Табун (газ) – Уикипедия

Табун
	Табун
Свойства
Формула	C₅H₁₁N₂O₂P
Моларна маса	162,056 u
Опасности
NFPA 704	2 4 1 ;
Идентификатори
CAS номер	77-81-6
PubChem	6500
ChemSpider	6254
MeSH	C009374
ChEMBL	CHEMBL1097650
SMILES	CCOP(=O)(C#N)N(C)C
InChI	InChI=1S/C5H11N2O2P/c1-4-9-10(8,5-6)7(2)3/h4H2,1-3H3
InChI ключ	PJVJTCIRVMBVIA-UHFFFAOYSA-N
UNII	S45M750QSH
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Табун в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Табун.

Табунът (на немски: Tabun) e отровно фосфорорганично съединение, безцветна, летлива течност с приятен плодов аромат^[1], с температура на кипене 220 °C, температура на топене −50 °C, пламна точка около 78 °C, лошо разтворима във вода (около 12%), добре – в органични разтворители. Химична формула – C₅H₁₁N₂O₂. Отнася се към бойните отровни вещества с нервнопаралитично действие, бил е на въоръжение под условните означения „трилон 83“, T83, D7 и Gelan.^[2]

История

Открит е случайно през 1936 г. от Герхард Шрадер, ръководител на научноизследователската лаборатория на германския концерн IG Farben в Леверкузен, при опит да създаде нов мощен инсектицид. Новооткритият продукт се оказва свръхтоксичен за хора и въобще за всякакви форми на живот. Малко по-късно той намира приложение във военното дело като бойно отровно вещество (БОВ) – към края на Втората световна война нацистка Германия натрупва 8770 тона запаси от табун^[3]. Той е по-малко токсичен от впоследствие откритите БОВ зарин (1938 г.) и зоман (1944 г.). След приемането на въоръжение в началото на 50-те години на XX век на зомана и зарина, табунът губи своето военно значение, но въпреки това е включен в Конвенцията за забрана на химическите оръжия от 1993 г.

Токсичност

Смъртоносната концентрация на табуна във въздуха е 0,4 mg/l (1 минута), при попадане върху кожата в течно състояние – 50 до 70 mg/kg. При концентрация 0,01 mg/l (за 2 минути) табунът предизвиква силна миоза (свиване на зеницата). За защита от табуна служи противогаз в съчетание със защитен комбинезон, антидоти, например атропин.

Симптоми на отравяне

течащ нос
замаяност
главоболие
гадене
повръщане
неконтролируемо изпускане по нужда
ниско или високо кръвно налягане
конвулсии
мускулен спазъм
парализа
затруднено дишане/ спиране на дишането
безсъзнание/ кома
смърт

Противоотрови

атропин
пралидоксим хлорид
диазепам

Други данни

Действие: нервнопаралитично – разрушава ензима ацетилхолинестераза
Вид съединение: органофосфат
Серия нервнопаралитични газове: G агенти
Означение: GA
Опасности: лесно летлив, запалим – F, при пожар може да отдели циановодород (HCN), опасен за околната среда – N, силно отровен – T+.

Източници

↑ Facts About Tabun, National Terror Alert Response System
↑ Военная энциклопедия / С. Б. Иванов. – Москва: Военное издательство, 2003. – Т. 7. – С. 727. – ISBN 5-203-01874-X
↑ Волковский Н. Л. Отравляющие вещества нервно-паралитического действия // Энциклопедия современного оружия и боевой техники. – Санкт-Петербург: Полигон-Аст, 1997. – Т. 1. – С. 69. – ISBN 5-89173-004-9.

[nta-1] Facts About Tabun, National Terror Alert Response System

[2] Военная энциклопедия / С. Б. Иванов. – Москва: Военное издательство, 2003. – Т. 7. – С. 727. – ISBN 5-203-01874-X

[3] Волковский Н. Л. Отравляющие вещества нервно-паралитического действия // Энциклопедия современного оружия и боевой техники. – Санкт-Петербург: Полигон-Аст, 1997. – Т. 1. – С. 69. – ISBN 5-89173-004-9.

[1]

[2]

[3]