Фолкландски острови – Уикипедия

Фолкландски острови
Falkland Islands
— владение на Великобритания —
      
Девиз: „Желайте правото“
(на английски: Desire the Right)
Химн: God Save the King
Местоположение на Фолкландските острови
Местоположение на Фолкландските острови
География и население
Площ12 200 km²
(на 162-ро място)
Води0%
Климатокеански
СтолицаПорт Стенли
Най-голям градПорт Стенли
Официален език
Религия57% християнство
35% нерелигиозност
6% не е посочено
1% други религии
Демонимфолклендци
Население (2021)3662
Население (2016)3398
Гъстота на нас.0,373 души/km²
Градско нас.92%
(на 13-то място)
Управление
Формапарламентарна зависима територия
МонархЧарлз III
ГубернаторАлисън Блейк
ОрганизацииООН
Законодат. властЗаконодателно събрание
История
Първо заселване1764 г.
Британско управление3 януари 1833 г.
Зависима територия1981 г.
Отвъдморска територия2002 г.
Фолкландска война1982 г.
Настояща конституция2009 г.
Икономика
БВП (ППС, 2013)228,5 млн. щ.д.
БВП на човек (ППС)96 962 щ.д.
ИЧР (2010)0,874 (много висок)
(на 20-о място)
Джини (2015)36,0 (среден)
ВалутаФолкландска лира (FKP)
Други данни
Часова зонаFKST (UTC-3)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOFK
Интернет домейн.fk
Телефонен код+500
Официален сайтfalklands.gov.fk
Фолкландски острови в Общомедия

Фолкландските острови (на английски: Falkland Islands, понякога наричани и Фолклендски острови) са британска задморска територия, разположена на архипелаг в Южния Атлантически океан, на около 483 км (300 мили) източно от крайбрежието на Южна Америка, 1080 км западно от британската територия Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови (скалите Шаг) и 940 км северно от остров Елефант в Южните Шетландски острови, Антарктика. В испаноезичните източници се използва името Малвински острови (на испански: Islas Malvinas, по-рядко Islas Falkland). Островната група е с вулканичен произход, като се отличават два по-големи острова – Западен Фолкланд и Източен Фолкланд.

Островите са обект на вековен спор между Аржентина и Великобритания, който довежда до военен конфликт между двете държави през 1982 г., наречен Фолкландска война. Войната е спечелена от Великобритания и островите остават нейно отвъдморско владение, но Аржентина не се отказва официално от претенциите си.

На островите е разположена британската военновъздушна база Маунт Плезънт, а кралският флот редовно патрулира водите на Югозападния Атлантик от своята база в Меър Харбър близо до Маунт Плезънт. Фолкландците имат свои доброволчески Отбранителни сили на Фолкландските острови, както и въоръжени патрулни кораби, които контролират риболова в изключителната икономическа зона на островите.

Административен център на територията е град Порт Стенли. Останалата част на страната си фолкландците наричат „Кемп“ (Camp, местна фолкландска дума от испанското campo, поле). Икономиката се базира предимно на риболов, овцевъдство и туризъм, проучват се запасите от нефт в шелфа на островите. Населението към 2008 г. е 3140 души, от които 92% живеят в града.[1] Повечето са от британски произход. Официалният език е английският.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на Фолкландските острови
Въздушна снимка на столицата Порт Стенли
Правителственият дом в Стенли
Колония на пингвини Eudyptes chrysocome на остров Сондърс

Фокландските острови имат обща земна площ 12 000 km2 и брегова линия с дължина около 1300 km. Архипелагът е съставен от два главни острова, Западен Фолкланд и Източен Фолкланд, плюс още 776 по-малки острова.[2] Островният релеф е предимно планински, хълмист,[3] с изключение на равнината на полуостров Лафония, образуващ южната част на Източен Фолкланд.[4] Фокландските острови са съставени от части континентална кора, образувала се след разделянето на Гондвана и отварянето на южната част на Атлантика преди около 130 милиона години. Те са част от Патагонския шелф и отстоят на 480 km от Патагония (южната част на Аржентина).[5]

