Карелски език – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Карелски език karjala / карьела
Страна	Русия, Финландия
Регион	Източна Европа
Говорещи	~40 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
Уралски Фински Карелски
Официално положение
Официален в	Република Карелия
Малцинствен в	Финландия
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	krl
ISO 639-3	krl
Разпространение на Карелския език
Уикипедия на Карелски език
Карелски език в Общомедия

Карелският език принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство. Говори се от около 40 000 души живеещи в Република Карелия, в Тверската област в Русия и в източната част на Финландия. На карелски език се е запазило обширно и богато устно културно наследство. Карелският народ е автор на епическото произведение „Калевала“, събрано и редактирано от финския лингвист Елиас Льонрот (1802 – 1884). От 1937 до 1940 карелски бил официален език в Карелската АССР (заедно с руски)

Най-древният писмен източник (XIII век) на карелски език е Новгородская берестяная грамота № 292 (вид записки и бележки направен на външната част на брезовата кора) – четири реда текст, съдържащ магическото заклинание, опазващо от светкавицата. Обаче докъм началото на XIX век карелски език не функционирал като писмен – известни са само няколко бележки, докато книги на карелски нямало, така както и той не се преподавал в училищата.

От първата половина на XIX век и до 1930-те години съществувала писменост, базираща се на кирилицата. Най-първата отпечатана карелска книга е Евангелието от Матей, издадено през 1820.

От края на XIX и до началото на XX век съществувало книгопечатането на карелски език с използването на кирилицата. Обаче никаква литературна норма на карелския език я нямало, и това било причината за използването на различни алфабети.

През 1931 бил съставен и внедрен латинизираният карелски алфабет.

На 8 септември 1937 било издадено постановлението на Президиума ВЦИК СССР за превод на карелската писменост на руски алфабет. Карелският алфабет бил преведен на кирилицата (приличаща на алфабетите, използвани до Октомврийската революция – имало и допълнителни букви: ä, ö, ÿ). Писменият език, създаден на основата на същинско-карелския и ливския диалекти, не бил разбираем за мнозинството на карелите, затова функционирал само около 2 години и не получил достойното си развитие. През 1939 преподаването на карелския език в училищата на републиката било директивно отменено. През 1940 издаването на литература на карелски език също се прекратило.

От 1940-те до края на XX век карелски бил език само на всекидневното общуване, тъй като през 1940 съветската власт го лишила от статута на официален регионален език на територията на Съветския съюз и принудително изтласкала от каквито и да е области на живота, освен битовата. По същото време финският бил обявен за официалния език на Карело-Финската ССР.

Основата на съвременната писменост е латиница, поради което на карелски не може да е присвоен статут на официалния език в Република Карелия (според федералното законодателство, в случай че няма специален акт, само кирилицата може да е писменост на официалния език в региона на Руската Федерация (РФ)). Затова, карелски език е единственият език на титулен регионален етнос в РФ, нямащ официален статут.

От 2009 карелски език в Финландия има статут на език на национално малцинство. Той се говори от около 5 хиляди души.

От 2011 от Обществото на карелски език (председателят на обществото е архиепископ Лев (Макконен)) е започнато издаването на списанието „Karjal Žurnualu“ на карелски език.

Основни диалекти:

• същинско-карелски;
• олонецко-карелски (известен още като ливски);
• людски;
• тверско-карелски.

• Ливски: Ozakkahat ollah omassah hengel köyhät: heijän on taivahan valdukundu.
• Тверско-карелски: Ožakkahat ollah hengissäh keyhät: hiän oma on taivašvaldakunda.
• Същинско-карелски: Osakkahat ollah henkessäh köyhät: heijän on taivahien valtakunta.
• „Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно“

• Ливски: Rahvahien opastajes Iisus saneli arbavuspaginoi.
• Тверско-карелски: Opaštuas’s’a inehmizie Iisus šaneli äijän arvautuššanoilla.
• Същинско-карелски: Opastuassah ihmisie Isussa pakasi äijän peittosanoilla.
• „Поучавайки хора, Исус разказваше притчи“.

• Ливски: Niilöis häi saneli Jumalah da ilmanigäzeh elokseh näh.
• Тверско-карелски: Näin hiän pagizi Jumalah näh da iinigäzeštä elännäštä.
• Същинско-карелски: Näin hiän pakasi Jumalasta ta ijänkaikkisesta elämästä.

• „Така той говореше за Бог и вечния живот“.

Тази статия за език все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Русия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Финландия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.