French
DeutschТодор Христов – Офицерчето – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Христов.
| Тодор Христов – Офицерчето | |
| български револционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 септември 1903 г. |
| Учил в | Национален военен университет |
| Тодор Христов – Офицерчето в Общомедия | |
Тодор Христов, известен и като Офицерина[1] и Офицерчето,[2] е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Христов е роден на 20 януари 1883 година в София, България. Някои източници погрешно твърдят, че е роден в град Велес, тогава в Османската империя,[3][5] тъй като родителите му са бежанци оттам.[6] Учи във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, което завършва в 1902 година, като получава първа награда за най-добър успех.[7] Започва служба в 1-ви кавалерийски дивизион в София. В началото на пролетта на 1903 година напуска военната служба и заминава за Македония, като влиза в четата на Пито Гули, действаща в Крушовско. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг през май 1903 година е избран за член на Горското началство и за военен ръководител на въстанието в Крушево. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е сред ръководителите на защитата на Крушевската република в битката на Слива.[8] В края на въстанието, прави опит да се изтегли към България заедно с група от 18 четници. Те са открити и в битката на 21 септември край село Биляча, в днешната сръбска община Буяновац,[9] загиват Тодор Христов и още 11 четници.[3][10][11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 181.
- ↑ Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.128
- ↑ Известия на Института по история при БАН, том 25, 1981, стр. 253.
- ↑ Радоева, Снежана. Подпоручик Тодор Христов - Офицерчето (1883 - 1903). София, Издателство „Парадигма“, 2019. ISBN 978-954-326-389-9. с. 150 - 154.
- ↑ Константин Н. Кондов, Спомени 1874 – 1929, стр. 84.
- ↑ Радоева, Снежана. Подпоручик Тодор Христов - Офицерчето (1883 - 1903). София, Издателство „Парадигма“, 2019. ISBN 978-954-326-389-9. с. 159.
- ↑ Константин Н. Кондов, Спомени 1874 – 1929, стр. 96.
- ↑ Гоцев, Славчо. „Илинденското въстание в Скопския революционен окръг“
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 503.