Архипелагът е разположен на 51°40′, 53°00′ южна географска ширина и 57°40′, 62°00′ западна географска дължина.[6] Двата главни острова са отделени от тесния Фолкландски проток, чиито дълбоки брегови вдлъбнатини образуват естествени пристанища.[7] На Източен Фолкланд е разположен Порт Стенли (столица и най-голяма град),[6] британска военна база, както и най-високата точка на островната група – връх Ъсборн (705 m).[7]

Климатът е студен, ветровит и влажен океански.[5] Променливостта на ежедневното време е типична за архипелага.[8] Валежите са чести през половината година, възлизайки на средно 610 mm годишно при Порт Стенли. Спорадичен лек снеговалеж присъства почти целогодишно.[3] Температурата обичайно се движи в граници между 21,1 и −11,1 °C в Порт Стенли.[8] Силните западни ветрове и облачните дни са чести.[3] Макар бурите да са чести, те рядко са тежки.[8]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Макар огнеземци от Патагония да посещават архипелага още от древността,[9] островите са необитаеми, когато европейците ги откриват.[10] Сведения за откриването им съществуват от 16 век, но не ясно дали първите изследователи са открили именно Фолкландските острови или някои други острови в южната част на Атлантика.[11][12] Първото документирано слизане на островите се приписва на английския капитан Джон Стронг през 1690 г., който пътува към Чили и Перу и описва местния дивеч.[13][14][15]

Фолкландските острови остават необитаеми до 1764 г., когато на Източен Фолкланд е основано селището Порт Луи от френския капитан Луи Антоан дьо Бугенвил. През 1766 г. е основано и първото британско поселение – Порт Егмънт на остров Сондърс от британския капитан Джон Макбрайд. Не е ясно дали всяко от селищата е знаело за съществуването на другото.[16][17] През 1766 г. Франция предава териториалните си претенции към островите на Испания, която кръщава френската колония Пуерто Соледад на следващата година.[18] Проблемите започват, когато Испания открива и превзема Порт Егмънт през 1770 г. Това за малко не довежда до война, но селището е възвърнато на Великобритания през 1771 г. и кризата приключва.[19]

Както испанското, така и британското селища съществуват съвместно в архипелага до 1774 г., когато новите икономически и стратегически съображения на Великобритания водят до решението британците да напуснат островите на своя воля.[20] Така Вицекралство Рио де ла Плата става единствен суверен на територията. Западен Фолкланд е оставен безлюден, а Пуерто Соледад започва да изпълнява главно функцията на затворнически лагер.[21] Когато британците нападат Рио де ла Плата по време на Наполеоновите войни в Европа, губернаторът на островите евакуира островитяните през 1806 г. с изключение на гаучосите и рибарите, които доброволно решават да останат.[21]

След този случай архипелагът е посещаван само от рибарски кораби, а политическият му статут не е оспорван до 1820 г., когато полковник Дейвид Джуът, капер, работещ за Обединените провинции на Южна Америка, информира закотвените кораби относно претенциите на Буенос Айрес от 1816 г. към испанските територии в южната част на Атлантика.[22][23] Тъй като на островите няма постоянно население, през 1823 г. Буенос Айрес дава на разрешение на германския търговец Луис Вернет да се занимава с риболов и да се възползва от дивия добитък на островите.[24] Той се настанява сред останките от Пуерто Соледад през 1826 г. и трупа ресурси на островите, докато залогът е достатъчно сигурен, за да се доведат още заселници и да се образува постоянна колония.[25][26] Буенос Айрес обявяват Вернет за военен и цивилен командир на островите през 1829 г.,[27] а той се опитва да регулира риболова, за да спре чуждестранните кораби да ловят от китовете и тюлените на територията му.[21] Това продължава до 1831 г., когато щатският кораб „Лексингтън“ напада островите и е обявено разпускането на островното правителство.[28][29]

