Теодор Адорно – Уикипедия

Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания по философия, критическа теория и специфично философията на Адорно. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля, допишете тази страница.

Теодор Адорно Theodor Adorno
германски философ и социолог
Теодор Адорно през 1965 г.
Роден	Теодор Лудвиг Вийзенгрунд Адорно 11 септември 1903 г. Франкфурт, Германия
Починал	6 август 1969 г. (65 г.) Фисп, Швейцария
Погребан	Франкфурт на Майн, Федерална република Германия
Учил в	Мертън Колидж Гьоте университет Франкфурт на Майн
Философия
Регион	Западна философия
Школа	Критическа теория, марксизъм
Интереси	Социална теория · социология · психоанализа · епистемология · естетика · музикология · литературна теория · медии
Повлиян	Кант · Хегел · Киркегор · Ницше · Хусерл · Витгенщайн · Маркс · Фройд · Дьорд Лукач · Блох · Карл Корш · Вебер · Георг Зимел · Дюркем · Марсел Мос · Макс Хоркхаймер · Бенямин · Арнолд Шьонберг · Албан Берг · Бодлер · Пруст · Франц Кафка · Брехт · Зигфрид Кракауер · Томас Ман
Повлиял	Хабермас · Жижек · Маркузе · Умберто Еко · Едуард Саид · Фредерик Джеймисън · Маршал Берман · Макс Хоркхаймер · Гюнтер Андерс · Лакан · Луиджи Ноно · Карлхайнц Щокхаузен · Зигмунд Бауман
Научна дейност
Област	Социология, музикология
Работил в	Университет „Йохан Волфганг Гьоте“
Уебсайт	Страница в IMDb
Теодор Адорно в Общомедия

Теодор Лудвиг Визенгрунд Адорно (на немски: Theodor Ludwig Wiesengrund Adorno) е германски социолог, философ, музиколог и композитор. Адорно е водеща фигура във Франкфуртската школа.

Роден е на 11 септември 1903 г. във Франкфурт на Майн в семейството на търговеца на вино Оскар Александер Визенгреунд (1870–1946) и певицата от еврейски произход Мария Калвели-Адорно дела Пиана (1865–1952). Следва философия, социология, психология и музикознание. През 1924 г. получава философска степен в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн. Учи композиция във Виена.

В течение на две години преподава в Университета на Франкфурт на Майн и през 1934 г. емигрира във Великобритания, за да се спаси от нацисткото преследване на евреите. В течение на 3 години преподава в Оксфорд и през 1938 г. заминава за САЩ. Сътрудничи на „Бюрото за приложни и социални изследвания“, ръководено от Пол Лазарсфелд.

През 1949 г. се завръща във Франкфуртския университет и участва в интелектуалното възраждане на Германия след разгрома на нацизма. През 1950 г. е заместник-директор на Института за социални изследвания във Франкфурт. През 1956 г. става редовен професор по социология и философия в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“. Към края на живота си преживява мъчителни напрежения и конфликти с негови млади последователи и ученици, които са ляворадикалистки настроени и го укоряват в „консерватизъм“.

Почива след сърдечен удар на 6 август 1969 г. в град Висп, Швейцария.

Някои от основните произведения на Адорно са написани в съавторство с Макс Хоркхаймер. Основното му произведение е „Негативната диалектика“.

• 1954 Медал „Арнолд Шонберг“
• 1959 Награда на германската критика за литература
• 1963 Плакет „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн

• През 2003 г., за стогодишнината от рождението на Адорно, е построен мемориална инсталация, създаден от руския художник Вадим Захаров. В центъра на стъклен куб са разположени работно място със стол и бюро, върху които са поставени различни предмети. Това обаче не е пресъздаване на кабинета на Адорно. Художникът не е искал да експонира оригиналното работно място на философа, а по-скоро да припомни работата му, източниците на вдъхновение и работата му.^[1]
• През 2013 г. Астероид от външния основен пояс е кръстен на него: (21029) Adorno.
• През 2015 г. един от централните площади на Франкфурт на Майн, намиращ се в кампус на университета „Йохан Волфганг Гьоте“, е кръстен на негово име.^[2]
• Построена във Франкфурт през 2015 г. гимназия през януари 2018 г. е наречена на името на Адорно.
• На 27 юни 2021 г. във Франкфурт на Майн на улицата са положени бронзови паметни павета за Теодор Адорно и неговите родители, Мария Калвели-Адорно и Оскар Визенгрунд. Церемонията се извършва пред къщата, в която семейство Визенгрунд-Адорно се нанася през 1914 г.^[3]
• От декември 2022 г. информационна табела с историческа снимка на мястото на родната къща на Schöne Aussicht № 9 във Франкфурт на Майн напомня за родното място и съседния винен магазин на бащата.^[4]

• Kierkegaard. Konstruktion des Ästhetischen. Tübingen, 1933.
• Willi Reich (Hrsg.): Alban Berg. Mit Bergs eigenen Schriften und Beiträgen von Theodor Wiesengrund-Adorno und Ernst Krenek. Wien, Leipzig, Zürich 1937.

