 юли 2007.
  3. ↑ Ekai Kawaguchi. Three Years in Tibet, (1909), pp. 35 – 36. Reprint: Book Faith India, Delhi (1995). ISBN 81-7303-036-7
  4. ↑ Shaha, Rishikesh. Ancient and Medieval Nepal. (1992), p. 123. Manohar Publications, New Delhi. ISBN 81-85425-69-8
  5. ↑ Ehrhard, Franz-Karl (1990). „The Stupa of Bodhnath: A Preliminary Analysis of the Written Sources.“ Ancient Nepal – Journal of the Department of Archaeology, Number 120, October-November 1990, pp. 1 – 6
  6. ↑ Ehrhard, Franz-Karl (1990). „The Stupa of Bodhnath: A Preliminary Analysis of the Written Sources.“ Ancient Nepal – Journal of the Department of Archaeology, Number 120, October-November 1990, pp. 7 – 9
  7. ↑ The Legend of the Great Stupa and The Life Story of the Lotus Born Guru, pp. 21 – 29. Keith Dowman (1973). Tibetan Nyingma Meditation Center. Dharma Books. Berkeley, California

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Legend of the Great Stupa and The Life Story of the Lotus Born Guru. Keith Dowman. (1973). Tibetan Nyingma Meditation Center. Dharma Books. Berkeley, California.
  • Psycho-cosmic Symbolism of the Buddhist Stūpa. Lama Anagarika Govinda. (1976) Dharma Books. Berkeley, California. ISBN 0-913546-35-6; ISBN 0-913546-36-4 (pbk).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Боднат_(ступа)&oldid=12006952“.