Вуенос Айре се опитва да задържи влиянието си над селището, като основава гарнизон там, но британски сили отново пристигат на островите през 1833 г.[30] Аржентинската конфедерация, начело с Хуан Мануел де Росас, възразява срещу британските действия. Британските части напускат островите, без да оставят след себе си официално местно управление.[31] Заместникът на Вернет, шотландецът Матю Брисбейн, се завръща на островите в същата година, за да възстанови бизнеса си, но усилията му бързо са възпрени в Порт Луи от гаучото Антонио Риверо, който повежда група от недоволни индивиди срещу него, убивайки него и още пет ръководни фигури в селището. Оцелелите се скриват в пещера на близкия остров до пристигането на британците.[31] През 1840 г. Фолкландските острови са направени кралска колония, а шотландските заселници скоро основават официална пасторална общност.[32] Няколко години по-късно, почти всички се преместват в Порт Джаксън, считайки го за по-добро място за управление, а търговецът Самюъл Лафон започва да насърчава британското колонизиране на архипелага.[33][34]

Скоро след това Порт Джаксън е преименуван на Порт Стенли и става седалище на местното управление през 1845 г.[35] Рано в историята си селището има лоша репутация поради загуби на товари – корабите, плаващи около нос Хорн, се отбиват до пристанището само в краен случай.[36] Въпреки това, местоположението на Фолкландските острови се оказва идеално за поправки на кораби и за покупко-продажбата на повредени кораби и товарите им.[37] Търговският интерес към островите обаче е минимален поради ниската стойност на кожите на дивите говеда, скитащи из островните пасища. Икономическият растеж започва едва през 1851 г., когато е основана овцевъдска компания, която внася на островите овце за производство на вълна.[38][39] Корабният бизнес запада след 1870-те години, тъй като корабите с платна масово са изместени от параходи, а отварянето на Панамския канал през август 1914 г. на практика слага край на търговията на островите.[40] Към 1881 г. Фолкландските острови вече са финансово зависими от Великобритания.[35]

През първата половина на 20 век, Фолкландските острови играя важна роля в териториалните претенции на Великобритания към субантарктическите острови и част от Антарктида. Освен това архипелагът играе и малка роля в двете световни войни като военен преден пост в южната част на Атлантика. В хода на Първата световна война, през декември 1914 г., до островите се провежда морска битка, в която британският флот побеждава германска ескадра. В хода на Втората световна война, след битката при Ла Плата през декември 1939 г., повреденият тежък крайцер „Ексетър“ се насочва към Фолкландските острови за поправка.[10] През 1942 г. батальон, пътуващ към Индия, се отклонява към Фолкландските острови като гарнизон поради страхове, че Японската империя ще превземе архипелага.[41] След войната икономиката на островите е засегната от понижаващите се цени на вълната и политическата несигурност покрай подновения спор относно суверенитета им между Великобритания и Аржентина.[36]

Напрежението между Великобритания и Аржентина се покачва през втората половина на 20 век, когато аржентинският президент Хуан Перон налага суверенитета си на архипелага.[42] Спорът се засилва през 1960-те години, след като ООН приема резолюция относно деколонизацията, която е интерпретирана от Аржентина като благоприятна.[43] През 1965 г. Общото събрание на ООН призовава двете държави да предприемат преговори, за да се постигне мирно решаване на спора.[43] До 1968 г. Великобритания тайно дискутира прехвърлянето на островите на Аржентина, приемайки, че това решение ще бъде прието и от островитяните.[44] През 1971 г. е постигнато споразумение за търговия между архипелага и Аржентина, която построява временно летище в Порт Стенли през 1972 г.[35] Въпреки това негодуванието на фолкландците и силното им лобиране в парламента на Обединеното кралство силно възпрепятстват преговорите.[45]

