Теофан Нови Атонски – Уикипедия

Теофан Нови Атонски
Стенописно изображение от параклиса „Света Богородица Скоропослушница“ в Дохиар, 1744 г.
преподобен
Роден	Янина, Османска империя
Починал	Берски манастир, Османска империя
Почитан в	Православната църква
Главно светилище	„Успение Богородично“
Празник	19 август
Покровителство	Негуш

Теофан Нови Атонски, още Негушки или Дохиарски (на гръцки: Όσιος Θεοφάνης ο νέος και θαυματουργός), е християнски православен светец, преподобен, от XVI век, чиято памет се тачи на 19 август.^[1]

Роден е в Янина в началото на XVI век. Замонашва се в светогорския манастир Дохиар и е избран за игумен на манастира. Заминава за Цариград и там спасява сестриника си, който е отвлечен от турци, за да бъде направен еничарин. Укрива племенника си на Света гора и той се замонашва там. Част от братята в Дохиар обаче, притеснявайки се от отмъщение от страна на мюсюлманите, искали те да напуснат. Теофан и племенникът му, за да не предизвикват повече раздори, заминават за Солун и оттам за Бер. Посещават Берския манастир, където решават да останат. Решават да създадат постница в чест на Света Богородица, близо до реката на десет минути под манастира. Там се събират иноци и Теофан им дава общежителен устав.^[1] След това Теофан се установява близо до Негуш и съзадава манастир „Свети Архангели“.^[1][2] Последните години от живота си ги прекарва между Негушкия манастир и Берския манастир. Умира в постницата на Богородица на 19 август.^[1]

При Негушкото въстание в 1822 година Берският манастир и постницата са разрушени. В началото на XX век черепът на светеца е открит от негушани. Мощите му се пазят в „Успение Богородично“.^[1]

Портал „Македония“