Тетрил – Уикипедия

Тетрил
Свойства
Формула	C₇H₅N₅O₈
Моларна маса	287,014 u[1]
Плътност	1,57 g/cm³ (20 °C)[2]
Точка на топене	131 °C
Парно налягане	130 Pa (20 °C)
Идентификатори
CAS номер	479-45-8
PubChem	10178
ChemSpider	9770
Номер на ООН	0208
ChEBI	28950
RTECS	BY6300000
SMILES	CN(C1=C(C=C(C=C1[N+](=O)[O-])[N+](=O)[O-])[N+](=O)[O-])[N+](=O)[O-]
InChI	InChI=1S/C7H5N5O8/c1-8(12(19)20)7-5(10(15)16)2-4(9(13)14)3-6(7)11(17)18/h2-3H,1H3
InChI ключ	AGUIVNYEYSCPNI-UHFFFAOYSA-N
UNII	GJ18911991
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Тетрил в Общомедия

Тетрилът (C₇H₅N₅O₈) е взривно химично съединение, получено от Михлер през 1877 г. Получава се при нитриране на N,N-диметиланилин със смес от концентрирана азотна киселина (HNO₃) и сярна киселина (H₂SO₄). Чистият тетрил е ситен бял прах, но примесите му придават светложълт цвят. Плътността на кристалите му е 1780 кг/м³. При обикновени условия е химически устойчив. Не взаимодейства с металите и не се разтваря във вода.