Затруднено с издръжката на Фолкландските острови във времена на бюджетни съкращения, правителството на Тачър отново повдига въпроса с прехвърлянето на островите на Аржентина.[46] Преговорите спират към 1981 г., а диспутът ескалира с времето.[47] През април 1982 г. разногласията прерастват във въоръжен конфликт с избухването на Фолкландската война, когато аржентинските въоръжени сили окупират островите, както и други британски владения в Атлантика (Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови). Британците отвръщат на удара и успяват да си възвърнат островите към юни месец.[48][49] След войната, Великобритания увеличава военното си присъствие на островите, построявайки военновъздушна база.[50] Войната оставя след себе си около 117 минни полета, съдържащи около 20 000 мини, включително противотанкови и противопехотни.[51] Поради големия брой жертви при операциите за разминиране те са прекратени през 1983 г.[52] Те са подновени отново чак през 2009 г. Дипломатическите отношения между Великобритания и Аржентина са възстановени през 1990 г., но те не са се подобрили по отношение на разрешаване на спора.[53][54]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на островите е една от най-малките с света, но БВП на глава от населението е много висок.[55] Към 2016 г. нивото на безработицата е 1%, а инфлацията е 1,4%.[56] Индексът на човешкото развитие е много висок – 0,874.[57] Коефициентът на Джини е умерен – 37,17.[58] Местната валута е фолкландски фунт и е фиксирана спрямо британския паунд.[59]

Икономическото развитие напредва благодарение на кораборемонтния и овцевъдския отрасли.[60][61] Правителството осигурява стабилен поток от приходи чрез установяването на изключителна икономическа зона около островите и продаване на разрешителни за риболов в нея.[62] След края на Фолкландската война през 1982 г. икономическата дейност на острови все повече се фокусира върху туризма и проучването на петролни залежи.[63] Проектите за развитие на образованието и спорта се финансират от местната фолкландска управа, без помощ от Великобритания.[62]

Първичният сектор допринася най-много за БВП на архипелага, като само риболовът образува 50 – 60% от него. В селското стопанство работят около 10% от населението.[64] Около една четвърт от населението работи в местното правителство.[65] Туризмът се развива благодарение на прохождащия антарктически туризъм и създаването на преки въздушни връзки с Великобритания и Южна Америка.[66][67]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Населението на островите е хомогенно и съставено главно от потомци на шотландски и уелски имигранти, които се заселват на тях след 1833 г.[68] Преброяването от 2016 г. показва, че 43% от жителите са родени в архипелага. През 1983 г. е предоставено пълноправно британско гражданство на всички фолкландци.[68]

Жителите на островите намаляват значително през 20 век, когато много млади островитяни се изнасят в търсене на образование, модерен начин на живот и по-добри възможности за работа.[69][70] През последните години тази тенденция е компенсирана благодарение на имигранти от Великобритания, о. Света Елена и Чили.[71] Преброяването от 2012 г. отчита, че 59% от населението се определят като фолкландци, а 29% като британци.[72] Малък брой аржентинци също живеят на островите.[73] Гъстотата на населението е ниска.[74] Мъжете са повече от жените (53% към 47%).

Повечето островитяни (66%) се определят като християни (англиканство и римокатолицизъм), а 32% са атеисти.[75]

Образованието следва английската система и е безплатно и задължително за жителите между 5 и 16 години.[76]

Биоразнообразие

[редактиране | редактиране на кода]

Фолкландските острови са биогеографска част от меката антарктическа зона[77] и имат тясна връзка с флората и фауната на Патагония.[78] 63 вида птици се размножават на островите, от които 16 са ендемити.[79] Наблюдава се и разнообразие от членестоноги на островите.[80] Флората включва 163 местни васкуларни вида.[81] Единственият местен бозайник на острови, фолкландският вълк, изчезва, след като е изтребен от европейските заселници.[82]

