ТЕЦ „Марица 3“ – Уикипедия

ТЕЦ „Марица 3“
Местоположение в Димитровград42.054167, 25.626389
Местоположение	Димитровград, България
Енергоносител	лигнит
Технология	парна турбина
Турбини	1
Капацитет	120 MW[1]
Открита	1951 г.
Уебсайт	tec-marica3.com

ТЕЦ „Марица 3“ е топлоелектрическа централа в Димитровград, Южна България, с инсталирана мощност 120 MW. Собствеността ѝ се свръзва с енергийния бизнесмен Христо Ковачки, който често консултира дружеството.

Централата е изградена на два етапа. През 1951 – 1955 година са пуснати в експлоатация 3 парогенератора с 2 турбинни агрегата с обща мощност 50 MW, които са спрени след изграждането на заместваща мощност. Тя представлява моноблок с 1 парогенератор и 1 турбоагрегат с номинална мощност 120 MW и е пусната в експлоатация на 1 октомври 1971 година. Инсталацията е доставена от Полша и заради фабрични дефекти, които така и не са отстранени напълно, на практика се експлоатира при мощност 90 – 100 MW.^[2]

През 1989 година към централата са пуснати 3 допълнителни парогенератора на природен газ, които се използват за доставка на пара за консуматори в промишлената зона на Димитровград, както и за собствени нужди. Първоначално централата работи с въглища от местния Маришки басейн, но с неговото изчерпване, през 2000 година е реконструирана за лигнити, доставяни от Мини „Марица-изток“.^[3]

ТЕЦ „Марица 3“ е приватизирана през 2003 година. Към 2023 година е публично предприятие, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса.^[4] Макар че има построена и въведена в експлоатация сероочистваща инсталация, предприятието продължава да е източник на наднормено замърсяване със серен диоксид.^[5]

Портал „Икономика“          Портал „България“