Фернандо Гонсалес – Уикипедия
Фернандо Гонсалес | |
Fernando Gonzalez | |
Гонсалес на Хамбург Мастърс, 2007 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | Чили |
Роден | 29 юли 1980 г. (на 44 г.) |
Живее в | Ла Рейна, Чили |
Височина / Тегло | 183 cm / 81 kg |
Прякор(и) | El Bombardero de La Reina (Бомбардировачът от Ла Рейна), Mano de Piedra (Каменната ръка), Feña, Fer, Спийди Гонзалес, Гонзо |
Кариера | |
Професионална | 1999 |
Оттеглил се | 2012 |
Пари от наградни фондове | $ 8 862 276 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 370–202 |
Титли от ATP | 11 |
Други титли | 1 |
Най-висока позиция | 5 (29 януари 2007) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | Финал 2007 |
Ролан Гарос | 1/2 финал 2009 |
Уимбълдън | 1/4 финал 2005 |
ОП на САЩ | 1/4 финал 2002, 2009 |
Двойки | |
Победи-загуби | 109–98 |
Титли от ATP | 3 |
Други титли | 1 |
Най-висока позиция | 25 (04 юли 2005) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1/4 финал 2010 |
Ролан Гарос | 1/2 финал 2005 |
Уимбълдън | 2-ри кръг 2005 |
ОП на САЩ | 1/4 финал 2004 |
Отборно | |
Купа Дейвис | Чили (1998 – ) |
Световна отборна купа | Чили (2003 – 2007) Шампион 2003, 2004 |
Друго | |
Летни олимпийски игри Атина 2004 – двойки Атина 2004 – сингъл Пекин 2008 – сингъл | |
Информацията е актуална към 16 август 2024 | |
Фернандо Гонсалес в Общомедия |
Фернандо Гонсалес (на испански: Fernando Francisco González Ciuffardi) е чилийски тенисист, роден на 29 юли 1980 г. в Сантяго де Чиле.
Най-доброто му класиране е достигане до финал на Откритото първенство на Австралия през 2007 г., където губи от Роджър Федерер.
Има и два финала от турнирите от сериите Мастърс в Мадрид през 2006 г. и в Рим през 2007 г.
През 2004 г. печели златен олимпийски медал от лятната олимпиада в Атина на двойки заедно с Николас Масу, както и бронзов на сингъл. На летните олимпийски игри в Пекин е сребърен медалист.
Известен е като тенисиста с най-добър форхенд.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Фернандо Гонсалес е роден на 29 юли 1980 г. в Сантяго, Чили. Бащата на Гонсалес, Фернандо, е мениджър на фабрика за брашно в Сантяго, а майка му Патриция е домакиня. Настоящата приятелка на Гонсалес е аржентинската тенисистка Гизела Дулко. През 2008 г. е избран за Спортист номер 1 в Чили.[1]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Седемгодишен, Гонсалес започва да тренира тенис в Club de Leones de La Reina.
По-късно Фернандо става номер едно в ранглистата за юноши. През 1997 г. заедно с Николас Масу печели турнира на двойки за юноши на Откритото първенство на САЩ, а година по-късно и Ролан Гарос за юноши – както на сингъл, така и на двойки с партньор Хосе де Армас. През същата година дебютира за Купа Дейвис в мача срещу Франко Скияри, като претърпява загуба в четири сета.
Гонсалес записва успехи и в трите Фючърс турнира в Чили през 1998 г., достигайки два полуфинала и побеждавайки на финала на третия италианеца Енцо Артони.
1999 – 2003
[редактиране | редактиране на кода]През 1999 г. Гонсалес става професионалист. В началото на годината играе предимно на ниво Фючърс. През същата година Гонсалес (заедно с пакистанеца Кюреши) играе финал на двойки на фючърса в Александруполис, двамата губят от Ивайло Трайков и Милен Велев след два тайбрека.
Първият турнир на АТП, в който участва е във Вашингтон, където побеждава в първия кръг Иван Любичич, но пада от Марк Росе във втория.
През 2000 г. Фернандо печели първия си АТП турнир. Това става през месец май в Орландо, Флорида. На финала играе срещу Николас Масу – това е първият изцяло чилийски финал на турнир на АТП от 1982 година насам.
Следващата година не е особено успешна – Гонсалес играе един финал и два полуфинала на турнири от серията Чалънджър.
2002 е годината, в която Гонсалес прави пробив. Печели две титли от АТП – във Виня дел Мар и Палермо, достига осминафинал на Откритото първенство на Австралия, четвъртфинал на Откритото първенство на САЩ и полуфинал на Синсинати Мастърс. През септември задминава сънародника си Марсело Риос в ранглистата на АТП. В края на годината заема 18-ото място в нея, като година по-рано е 139-и.
Единствиният успех на Гонсалес през 2003 е участието на четвъртфинал на Ролан Гарос.
2004 – 2006
[редактиране | редактиране на кода]През февруари 2004 Гонсалес отново печели турнира във Виня дел Мар. Най-големият успех в кареирата му са двата медала от 28-ите летни олимпийски игри в Атина. В гръцката столица Фернандо и Николас Масу печелят турнира на двойки, надделявайки на финала над германците Николас Кифер и Райнер Шютлер. На единично печели бронзов медал.
Добрите резултати на Гонсалес през 2005 (титли в Окланд, Амерсфоорт и Базел и четвъртфинал на Уимбълдън) му позволяват да вземе участие на Мастърс Къп в края на годината. Първоначално е записан като резерва, но по-късно заема мястото на отказалия се Андре Агаси. Същата година печели и първата си титла на двойки от турнир на АТП – във Валенсия с партньор Мартин Родригес.
През 2006 г. Фернандо не успява да спечели турнир, но въпреки това става третият чилиец след Риос и Масу, влязъл в топ 10 на ранглистата. Гонсалес сменя дългогодишния си треньор Орасио де ла Пеня с Лари Стефанки.
2007
[редактиране | редактиране на кода]През януари Гонсалес играе финал на Откритото първенство на Австралия. Така той става едва петият активен тенисист, достигнал поне веднъж до четвъртфинал на всички турнири от Големия шлем. В края на месеца се изкачва до номер пет в света, само на пет точки от четвъртото място. През май играе и финал на турнира от сериите Мастърс в Рим. Следва спад в играта му и той отпада в първи кръг на много от турнирите в които участва. През септември въпреки слабата си форма успява да спечели турнира в Пекин и се класира на заключителния мастърс в Шанхай. Там той прави едно от най-силните си представяния в кариерата побеждавайки в първия мач в групата световния номер едно Роджър Федерер. Впоследствие обаче Гонсалес губи от Николай Давиденко и Анди Родик и отпада от турнира.
Класиране в ранглистата в края на годината
[редактиране | редактиране на кода]Година | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 | 2009 | 2010 | 2011 |
Сингъл | 115 | 135 | 18 | 35 | 23 | 11 | 10 | 7 | 15 | 11 | 68 | 297 |
Двойки | 362 | 649 | 231 | 128 | 66 | 25 | 95 | 102 | 296 | 91 | 154 | - |
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Финали на турнири от Голям шлем (1)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
2007 | ОП Австралия | Роджър Федерер | 6–7(2–7), 4–6, 4–6 |
Олимпийски игри (1 сребърен медал)
[редактиране | редактиране на кода]година | медал | турнир | Настилка | съперник | резултат |
---|---|---|---|---|---|
2008 | Сребърен | Олимпийски игри | твърда | Рафаел Надал | 3–6, 6–7(2–7), 3–6 |
ATP финали (11 титли; 22 финала)
[редактиране | редактиране на кода]П–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Победа | 1–0 | 2000 | Ю Ес Клей Чемпиъншипс | Международни | Клей | Николас Масу | 6–2, 6–3 |
Победа | 2–0 | 2002 | Чили Оупън | Международни | Клей | Николас Лапенти | 6–3, 6–7(5–7), 7–6(7–4) |
Победа | 3–0 | 2002 | Сицилия Оупън | Международни | Клей | Хосе Акасусо | 5–7, 6–3, 6–1 |
Загуба | 3–1 | 2002 | Суис Индорс | Международни | Килим (з) | Давид Налбандиян | 4–6, 3–6, 2–6 |
Загуба | 3–2 | 2003 | Вашингтон Оупън | Международни | Твърда | Тим Хенман | 3–6, 4–6 |
Загуба | 3–3 | 2003 | Мозел Оупън | Международни | Твърда (з) | Арно Клеман | 3–6, 6–1, 3–6 |
Победа | 4–3 | 2004 | Чили Оупън | Международни | Клей | Густаво Куертен | 7–5, 6–4 |
Загуба | 4–4 | 2004 | Нидерландия Оупън | Международни | Клей | Мартин Веркерк | 6–7(5–7), 6–4, 4–6 |
Победа | 5–4 | 2005 | Окланд Оупън | Международни | Твърда | Оливие Рокюс | 6–4, 6–2 |
Загуба | 5–5 | 2005 | Чили Оупън | Международни | Клей | Гастон Гаудио | 3–6, 4–6 |
Победа | 6–5 | 2005 | Нидерландия Оупън | Международни | Клей | Агустин Калери | 7–5, 6–3 |
Победа | 7–5 | 2005 | Суис Индорс | Международни | Килим (з) | Маркос Багдатис | 6–7(8–10), 6–3, 7–5, 6–4 |
Загуба | 7–6 | 2006 | Виена Оупън | Межд. Голд | Твърда (з) | Иван Любичич | 3–6, 4–6, 5–7 |
Загуба | 7–7 | 2006 | Мадрид Оупън | Мастърс | Твърда (з) | Роджър Федерер | 5–7, 1–6, 0–6 |
Загуба | 7–8 | 2006 | Суис Индорс | Международни | Килим (з) | Роджър Федерер | 3–6, 2–6, 6–7(3–7) |
Загуба | 7–9 | 2007 | ОП Австралия | Голям шлем | Твърда | Роджър Федерер | 6–7(2–7), 4–6, 4–6 |
Загуба | 7–10 | 2007 | Италия Оупън | Мастърс | Клей | Рафаел Надал | 2–6, 2–6 |
Победа | 8–10 | 2007 | Чайна Оупън | Международни | Твърда | Томи Робредо | 6–1, 3–6, 6–1 |
Победа | 9–10 | 2008 | Чили Оупън | Международни | Клей | Хуан Монако | без игра |
Победа | 10–10 | 2008 | Баварски шампионат | Международни | Клей | Симоне Болели | 7–6(7–4), 6–7(4–7), 6–3 |
Загуба | 10–11 | 2008 | 2008'Пекин | Олимпиада | Твърда | Рафаел Надал | 3–6, 6–7(2–7), 3–6 |
Победа | 11–11 | 2009 | Чили Оупън | 250 серии | Клей | Хосе Акасусо | 6–1, 6–3 |
Титли на сингъл във Фючърс
[редактиране | редактиране на кода]Година | Турнир | Категория | Съперник | Резултат |
1998 | Сантяго F3 | FU $ 10 000 | Енцо Артони | 6–1, 6–2 |
Финалили на сингъл в Ай Ти Еф
[редактиране | редактиране на кода]Година | Турнир | Категория | Съперник | Резултат |
2001 | Монтевидео | CH $ 75 000 | Давид Налбандиан | 2–6, 6–3, 3–6 |
Двойки
[редактиране | редактиране на кода]Титли на двойки (4)
[редактиране | редактиране на кода]Година | Турнир | Категория | Партньор | Съперници | Резултат |
1998 | Сантяго F1 | FU $ 10 000 | Мигел Тобон | Серхио Кортес Франциско Руис | 6 – 2 6 – 4 |
2004 | Атина | OG ITF | Николас Масу | Николас Кийфер Райнер Шютлер | 6–2, 4–6, 3–6, 7–6(9–7), 6–4 |
2005 | Валенсия | $ 375 000 | Мартин Родригес | Лукас Арнолд Кер Мариано Хууд | 6–4, 6–4 |
- | Базел | $ 975 000 | Аугустин Калери | Стивън Хус Уесли Мууди | 7–5, 7–5 |
Загубени финали на двойки (3)
[редактиране | редактиране на кода]Година | Турнир | Категория | Партньор | Съперници | Резултат |
1997 | Концепцион 2 | SAT 4 | Серхио Кортес | Енцо Артони Федерико Браун | 3–6, 5–7 |
1999 | Александруполис F4 | FU $ 15 000 | Айсам Кюреши | Ивайло Трайков Милен Велев | 6–7(7–2), 6–7(7–4) |
2005 | Амерсфорт | $ 355 000 | Николас Масу | Мартин Гарсия Луис Орна | 4–6, 4–6 |
Отборни титли (2)
[редактиране | редактиране на кода]Година | Турнир | Съотборници | Съперници | Резултат |
---|---|---|---|---|
2003 | Дюселдорф Световна отборна купа | Николас Масу Марсело Риос | Ирижи Новак Радек Щепанек | 2 – 1 |
2004 | Дюселдорф Световна отборна купа | Николас Масу Адриан Гарсия | Лейтън Хюит Марк Филипусис Уейн Артърс Пол Хенли | 2 – 1 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фернандо Гонсалес е спортист на годината в Чили, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305092544/http://sportal.bg/news.php?id=149295, посетен на 25 декември 2008
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Фернандо Гонсалес Официален сайт
- Фернандо Гонсалес в сайта на ATP
- Фернандо Гонсалес в сайта на ITF
- Фернандо Гонсалес в сайта на Davis cup