Островите се посещават често от морски бозайници, като например видовете южен морски слон и южноамериканска морска котка, както и различни видове китоподобни. На необитаемите островчета се среща рядката ивичеста каракара. Архипелагът е дом на една от най-големите албатросови колонии на планетата.[83] Отличават се и пет вида пингвини. Ендемичните риби около островите са главно от рода Galaxias.[80] На Фолкландските острови няма гори и са покрити от вятъроустойчива растителност (малки храсти).[84]

По-голямата част от площта на островите се използва като пасище за овцете.[56] Сред интродуцираните видове са елени, зайци, лисици, мишки и котки.[85]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((en)) CIA World Factbook 2010 Архив на оригинала от 2010-01-29 в Wayback Machine.
  2. ↑ Sainato 2010, с. 157.
  3. ↑ а б в Central Intelligence Agency 2011, "Falkland Islands (Malvinas) – Geography".
  4. ↑ Trewby 2002, с. 79.
  5. ↑ а б Klügel 2009, с. 66.
  6. ↑ а б Guo 2007, с. 112.
  7. ↑ а б Hemmerle 2005, с. 318.
  8. ↑ а б в Gibran 1998, с. 16.
  9. ↑ G. Hattersley-Smith. Fuegian Indians in the Falkland Islands // Polar Record 21 (135). Cambridge University Press, June 1983. DOI:10.1017/S003224740002204X. с. 605 – 06.
  10. ↑ а б Carafano 2005, с. 367.
  11. ↑ White, Michael. Who first owned the Falkland Islands? // The Guardian, 2 февруари 2012. Посетен на 3 юли 2013.
  12. ↑ Goebel 1971, с. xiv–xv.
  13. ↑ Gustafson 1988, с. 5
  14. ↑ Headland 1989, с. 66
  15. ↑ Heawood 2011, с. 182
  16. ↑ Goebel 1971, с. 226, 232, 269
  17. ↑ Gustafson 1988, с. 9 – 10
  18. ↑ Segal 1991, с. 240.
  19. ↑ Gibran 1998, с. 26.
  20. ↑ Gibran 1998, с. 26 – 27.
  21. ↑ а б в Gibran 1998, с. 27.
  22. ↑ Gibran 1998, с. 27
  23. ↑ Marley 2008, с. 714
  24. ↑ Cawkell 2001, с. 50.
  25. ↑ Gibran 1998, с. 27 – 28
  26. ↑ Sicker 2002, с. 32
  27. ↑ Pascoe Pepper, с. 540 – 46.
  28. ↑ Pascoe Pepper, с. 541 – 44.
  29. ↑ Peterson 1964, с. 106.
  30. ↑ Graham-Yooll 2002, с. 50.
  31. ↑ а б Graham-Yooll 2002, с. 51 – 52.
  32. ↑ Aldrich Connell, с. 201.
  33. ↑ Bernhardson 2011, Stanley and Vicinity: History
  34. ↑ Reginald & Elliot 1983, с. 9, 27
  35. ↑ а б в Reginald Elliot, с. 9.
  36. ↑ а б Bernhardson 2011, Stanley and Vicinity: History.
  37. ↑ Strange 1987, с. 72 – 74.
  38. ↑ Bernhardson 2011, Stanley and Vicinity: History
  39. ↑ Reginald & Elliot 1983, с. 9
  40. ↑ Strange 1987, с. 72 – 73.
  41. ↑ Haddelsey Carroll, с. 2014, Prologue.
  42. ↑ Zepeda 2005, с. 102.
  43. ↑ а б Laver 2001, с. 125.
  44. ↑ Thomas 1991, с. 24.
  45. ↑ Thomas 1991, с. 24 – 27.
  46. ↑ UK held secret talks to cede sovereignty: Minister met junta envoy in Switzerland, official war history reveals // The Guardian, 28 юни 2005. Посетен на 12 юни 2014.
  47. ↑ Thomas 1991, с. 28 – 31.
  48. ↑ Reginald & Elliot 1983, с. 5, 10 – 12, 67
