Успение Богородично (Негуш) – Уикипедия

„Успение Богородично“ Κοιμήσεως Θεοτόκου
Общ изглед
Местоположение в Негуш40.632656, 22.067689
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	Негуш
Посветен на	Богородица
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	Берска, Негушка и Камбанийска
Архиерейско наместничество	Негуш
Изграждане	1833 г.
Реликви	главата на Теофан Нови Атонски[1]
Статут	паметник на културата
Състояние	действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на гръцки: Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου, Παναγία) е възрожденска православна църква в южномакедонския град Негуш (Науса), Егейска Македония, Гърция. Църквата е енорийски храм на Берската, Негушка и Камбанийска епархия.

Храмът е разположен в северната част на Негуш. Издигнат е на мястото на стар храм, унищожен в 1822 година в Негушкото въстание. Обновяването става в 1833 година, 11 години след въстанието и три години след получаване на разрешение за строеж. Разходите са поети от хаджи Петрос, син на поп Анастасиос, за упокой на душите на родителите му. Майсторът е Янусис Гикас. Всичко това се научава от надписа, който казва, че митрополит по това време е Дионисий, охарактеризиран като „радостен“ и „замислен“. Дионисий, който управлява епархията 17 години от 1831 до 1848 година, полага големи усилия за реконструкция на къщите и четирите енорийски църкви в града и дълго време поддържа отлични отношения с общината в съвместната им работа по възстановяването на града.^[2] Ктиторът хаджи Петрос Папанастасиу принадлежи към голямата негушка фамилия Петриди. Баща му Анастасиос е свещеник в църквата „Свети Георги“ в Негуш преди въстанието. Баща му е от каракаменското село Държилово и става виден служител в местната администрации, като достига до вилаетски коджабашия във Воденско. Заради приноса на хаджи Петрос при възстановяването на храма, фамилията има привилегировани отношения с църквата през целия XIX и началото на XX век, като има важен глас при решаването на енорийските дела.

Надписът гласи:

Храмът е официално открит на 9 октомври 1833 година.^[4] Към енорията принадлежат църквите „Света Параскева“, „Свети Илия“, „Свети Архангели“ и гробищната „Свети Атанасий“.^[4]

В архитектурно отношение храмът е типичната за XIX век трикорабна базилика с женска църква, дървен покрив и без купол. Площта му е 593,07 m².^[4] Планът ѝ е изчистен и едновременно с това елегантен. На западната страна има затворен трем, а на източната три петостранни конхи със слепи арки – северната е посветена на свети Теофан, южната на Светите архангели, а средната и най-голяма на света Богородица. Трите сравнително просторни кораба са отделени с два реда колони с дървени арки. Таванът е резбован и много красив. В центъра му изобразен Христос Вседържител, обграден от ангели. В централния кораб таванът е украсен с резбовани флорални елементи – лозници с гроздове. Стенописите от XIX век са малко – единствено на арките в централния кораб са изобразени пророците от Стария завет, евангелисти и други светци в медальони. В 60-те години на XX век стенописи в храма рисува негушкият зограф Апостолос Хасюрас.^[4] Ценни са и резбовният иконостас, владишкият трон и амвонът, както и иконите от ΧΙΧ век. На 2 октомври 1985 година църквата е обявена за защитен паметник.^[5] В 2002 година за защитен паметник е обявен и платанът до храма.^[6]

Иконостасът е изчистен. Разделен е на три зони – долните табла, царските икони и малките икони на сцени от живота и чудесата на Христос най-отгоре. Над царските двери, централната височинна ос завършва с разпятие. От двете страни на царските двери са иконите на Исус Христос и света Богородица Всецарица. Христос е представен като благославящ първосвещеник, облечен е в червено и зелено и с лявата ръка държи отворено Евангелието. Над него има два ангела. Иконата е подписана 1838. Иконата на Богородица Всецарица от 2011 година е със златен обков със скъпоценни камъни. Богородица носи с лявата ръка детето Христос, което с дясната си ръка благославя, а с лявата държи отворено Евангелието. Иконата е дело на самаринския зограф Димитър и е от 30-те години на ΧΙΧ век. „Διά χειρός Δημητρίου ζωγράφου Σαμαριναίου ΑΟΛ... Ιουλίου“, От ръцете на Димитър Зограф Самарински 183... юли.^[7]

