Умножение – Уикипедия
Умножението е едно от четирите прости математически действия, които са в основата на аритметиката (заедно с изваждане, събиране и деление). Служи за кратко записване на многократно събиране на едно и също число.[1] Обратното действие на умножението е делението.
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]Множител
[редактиране | редактиране на кода]Тъй като умножението е асоциативна операция, т.е. резултатът не зависи от мястото на участниците в нея, всички участници се наричат еднакво – множители.
Произведение
[редактиране | редактиране на кода]Резултатът от умножението се нарича произведение.
Означение
[редактиране | редактиране на кода]Като знак за умножение се използват знаците:
- • – средна точка
- × – средно кръстче (да не се бърка с буквата x)
- ✱ – средна звездичка
В математиката обикновено се използва средна точка, по-рядко кръстче, а в електронни таблици и езици за програмиране – звездичка.
В математически означения, където единият множител е цифра (т.нар. коефициент), а другият – буква/букви (неизвестно или константа), знакът за умножение се пропуска, например: 3y, 2π, 8ab, като условието е коефициентът (цифровата стойност) да е преди буквите.
Правила
[редактиране | редактиране на кода]- Пример
- ,
което се чете „5 по 4 е (равно на) 20“. Това може да означава
или
- .
Умножението (както и делението) е винаги преди действията събиране и изваждане.
- Пример
- – вярно; – грешно!
- – вярно; – грешно!
Изключение са случаите, когато се използват скоби или други символи, даващи предимство на действията събиране/изваждане.
- Пример
Резултатът от умножение с 0 (нула) винаги е 0, а умножението на число с 1 (единица) дава същото число.
Когато имаме умножение с число степен на 10, десетичната запетая се измества надясно с толкова позиции, колкото е степента на 10, с други думи – с колкото нули е множителят; например .
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|