  49. ↑ Zepeda 2005, с. 102 – 03
  50. ↑ Gibran 1998, с. 130 – 35.
  51. ↑ The Long Road to Clearing Falklands Landmines // BBC News. 14 март 2010. Посетен на 29 юни 2014.
  52. ↑ Ruan, Juan Carlos и др. Landmines in the Sand: The Falkland Islands // The Journal of ERW and Mine Action 5 (2). James Madison University, август 2001. Посетен на 29 юни 2014.
  53. ↑ Lansford 2012, с. 1528
  54. ↑ Zepeda 2005, с. 102 – 03
  55. ↑ The World Factbook – Central Intelligence Agency Архив на оригинала от 2018-10-06 в Wayback Machine.. Cia.gov.
  56. ↑ а б Falkland Islands (Islas Malvinas) // Central Intelligence Agency. Архивиран от оригинала на 2010-01-29. Посетен на 10 юли 2013.
  57. ↑ Avakov 2013, с. 47.
  58. ↑ Avakov 2013, с. 54.
  59. ↑ Regions and territories: Falkland Islands // BBC News, 12 юни 2012. Посетен на 26 юни 2014.
  60. ↑ Calvert 2004, с. 134
  61. ↑ Royle 2001, с. 170
  62. ↑ а б Royle 2001, с. 170.
  63. ↑ Hemmerle 2005, с. 319.
  64. ↑ The Economy // Falkland Islands Government. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 26 юни 2014.
  65. ↑ The Falkland Islands: Everything You Ever Wanted to Know in Data and Charts // The Guardian, 3 януари 2013. Посетен на 12 юни 2014.
  66. ↑ Bertram, Muir & Stonehouse 2007, с. 144
  67. ↑ Prideaux 2008, с. 171
  68. ↑ а б Laver 2001, с. 9.
  69. ↑ Gibran 1998, с. 18
  70. ↑ Laver 2001, с. 173
  71. ↑ Minahan 2013, с. 139.
  72. ↑ Falkland Islands Census 2012: Headline results // Falkland Islands Government, 10 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2018-12-25. Посетен на 19 декември 2012.
  73. ↑ Falklands Referendum: Voters from many countries around the world voted Yes // MercoPress, 28 юни 2013. Посетен на 22 юли 2013.
  74. ↑ Royle 2006, с. 181.
  75. ↑ Religions of the World: A Comprehensive Encyclopedia of Beliefs and Practices, 2nd Edition [6 volumes] by J. Gordon Melton, Martin Baumann, ABC-CLIO, p. 1093.
  76. ↑ Education // Falkland Islands Government. Архивиран от оригинала на 2018-10-26. Посетен на 29 May 2014.
  77. ↑ Jónsdóttir 2007, с. 84 – 86.
  78. ↑ Falkland Islands State of the Environment Report 2008 // Environmental Planning Department Falkland Islands Government, май 2008. Архивиран от оригинала на 2011-07-20. Посетен на 25 март 2011.
  79. ↑ Clark Dingwall, с. 131.
  80. ↑ а б Clark Dingwall, с. 132.
  81. ↑ Clark Dingwall, с. 129.
  82. ↑ Hince 2001, с. 370.
  83. ↑ Chura, Lindsay R. Pan-American Scientific Delegation Visit to the Falkland Islands // Science and Diplomacy. 30 юни 2015. Архивиран от оригинала на 2015-07-07.
  84. ↑ Jónsdóttir 2007, с. 85.
  85. ↑ Bell 2007, с. 544.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Пери-антарктически страни и задморски територии
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фолкландски_острови&oldid=12335054“.