French
DeutschВЕЦ „Алеко“ – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Алеко.
| ВЕЦ „Алеко“ | |
 | |
 Местоположение в Алеко Константиново | |
| Местоположение | Алеко Константиново, България |
|---|---|
| Собственик | НЕК ЕАД |
| Оператор | НЕК ЕАД |
| Енергоносител | водна |
| Турбини | 3 „Франсис“ |
| Капацитет | 66 MW[1] |
| Открита | 1959 г. |
| ВЕЦ „Алеко“ в Общомедия | |
ВЕЦ „Алеко“ е водноелектрическа централа от каскадата Баташки водносилов път, разположена близо до село Алеко Константиново, южно от град Пазарджик.
История
[редактиране | редактиране на кода]Идейният и техническия проект за целия Баташки водносилов път е разработен в „Енергопроект“ през 1951 – 1955 г. Проектът е разработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев и др. Включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ „Батак“ (подземна), ВЕЦ „Пещера“ (подземна) и ВЕЦ „Алеко“ (наземна). Главен проектант на централата е инж. Александър Алексиев. Първоначалното ѝ име в проектите е било Дебращица, на името на близко разположеното село, но по-късно е преименувана на името на Алеко Константинов, убит наблизо в района на с. Радилово. [2]
Електроцентралата е въведена в експлоатация през 1959 година.[3]
Енергийни показатели
[редактиране | редактиране на кода]ВЕЦ „Алеко“ е третото, най-ниско стъпало на каскадата Баташки водносилов път след ВЕЦ „Батак“ и ВЕЦ „Пещера“. Задвижва се от води от горните стъпала на каскадата и от водохващане на река Стара река при пътя Пещера-Батак. Оттам водите се подават по главния деривационен безнапорен канал с дължина 9932 m и сечение 3,60×3,60 m към горния дневен изравнител, който има стоманобетонна стена и обем 170 хил. m³.[3] По напорен тръбопровод и бруто пад 272 m водното количество от 30 m3/s задвижва три вертикални агрегата с турбини „Францис“. Електропроизводството се осъществява от синхронни генератори с напрежение 10,5 kV с обща мощност 64,8 MW. Достигнато е средно годишно производство от 160,5 =106MWh електроенергия при средна годишна използваемост 2680 h. [2] Проектното годишно производство е 205 106 MWh енергия. [4] Електроенергията постъпва в открита уредба в непосредствена близост до централата, от която започва електропровод 110 kV.
Енергията на централите от Баташкия водносилов път се влива в електрификационната система чрез подстанция Алеко 110/220 kV. Пробното пускане на електропровода 220 kV е от януари 1959 г., а от 8 май 1959 г. е в редовна експлоатация.[5]
Отработените води постъпват в долен дневен изравнител с обем 280 хил. m³[3] и по канал се насочват за ползване в Пазарджишко-Пловдивското поле с възможност за напояване до 400 000 дка земеделска земя.
Централата е собственост на Националната електрическа компания.
 | Графиките са временно недостъпни поради технически причини. |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ nek.bg
- ↑ а б Спиров, Митре, Електрификацията на България и нейните строители. Историография, том 2 (1948 – 2000), Издателство Херон-Прес, София, 2000, с. 65 – 67, ISBN 954-580-079-8
- ↑ а б в Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 57-58.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 41.
- ↑ Стаменов, Митре Ал., инж. Емил Андр. Василев, Развитие на електрификацията в България, ДИ „Техника“, София, 1963, с. 117
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ВЕЦ „Алеко“[неработеща препратка] в сайта на НЕК
| |||||||||||||||||||||||