Иконата на свети Георги, свети Мина и свети Димитър изобразява тримата най-популярни православни светци войни. И тримата са с оръжия и брони – в средата е Мина с копие, вляво е Георги също с копие и вдясно Димитър с меч, благославящ с лявата си ръка. Тази икона показва много стилистични прилики със следващата в реда икона на свети Атанасий, рисувана през 1841 г. за сметка на месарския еснаф в града, според надписа: „Δέησις τον δούλων του Θεού των εν τη Ναούση κρεωπωλητών δι' ιδίας συνδρομής και δαπάνης αυτών, 5.10.1841“, Молитва на Божиите раби от Науса месари от същите тези помощ и разходи, 05.10.1841. Изглежда, че двете икони, както и тази на Йоан Кръстител, са от едно и също време и са дело на един и същ художник.^[8] Иконата на Светите архангели е отляво на иконата на Богородица - на мястото на светеца покровител. Сред архангелския събор се извисяват Гавриил и Михаил, които държат медальон с Христос. Иконата на свети Харалампий е рисувана около средата на XIX век или малко по-рано. Според устните сведения на Стерьос Никусис тя е закупена от Янина от прадядо му Зафирис Никусис. По пътя към Негуш го обискират турци и изхвърлят иконата от една скала. Никусис обаче я открива, поправя и дарява на „Света Богородица“.^[9]

В южния край на иконостаса е поставена иконата на Благовещение, която е в чисто западен стил – архангел Гавриил се спуска от небето и предлага лилия на Богородица, изобразена коленичила пред сграда в перспектива. Иконата е рисувана през юли 1840 от Мануил Зограф от Селица, като надписът гласи „1840 Ιουλίου 20. / Διά χειρός Μανουήλ/Γεωργίου Ζωγράφου εκ Σελίτζης“, 1840 20 юли / От ръцете на Мануил / Георгиу Зограф от Селица.^[10][11] Иконата на Дева Мария вече не е на иконостаса, където има нейно копие, а в отделен дървен проскинитарий, разположен веднага след входа на храма. На нея е изобразена Богородица на смъртно легло с тъжните апостоли около нея. Точно под леглото ангел с меч отрязва ръцете на Ефоний, опитал се да оскверни тялото на Мария. Агиографията кулминира високо в небето, където Христос получава душата на Мария. Иконата е рисувана през 1838 г. от Георгиос Мануил според надписа: „Δια συνδρομής και δαπάνης των τιμιωτάτων Ζευγραραδων εκ της αυτής πόλεως Ναούσης εις μνημόσυνόν των. χερ. Γεωρ. Εκ Σελίτζης 1838“.

• Икони от храма
• 
  „Богородица Всецарица“, дело на Димитър Зограф от Самарина, 30-те години на XIX век
• 
  „Свети Георги, свети Мина и свети Димитър“
• 
  „Свети Харалампий“, около средата на XIX век
• 
  „Благовещение“, дело на Мануил Зограф, 1840 г.
• 
  „Успение Богородично“, дело на Георгиос Селишки, 1838 г.

Свети Теофан Нови Атонски е роден в Янина през XVI век. Живял известно време в Света гора, той по-късно се премества в Берския скит и накрая в Каракамен, където основава манастира „Свети Архангели“ край Негуш. Заради това е обявен за закрилник на града. Част от мощите му – черепът, се съхраняват в църквата „Успение Богородично“. Черепът е поставен върху сребърен поднос, изработен през 1831 г., малко преди изграждането на храма. Надписът гласи: „Ετελέσθη η παρούσα θήκη του Αγίου Θεοφάνους του νέου και θαυματουργού δια σηνδρωμμής (sic) και βοηθείας των Χριστιανών Νσαουσαίων επιτροπεύοντος κυρίου Ζαφείρη Μπέρσου και εφημερέβοντος (sic) ΠΑ[πά]Θωμά 1831 Ιουν.23“.

На стената на южния кораб на църквата е окачена стъклена витрина с бродирана епитафия, която според надписите е направена от Феврония в 1749 година: „διά χειρός Φευρωνίας εν έτει 1749“, и е поправена в 1884 година от учителката Екатерини Никуси: „επιδιωρθώθη τω 1884 υπό Αικατερίνης Νικούση“.^[12]

Портал „Македония“