Тилзитски мир – Уикипедия

Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти.

Тилзитски мир
Информация
Подписване	юли 1807 г.
Място	Советск, Русия
Подписали	Александър I Наполеон I
Тилзитски мир в Общомедия

Тилзитски мир e мирен договор, сключен в Тилзит на 26 юни 1807 г. в резултат от преговорите между Наполеон I и руския император Александър I. Русия се присъединява към континенталната блокада и се съгласява да бъде създадено Варшавското велико херцогство.

През 1806 г. е формирана 4-та антифренска коалиция (Великобритания, Русия, Прусия, Саксония и Швеция). В хода на военните действия са проведени сражения при Йена – Ауерщедт, Пултуск, Прайсиш – Ейлау и Фридланд.

На 14.10.1806 г., при Йена и Ауерщедт, френската армия под командването на Наполеон (150 000) разгромява пруската армия под командването на херцог К. Брауншвайг (100 000), и окупират Прусия.

На 14(26).12.1806 г. при Пултуск (Полша) руският корпус на ген. Бенингсен (45 000) отразява атаките на френския корпус на маршал Лан (20 000).

Следва битката при Прайсиш – Ейлау, град в Източна Прусия (сега гр. Багратионовск, Калининградска област на Руската федерация) – 26. – 27.01.(нов стил 7 – 8.02) 1807 г., 78 хилядна руско – пруска армия (в т. ч. 8000 пруси), командвана от ген. Бенингсен води бой със 70 хилядна френска армия под командването на Наполеон. Съюзническата армия предприема тактическо отстъпление.

Кампанията приключва със сражението при гр. Фридланд (сега гр. Правдинск) 02. (нов стил 14) 06.1807 г. в което руската армия под командуването на ген. Бенингсен (60 000 войници) претърпява поражение от френската армия (85 000 войници).

След победата на Наполеон, съюзниците подписват Тилзитския мир с Франция. Русия подписва на 25.06. (нов стил 07.07.) 1807 г., а Прусия – на 09 (нов стил 21) 07.1807 г. Русия се съгласява на създаването в нейните граници на Варшавското херцогство – васално на Франция държавно образувание. Русия се задължава да плати 100 000 000 франка контрибуции и да се присъедини към континенталната блокада на Англия.

Франция става абсолютен хегемон на континента.

След като с малка част от авангардите на Мюра, в преследване на руския ариергард на Багратион, Наполеон завзема с бой Ейлау вечерта на 7 срещу 8 февруари, призори, при собствената си рекогносцировка с адютантите, той установява, че пред града се е разположила на практика цялата руска армия. Кампанията до този момент от френска страна е по-скоро помощ за Ней, корпусът на когото е доближил зимните си квартири опасно близо до руските. Набезите на казаците на Платов и опитът на Беннингсен да разбие отделно VІ корпус на Великата армия, водят до спешно излизане на Наполеон от Варшава. Но руснаците са напълно съсредоточени (разбира се, непрекъснато зоват малкия отряд на Л’Есток да се присъедини към тях, което накрая се случва) докато френските корпуси са далеч един от друг.

Наполеон има със себе си корпусите на Ожеро и Султ, както и кавалерията си, съсредоточена в любимата му резервна маса. Силите му пред Беннигсен се оценяват по различни данни на около 40 – 45 хиляди души.

Руснаците отсреща са не по-малко от 65 хиляди (по руски източници), по френски данни – до 80 хиляди, по германски – около 75 хиляди.

И двете страни разчитат на подкрепления. Източно от главната маса с Императора, настъпва корпусът на Даву, на около 25 км, способен да се яви на бойното поле почти в началото на сражението. Това е и най-големия корпус на французите, около 20 хиляди души. Западно, на около 50 км е Ней, с около 12 хиляди. Назад е и Бернадот, но неговия корпус е по-скоро потенциален резерв, той е на повече от 70 км разстояние от случващото се. Руснаците чакат само Л’Есток с пруските му части от запад. Те са около 9000 души, но едва половината влизат в сражението.

От руска страна, не е ясна целта на сражението. Те първо се опитват да задържат града, после контраатакуват, накрая го изоставят, след като напразно подлагат мускетарския полк от Кострома на масова сеч от драгуните на Груши. Беннигсен има да пази две направления. Ляво от позициите му е пътя към Русия, зад гърба му е Кьонигсберг с пруското кралско семейство и относително сигурна снабдителна база. Далеч на северозапад е Данциг, оттатък Висла, но нищо в руското поведение не показва, че се опитват да настъпват натам. Варшава е сполучлива цел, но пред тях стои Великата армия.

Французите най-вероятно планират да отрежат и дори обкръжат руската армия, първо от собствената и територия, а с идването на частите на Ней – и от Кьонигсберг. Наполеон играе Va banque. Дори самото му присъствие е способно да придаде тежест на френските аргументи. Корпусите на Ожеро и Султ са достатъчни да занимаят центъра и лявото руско крило. В руското дясно единствения бой е между една от дивизиите на Султ и малко кавалерия за една мелница, превзета при руската контраатака, но продължение няма.

