Франсоа Мориак – Уикипедия

Франсоа Мориак
François Mauriac
Портрет на Франсоа Мориак, 1932 г.
Портрет на Франсоа Мориак, 1932 г.
Роден11 октомври 1885 г.
Починал1 септември 1970 г. (84 г.)
Париж, Франция
Професияписател, поет
Националност Франция
Активен период1909 – 1970
Жанрроман
НаградиНобелова награда Нобелова награда за литература (1952)
Голям кръст на Ордена на Почетния легион
Подпис
Уебсайт
Франсоа Мориак в Общомедия

Франсоа Мориак (на френски: François Mauriac) е френски писател, смятан за един от най-значимите католически автори на XX век. Член на Френската академия (1933) и кавалер на Почетния легион. През 1952 г. получава Нобелова награда за литератураза дълбоките духовни прозрения и художествената сила, с която прониква в драмата на човешкия живот“.

Роден е на 11 октомври 1885 година в Бордо, Франция, най-младият от петте деца в семейството на банкер. Остава сирак в невръстна възраст и израства в католически пансион край родния си град. Учи литература в университета в Бордо. След като завършва през 1905 г., се премества в Париж, за да се подготви за следдипломно обучение в Национално училището по хартите (École nationale des chartes).

По време на Втората световна война (1939 – 1945) живее на окупирана територия в своето имение в Малагар.

Умира на 1 септември 1970 година в Париж на 84-годишна възраст.

Франсоа Мориак при приемането на наградата на Френската академия през 1933 г.

Мориак създава важните си произведения и голяма част от творчеството си в периода между двете Световни войни. Сочен е като образец за психологически романист, чиито големи теми са провинциалния живот, буржоазията, християнството и най-вече човешката душа, видяна едновременно по един модерен и класически начин – между кризата, неврастенията и болестта, от една страна, и изкуплението, метафизиката и прошката, от друга.

През 1926 г. получава Голямата награда на Френската академия за романа си „Пустинята на любовта“.

  • Съдбини, прев. Васил Юруков. София: Георги Юруков, 1929.
  • Възел от усойници, прев. Мара Юрукова-Дамова. София, 1934.
  • Отровителка, прев. М. Юрукова-Дамова. София: Г. Д. Юруков, 1937.
  • Женитрикс, прев. Николай Дончев. София: Славчо Атанасов, 1938.
  • Животът на Исуса, прев. Николай Николаев; Със студия за авт. Николай Дончев. София: Слънце, 1939.
  • Животът на Исуса, прев. Ирина Сокерова. София: Изд. прев., 1939.
  • Пътища към морето, прев. Мара Юрукова Дамова. София, 1945.
  • Мърльо: Роман, прев. Йордан Павлов. София: Нар. култура, 1960.
  • Терез Дескейру, прев. Донка Меламед; [С предг. от Георги Куфов]. София: Нар. култура, 1976.
  • Змийско кълбо, прев. Пенка Пройкова; [С предг. от Людмила Стефанова]. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1978.
  • Родителка и др.: Романи, прев. Данаил Данаилов и др.; [С предг. от Симеон Хаджикосев]. София: Народна култура, 1985.
  • Исус Христос, прев. Катя Генева. София: Лебед, 1993.
  • Пустинята на любовта, прев. Мария Христова. София: Фама, 1994. ISBN 954-597-015-4
  • Змийско кълбо, прев. Силвия Колева. София: Ентусиаст, 2011. ISBN 978-954-8657-65-5
  • Терез Дескейру, прев. Донка Меламед. София: Фондация Комунитас, 2013. ISBN 978-954-9992-33-5
  • Родителка, прев. Данаил Данаилов. София: Фондация Комунитас, 2013. ISBN 978-954-9992-37-3
  • Пустинята на любовта, прев. Мария Коева. София: Фондация Комунитас, 2013. ISBN 978-954-9992-34-2
  • Фарисейката, прев. Изабела Георгиева. София: Фондация Комунитас, 2013. ISBN 978-954-9992-36-6
  • Юноша от едно време, прев. Стефан Тафров. София: Фондация Комунитас, 2013. ISBN 978-954-9992-41-0
  • В какво вярвам, прев. Ирена Кръстева-Градева. София: Фондация Комунитас, 2013. ISBN 978-954-9992-30-0
  • Михайлов, Калин. Мориак и Бернанос: Два романни свята между насилието и любовта. – София: Св. Климент Охридски, 2006.