• Max Horkheimer, Theodor W. Adorno: Dialektik der Aufklärung. Philosophische Fragmente. Amsterdam 1947
  Хоркхаймер, Макс, и Теодор Адорно. Диалектика на просвещението. „ГАЛ-ИКО“, С., 1999, 399 стр., превод на Стилиян Йотов
• Philosophie der neuen Musik. Tübingen, 1949.
  Философия на новата музика. ИК „Наука и изкуство“, С., 1990, превод на Макс Вермут, 342 стр.
• Theodor W. Adorno, Else Frenkel-Brunswik, Daniel J. Levinson, R. Nevitt Sanford: The Authoritarian Personality. New York, 1950, in Deutschland posthum erschienen unter dem Titel Studien zum autoritären Charakter. Frankfurt am Main, 1973 (vgl. auch Autoritäre Persönlichkeit)
• Minima Moralia. Reflexionen aus dem beschädigten Leben. Berlin, Frankfurt am Main, 1951
  Minima Moralia. Рефлексии от увредения живот. ИК „Критика и хуманизъм“, С., 2021, превод на Стилиян Йотов^[5]
• Versuch über Wagner. Berlin, Frankfurt am Main, 1952.
• Prismen. Kulturkritik und Gesellschaft. Berlin, Frankfurt am Main, 1955.
• Zur Metakritik der Erkenntnistheorie. Studien über Husserl und die phänomenologischen Antinomien. Stuttgart, 1956.
• Dissonanzen. Musik in der verwalteten Welt. Göttingen, 1956.
• Aspekte der Hegelschen Philosophie. Berlin, Frankfurt am Main, 1957.
• Noten zur Literatur I. Berlin, Frankfurt am Main, 1958.
• Klangfiguren. Musikalische Schriften I. Berlin, Frankfurt am Main, 1959.
• Mahler. Eine musikalische Physiognomie. Frankfurt am Main, 1960.
• Noten zur Literatur II. Frankfurt am Main, 1961.
• Einleitung in die Musiksoziologie. Zwölf theoretische Vorlesungen. Frankfurt am Main, 1962.
• Max Horkheimer, Theodor W. Adorno: Sociologica II. Reden und Vorträge. Frankfurt am Main, 1962.
• Drei Studien zu Hegel. Frankfurt am Main, 1963.
• Eingriffe. Neun kritische Modelle. Frankfurt am Main, 1963.
• Der getreue Korrepetitor. Lehrschriften zur musikalischen Praxis. Frankfurt am Main, 1963.
• Quasi una fantasia. Musikalische Schriften II. Frankfurt am Main, 1963.
• Moments musicaux. Neu gedruckte Aufsätze 1928 – 1962. Frankfurt am Main, 1964.
• Jargon der Eigentlichkeit. Zur deutschen Ideologie. Frankfurt am Main, 1964
• Noten zur Literatur III. Frankfurt am Main, 1965.
• Negative Dialektik. Frankfurt am Main, 1966
• Ohne Leitbild. Parva Aesthetica. Frankfurt am Main, 1967.
• Berg. Der Meister des kleinsten Übergangs. Wien, 1968.
• Impromptus. Zweite Folge neu gedruckter musikalischer Aufsätze. Frankfurt am Main, 1968.
• Sechs kurze Orchesterstücke op. 4 <1929>. Milano, 1968.
• Theodor W. Adorno, Hanns Eisler: Komposition für den Film. München, 1969.
• Stichworte. Kritische Modelle 2. Frankfurt am Main, 1969.