Най-драматично до обед нещата се развиват в центъра, пред прословутото гробище, край църквата на Ейлау.

Слънцето изгряло около 7 часа местно време – денят бил 8 февруари по нов, грегориански стил, или 27 януари по юлианския на руснаците (17-и, хм, вентоз по революционния календар). През нощта температурите паднали до -12 градуса, през деня достигнали до -4.

Първоначално царяла пълна тишина. Но с изгрева, откъм руските позиции започнала канонадата. Тя била насочена главно към Ейлау. Французите научили от пленници, че руският командващ артилерията Резвой е докарал и 22 обсадни оръдия от Кьонигсберг. Френските батареи били командвани от любимеца на Императора, прочутият Александр-Антоан Юро де Сенармон. Действията му през този ден му донасят Почетния легион. Френската артилерия е със стотина оръдия по-малко от руските. Но действа със същата унищожителна сила. Обстрелват се почти три часа, без да се предприемат други действия, поне в центъра. Французите са малко по-добре, частите им се укриват в градските постройки. А Виктор Юго, племенник на един от участниците в битката, капитан Жозеф Юго от 55 линеен полк, пише прословутите си стихове: „Снарядите се забиваха в гробището, сякаш искаха да убият гробовете...“

Командващ генерал Беннигсен

Началник-щаб граф Стайнхайл Началник на артилерията Резвой Помощник на командващия (Aide de Camp) принц Багратион

Дясно крило:

Командващ Генерал-лейтенант Николай Тучков Авангард: Генерал-майор Марков

Пехота: 5 егерски полк (от 7 дивизия), (Гогел) 7 егерски полк (от 8 дивизия), (Бестужев) 25 егерски полк (от 5 дивизия), (Вуич) Псковски мускетарски полк (от 7 дивизия) Екатеринославски гренадирски полк (от 7 дивизия)

Кавалерия: Елисаветоградски хусарски полк (от 7 дивизия) Конна артилерийска рота (Ермолов)

Бригада на Леонтиев: Пермски мускетарски полк; Могильовски мускетарски полк; Артилерия княз Сиверс; Кавалерия – Граф Пален; Казаци на Сисойев; Малаховски казаци; Бригадата на Корф; Каргополски драгунски полк (от 2 дивизия); Курландски драгунски полк (от 3 дивизия)

Център: Командващ генерал-лейтенант барон Закен-баща Пехота Стрелци 3 егерски полк (от 4 дивизия) 13 егерски полк (от ? дивизия) 8 дивизия – генерал-майор Есен

Бригада на принц Карл фон Мекленбург Московски гренадирски полк Виборгски мускетарски полк (заедно с прусаците на Л’Есток)

Бригада на Енгелхард Шлюселбургски мускетарски полк Староунгарски мускетарски полк

Резерв зад Центъра: Генерал-лейтенант Дохтуров 7 дивизия – Дохтуров Пехота Бригада на генерал-майор Заполски Московски мускетарски полк Владимирски мускетарски полк

Бригада на Арсениев Тулски мускетарски полк Тоболски мускетарски полк

Бригада на Шчербатов Полоцки мускетарски полк Мускетарски, от Кострома, полк Артилерия [60 цеви] Кавалерия – Цаплиц Московски драгунски полк (полковник Бухолц) Ингрийски драгунски полк Павлоградски хусарски полк Казаците на Кисельов (от 8 дивизия) Казаците на Андронов (от 8 дивизия) 1 рота конна артилерия

Ляво крило: Командващ генерал-лейтенант граф Александър Остерман-Толстой Пехота 2 дивизия – Остерман-Толстой 1 егерски полк (Ливен)

Бригада на Мазовски Павловски гренадирски полк Ростовски мускетарски полк

Бригада на Сукин Сейнтпетербургски гренадирски полк Елешки мускетарски полк

Артилерия 48 цеви 14 дивизия – Каменски-син 23 егерски полк 26 егерски полк

Бригада на Алексиев Белоозерски мускетарски полк Рязански мускетарски полк

Бригада на Герсдорф Углички мускетарски полк Софийски мускетарски полк Хусарски полк от Гродно Артилерия 36 цеви Кавалерия – Княз Галицин

Бригада на Кожин Императорски кирасирски полк (от 2 дивизия) Малоруски кирасирски полк (от 3 дивизия) Светигеоргиевски кирасирски полк (от 4 дивизия)

Бригада на Чепелев Псковски драгунски полк (от 4 дивизия) Финландски драгунски полк (от 14 дивизия) Драгунски, от Митау, полк (от 14 дивизия)

Бригада на Каковски Хусарски, от Суоми, полк (от 3 дивизия), (Кройц) Олвиополски хусарски полк (от 8 дивизия) Полски, на малки кончета, полк (от 4 дивизия) Атаман на казаците – Платов Казаци на Йоловайски (от 2 дивизия) Казаци на Ефремов (от 2 дивизия) Казаци на Папузин (от 3 дивизия) Казаците на Греков

• literaturensviat.com
• istoriabg.com^{[неработеща препратка]}
• chitanka.info
• www.rulit.me