Балто-фински езици – Уикипедия

Фински езици Балто-фински езици
Разпространение	Северна Европа
Говорени от	над 7 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Уралски Фински езици Естонски Фински Севернофински Меанкиели Ижорски Карелски Ливонски Олонецко-карелски Людски Вепски Вотски
Фински езици в Общомедия

Балто-финските езици принадлежат към групата на угро-финските езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Народите говорещи балто-фински езици живеят по източните брегове на Балтийско море и в района на Ладожкото и Онежкото езеро. Точният брой на балто-финските езици е все още предмет на дискусия, но най-често се приема, че те са седем: фински, карелски, вепски, ижорски, вотски, естонски и ливонски.^[1] Някои съвременни източници^[2] разграничават и въруски (смятан също за диалект на естонския), меанкиели (смятан също за диалект на финския) и олонецко-карелски и людски (смятани за диалекти на карелския).

Балто-финските езици могат да бъдат разделени на две подгрупи:

• северна група: фински (+ меанкиели), карелски (+ олонецко-карелски и людски), ижорски и вепски;
• южна група: естонски (+ въро), вотски и ливонски.

Езиците от северната група са географски трудно разчленими. Подобно на южнославянските езици те се преливат един в друг като границата между всеки два съседни езика се състои от множество преходни диалекти.

Балто-финските езици са по-синтетични и по-аглутинативни от заобикалящите ги индоевропейски (германски, славянски и балтийски) езици. Степента на синтетичност и аглутинативност на отделните балто-фински езици е различна. Езиците от северната група са като цяло по-синтетични и по-аглутинативни от езиците от южната група.

• Ударението е на първата сричка.
• Дължината на звуковете определя значението на думите; сравнете финските думи tuli (огън) tuuli (вятър) и tulli (митница).
• Гласните са с по-голяма честотност от съгласните. Във фински например на всеки 100 гласни се падат по 96 съгласни. За сравнение в руски на всеки 100 гласни се падат по 150 съгласни, а в немски на всеки 100 гласни по 177 съгласни.^[3]
• Има много дифтонги. В естонския например се срещат следните дифтонги: iu, ei, ea, eo, äi, äe, äo, äu, öi, öe, öa, üi, õi, õe, õa, õu, ai, ae, ao, au, oi, oe, oa, ou, ui.

• Липса на граматически род.
• Богата падежна система; сравнете броя на падежите в отделните езици:

• Наличие на специални притежателни наставки (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във фински: kirja-ni (книгата ми), kirja-si (книгата ти), kirja-nsa (книгата му/и), kirja-mme (книгата ни), kirja-nne (книгата ви), kirja-nsa (книгата им).
• Наличие на специални каузативни глаголни наставки; сравнете финските глаголи tappaa (убивам) и tapa-ttaa (поръчвам нечие убийство).

• Базов словоред: SVO (подлог – сказуемо – допълнение).
• Изразяване на отрицанието с помощта на специален глагол. Пълното спрежение на отрицателния глагол e- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: en lue (не чета), et lue (не четеш), ei lue (не чете), emme lue (не четем), ette lue (не четете), eivät lue (не четат).

• Различията в речниковия състав и особеностите на звуковите системи на отделните балто-фински езици затрудняват общуването между носителите им.

Сравнение на някои общи понятия