По-важни посмъртно издадени съчинения

• Ästhetische Theorie. Hrsg. von Gretel Adorno und Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 1970; 13. Auflage. 1995.
  Естетическа теория. ИК „Агата-А“, С., 2002, превод на Силвия Вълкова и Стилиян Йотов, 528 стр.
• Über Walter Benjamin. Hrsg. und mit Anmerkungen versehen von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 1970. – [Revidierte und erweiterte Ausg.:] Frankfurt am Main 1990.
• Noten zur Literatur IV. Hrsg. von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 1974.
• Der Schatz des Indianer-Joe. Singspiel nach Mark Twain. Hrsg. und mit einem Nachwort versehen von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 1979.
• Beethoven. Philosophie der Musik. Fragmente und Texte. Hrsg. von Rolf Tiedemann. (Nachgelassene Schriften. Hrsg. vom Theodor W. Adorno Archiv. Abt. I, Band 1.) Frankfurt am Main 1993. – 2. Auflage. 1994. – [Taschenbuch-Ausg.] Frankfurt am Main, 2004.
• Probleme der Moralphilosophie <1963>. Hrsg. von Thomas Schröder. Frankfurt am Main, 1996. (Nachgel. Schr., Abt. IV, Band 10.)
• Metaphysik. Begriff und Probleme <1965>. Hrsg. von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 1998. (Nachgel. Schr., Abt. IV, Band 14.)
• Zur Lehre von der Geschichte und von der Freiheit <1964/65>. Hrsg. von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 2001. (Nachgel. Schr., Abt. IV, Band 13.)
• Ontologie und Dialektik <1960/61>. Hrsg. von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 2002. (Nachgel. Schr., Abt. IV, Band 7.)
• Vorlesung über Negative Dialektik. Fragmente zur Vorlesung 1965/66. Hrsg. von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main 2003. (Nachgel. Schr., Abt. IV, Band 16.)
• Zu einer Theorie der musikalischen Reproduktion. Aufzeichnungen, ein Entwurf und zwei Schemata. Hrsg. von Henri Lonitz. Frankfurt am Main, 2001. (Nachgel. Schr., Abt. I, Band 2.)
• Traumprotokolle. Hrsg. von Christoph Gödde und Henri Lonitz. Nachwort von Jan Philipp Reemtsma. Frankfurt am Main, 2005.
• Current of Music. Elements of a Radio Theory, hrsg von Robert Hullot-Kentor. Frankfurt am Main, 2006.
• Komposition für den Film. Text der Edition in Band 15 der Gesammelten Schriften, durchgesehen, korrigiert und ergänzt von Johannes C. Gall. Mit einem Nachwort von Johannes C. Gall und einer DVD „Hanns Eislers Rockefeller-Filmmusik-Projekt“ Архив на оригинала от 2007-05-13 в Wayback Machine., im Auftrag der Internationalen Hanns Eisler Gesellschaft hrsg. von Johannes C. Gall. Frankfurt am Main, 2006.

• Vier Gedichte von Stefan George für Singstimme und Klavier, op. 1 (1925–1928)
• Zwei Stücke für Streichquartett, op. 2 (1925–1926)
• Vier Lieder für eine mittlere Stimme und Klavier, op. 3 (1928)
• Sechs kurze Orchesterstücke, op. 4 (1929)
• Klage. Sechs Lieder für Singstimme und Klavier, op. 5 (1938–1941)
• Sechs Bagatellen für Singstimme und Klavier, op. 6 (1923–1942)
• Vier Lieder nach Gedichten von Stefan George für Singstimme und Klavier, op. 7 (1944)
• Drei Gedichte von Theodor Däubler für vierstimmigen Frauenchor a cappella, op. 8 (1923–1945)
• Zwei Propagandagedichte für Singstimme und Klavier, o. O. (1943)
• Sept chansons populaires francaises, arrangées pour une voix et piano, o. O. (1925–1939)
• Zwei Lieder mit Orchester aus dem geplanten Singspiel Der Schatz des Indianer-Joe nach Mark Twain, o. O. (1932/33)
• Kinderjahr. Sechs Stücke aus op. 68 von Robert Schumann, für kleines Orchester gesetzt, o. O. (1941)
• Kompositionen aus dem Nachlaß (Klavierstücke, Klavierlieder, Streichquartette, Streichtrios u. a.), vgl. Theodor W. Adorno: Kompositionen Band 3. hg. von Maria Luisa Lopez-Vito und Ulrich Krämer, München 2007.

Текстове

• „Културна критика и общество“, в превод на Мария Иванчева, LiterNet, 11 януари 2004 (първа публикация във в. „Литературен вестник“, бр. 20, 2003)

За него

• Благовест Златанов, „Изкуството в негативната опосредстваност“, в. „Култура“, бр. 19, 9 май 2003 г.
• Владимир Сабоурин, „Естетическа теория или изкуство на най-малкия преход“ Архив на оригинала от 2010-12-21 в Wayback Machine., „Литературен вестник“, бр. 6, 12 февруари 2003
• Владимир Сабоурин, „Бележки към превода на Диалектика на Просвещението“, в: Сабоурин, Вл. Изследвания. Литература / Модерност. Теология. Кино, София: Издателство „Графити“, 2000, с. 175 – 186.
• Владимир Сабоурин, „Одисей в Диалектика на Просвещението“ Архив на оригинала от 2009-05-29 в Wayback Machine., в: Сабоурин, Вл. Ляво и литературно, София: Издателство „PerMan“, с. 113 – 119.
• Владимир Сабоурин, „Сад в Диалектика на Просвещението“ Архив на оригинала от 2014-07-28 в Wayback Machine., Електронно списание за философия и култура Philosophia.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND Google Scholar ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU Scopus LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat