Хановер ШФ 96 – Уикипедия

Хановер 96
Hannover 96
Емблема на футболния клуб
Прозвище	„Червените“, „96“
Основан	12 април 1896 г.
Държава	Германия
Стадион	АВД Арена (бивш Нидерзаксен Щадион) Хановер, Германия
Капацитет	49 200
Президент	Мартин Кинд
Старши треньор	Щефан Лайтл
Първенство	Втора Бундеслига
2023/24	6-то
Уебсайт	hannover96.de
Екипи и цветове
Домакин
Хановер ШФ 96 в Общомедия

Хановерше Шпортферайн фон 1896 (на немски: Hannoversche Sportverein (HSV) von 1896) или за кратко Хановер 96 (на немски: Hannover 96) е името на германски футболен клуб от град Хановер, провинция Долна Саксония, Германия. Основан е на 12 април 1896 г. Шампион на Германия през 1938 и 1954 г., носител на купата на страната през 1992 г. Екипът на отбора е червени фланелки, черни гащета и чорапи.

Освен с футбол, клубът има подразделения за лека атлетика, гимнастика, бадминтон (един от традиционно силните отбори в Германия), тенис, тенис на маса, билярд и триатлон. Има около 10 000 членове, като 2200 от тях практикуват някои от спортовете в Хановер 96, а останалите са фенска маса, придобила статута си по новите правила на записване през последните години.

Професионалният футболен отбор представлява командитно дружество с акции, контролирано от клуба.

Хановер 96 е основан на 12 април 1896 г. като Хановершер Фусбал-Клуб 1896 (на български: Хановерски Футболен Клуб 1896), по предложение на Фердинанд-Вилхелм Фрике, основател на Дойчер Фау Еф 1878 Хановер (на български: Германско Футболно Обединение 1878 Хановер). В 16 часа на тази дата бивши ученици се събират близо до мястото, където днес е стадионът на Хановер 96, за да поиграят футбол. Спортът не е футболът, който всички днес познаваме, а е т.нар. разновидност „ръгби-футбол“, при която топката може да се хваща и с ръце. Не всички имена на участниците са запазени до днес, но някои от тях са Аугуст Борман, Арнолд Фоке, Фриц Хофман, Георг Киндерман, Фриц Кьолермайер, Конрад Фридрих, Вилхелм Намендорф, Аугуст Рийн, Фриц Фогелер и Ернст Вите. Именно тези момчета получават подкрепата на Фрике и на 19 април 1896 г. се провежда първа сбирка на новия клуб, на която за пръв ръководител на организацията се избира Фриц Фогелер. Първоначално намерението е било повече да се развиват спортове като атлетика и ръгби, а футболът не е бил от голямо значение до 1899 г.^[1] Повечето от членовете на Германия 1902 Хановер стават част от Хановер 96 през 1902 г., а останалите образуват Хановершер Балшпилферайн (на български: Хановерско Обединение за Игра с топка). През 1913 г. те се обединили с Балферайн 1898 Хановера (основан през 1905 г. след обединението на Фусбалферайн Хановера 1898, Хановер и Хановершер Бе Фау), за да се получи Хановершер Шпортферайн 1896. Отборът играе срещите си на хановерския колодрум и това продължава и след края на Втората световна война.

Цветовете на Хановер 96 са черно-бяло-зелено, но играчите в началото играят в синьо, докато Балшпилферайн носят червени екипи. Новообединеният тим запазва черно-бяло-зеленото като клубни цветове, но избрат екипите, с които играят да бъдат червени, като по този начин получили прякора си „Ди Ротен“ (на български: „Червените“). Едва третият екип на отбора е в официалните цветове на клуба. Разминаването между клубните цветове и цветовете на екипите датира от началните години на отбора, когато малко необяснимо местният футболен съюз забранява на членовете си да играят в цветовете на своите емблеми.

Клубът редовно участва в националните елиминации през ранните години на ХХ век, но така и не успява да преодолее Айнтрахт Брауншвайг, като по този начин се създава съперничество, което продължава и до днес. След тези начални години Хановер 96 запазва постоянство и продължава с изявите си на национално ниво през 20-те години на миналия век.

По време на Третия райх германският футбол се преорганизира в 16 висши дивизии (гаулиги) на регионален принцип през 1933 г., а Хановер 96 става част от Гаулига Долна Саксония. Професионалният треньор по футбол Роберт Фукс е назначен да тренира „червените“ от Хановер през 1932 г., като ангажиментите му продължават цели 16 години, макар и с някои прекъсвания. Отборът участва във финалния турнир на страната за определяне на шампион през 1935 г., като следващата година изпраща футболисти в германския национален отбор – Едмунд Малеки и Фриц Дайке. Печелят първия си национален шампионат през 1938 г., което е и една от най-големите изненади в историята на германския футбол, след победа над Шалке 04 – доминираща футболна сила в Германия за времето си. На полуфинала в Дрезден е победен съставът на Хамбург след продължения (3:2). Финалната среща с „кралскосините“ е в Берлин на 23 юни 1938 г. Пред повече от 90 000 зрители двата отбора завършват при 3:3, преиграването на 3 юли 1938 г. е изключително драматично, а Хановер 96 надделяват с 4:3 след продължения на препълнения от 94 000 любители на футбола Олимпийски стадион. Съперниците провеждат и двете срещи в един и същи състав, а единадесеторката за хановерци е^[2]: Лудвих Притцер – Хелмут Сийферт, Вили Петцолд – Йоханес Йакобс, Ернст Дайке, Лудвих Менер – Едмунд Малеки, Лудвих Пьолер, Ерих Менг, Петер Лай – Рихерд Менг. През 1942 г., отборът се мести в новосформираната Гаулига Брауншвайг-Южен Хановер.

Както повечето германски организации отборът е разпуснат след Втората световна война от окупационните войски на Съюзниците. Формирова се сборна формация от местни футболисти през август 1945 г., а месец по-късно смесена група от бивши играчи на Хановер 96 и Арминия Хановер играе първи следвоенен двубой срещу британски военен тим. Хановер 96 по-късно формално се преосновава на 11 ноември 1945 г. като Хановершер Ес Фау (на български: Хановерско Спортно Обединение), преди да си възвърне традиционното име на 27 април 1946 г.

Клубът продължава да играе през 1947 г. в първодивизионната Оберлига Север и изпада, но бързо се връща елитния статус през 1949 г., след като Холщайн Кил е изключен. Следващото появяване на Хановер 96 на национален финал идва през 1954 г. под ръководството на Хелмут Кронсбайн (старши треньор от 1952 г.), побеждавайки Кайзерслаутерн с убедителното 5:1, като в състава на отбора от Пфалц играят петима играчи от националния отбор на Германия, които по-късно същата година ще спечелят първата световна титла за страната си при изненадващата победа над Унгария, известна като „Чудото от Берн“. При това успехът е постигнат с неизвестни за времето си играчи, без нито един национален състезател, с летящ старт от 11 поредни победи в Оберлига Север, довело ги до званието шампион на Северна Германия. Във финалната фаза на първенството са преодолени Берлин 92 и Щутгарт, за да се достигне до сблъсъка с Кайзерслаутерн. Датата е 23 май 1954 г. На хамбургския Фолкспаркщадион 80 000 зрители очакват „Гордостта на Пфалц“ с лекота да победи Хановер 96. След 1:1 на почивката обаче Хановер 96 разгромява „червените дяволи“ с 5:1 и става за втори път първенец на Германия.

Единадесеторката на Хановер 96: Ханс Кремер – Хелмут Герушке, Ханес Кирк – Вернер Мюлер, Хайнц Боте, Ролф Герке – Хайнц Вевецер, Ролф Пец, Ханес Ткоц, Клеменс Циелински, Хелмут Крул. Герке играе на мястото на контузения Вили Хундертмарк, който преди това е титуляр.

Следващата година отборът завършва на пето място в Оберлига Север, а през 1956 г. отново е на финал на първенството, но този път няма шанс срещу Кайзерслаутерн, Шалке 04 и Карлсруе и отпада. Това е последното участие на долносаксонци във финален турнир. Те вече не играят на градския колодрум, който е разрушен през 1959 г., а на Айленридещадион.

През 1963 г. започва съществуването си Бундеслигата, новата професионална футболна лига на Германия. Тя включва шестнадест от най-добрите отбори на страната. Заявлението за служебно класиране на Хановер 96 в Първа Бундеслига е отказано. Критерии за участие са спортното класиране, финансовата ситуация и историческите успехи на клубовете. Тук при директното сравнение със съседите от Айнтрахт Брауншвайг Хановер 96 губи с малко и това още повече засилва враждата между привържениците на двата тима. Хановер 96 е определен да играе в Регионална лига Север през този сезон, но се класира отново за най-висшото стъпало на германския футбол през следващата година. Това се посреща добре от местните привърженици, като мачовете на отбора се радват на рекордна посещаемост в цялото първенство, възлизаща средно на 46 000 зрители на мач в Нидерзаксенщадион.

„96“ играе в Първа Бундеслига за десетилетие, докато накрая изпадат във Втора Бундеслига Север за сезона 1974/75. През този период най-добрият играч на отбора е вратарят Хорст Подласли, който изиграва 187 мача за „червените“. За треньор отново е върнат Хелмут Кронсбайн, само за да бъде освободен през 1966 г. Връщат се веднага в първа лига под наставленията на Кронсбайн, но отново изпадат през 1975/76, за да прекарат седемнадесет от следващите двадесет години във втората дивизия. Хановер 96 показва непостоянство, но не се стига нито до класиране в Първа Бундеслига, нито до изпадане. От треньорите личат имената на Дитхелм Фернер (1979 – 82 г.) и отново Хелмут Кронсбайн (за четвърти! път). По-известни футболисти са Дитер Шатцшнайдер (най-успешният реализатор в историята на германската втора лига), вратарят Юрген Рюнио и халфът Бернд Дирсен.

Едва при Вернер Бискуп, който изгражда млад отбор, връщането в Първа Бундеслига се превръща в реалност, само за да се стигне до последното място в последвалия сезон. Отново целта е промоция за кампанията 1986/87 и момчетата на треньора Юрген Велинг правят всичко възможно за това – след 3 поредни победи вначалото, за домакинството срещу Улм 1846 идват 40 000 зрители – нещо необичайно за 80-те години, когато се отбелязва спад в посещаемостта на срещите в Германия. Футболната треска превзема Хановер, в резултат на което клубът отново се изкачва във висшия германски ешелон. Този път до изпадане не се стига, а комфортното десето място им дава право на ново участие. Нещо повече – победата на Хановер 96 над Байерн Мюнхен през пролетта дава сребърната салатиера на съседите от Вердер Бремен. Добрите впечатления от това представяне са помрачени от ново изпадане.

За отбелязване е представянето на полузащитника Карстен Зурман, който от 1980 до 1992 г. играе за Хановер 96, а повечето време е капитан на отбора. От 1989 до 1996 г. хановерци играят във втора лига.

Отборът изпитва финансови проблеми през втората половина на 70-те години на миналия век, както и в началото на 90-те. По това време – 1992 г. – Хановер 96 прави впечатляваща серия от победи, която води до спечелването на първата им Купа на Германия и по този начин това им помага да стабилизират материалното си състояние. Поредицата включва победи срещу първодивизионните Борусия Дортмунд, Бохум, Карлсруе, Вердер Бремен (на полуфинал) и Борусия Мьонхенгладбах (на финал), като долносаксонци стават първият не-елитен отбор, спечелил купата. Герой за победителите става вратарят Йорг Зиферс, спасил две дузпи и реализирал победния удар в полуфинала, решен с дузпи. На финала той отново отразява два удара от бялата точка след равенство в редовното време и продълженията. Избранииците на треньора Михаел Лорковски, записали имената си в историята на Хановер 96 са: Йорг Зиферс – Роман Войчички, Йорг-Уве Клюц, Аксел Зундерман – Михаел Шьонберг, Оливер Фройнд, Йорг Кречмар, Карстен Зурман, Бернд Хеемсот (119. Матиас Кулмай) – Милош Делмас, Михаел Кох (68. Уве Юрш).

През есента отборът взема участие в турнира на Купата на носителите на национални купи. По ирония на съдбата, вместо международен противник, жребият определя местните съперници от Вердер Бремен за тяхно първо препятствие. „Зелените“ от Везерщадион са класирани служебно в турнира по изключение. След 1:3 в Бремен, домакинската победа с 2:1 се оказва недостатъчна и това е бързият край на европейското участие.

До 1996 г. успехите рядко спохождат долносаксонци, отборът стига дъното след изпадане в третодивизионната Регионална лига Север и остава там за два сезона в периода 1996 – 98. Болезненият факт, че изпадането съвпада с вековния юбилей на тима, го прави обект на подигравки от запалянковците на съперниците в продължение на години. През първия третодивизионен сезон Хановер 96, макар че печели Регионалната лига, губи баража за класиране в по-горната дивизия след загуба от Енерги Котбус. Вторият сезон в третото ниво на германския футбол се характеризира с вътрешните борби за власт в администрацията на клуба и в крайна сметка привържениците отстраняват Уц Клаазен и ръководството се поема от предприемача Мартин Кинд, който през годините подпомага финансово отбора и влага много лични средства.

През 1998 г. под ръководството на Райнхолд Фанц Хановер 96 прави ново начало с млади играчи, жадуващи изява, някои от които стигат и до представителния отбор на Германия (Джералд Асамоа, Зебастиан Кел, Фабиан Ернст, Ото Адо)или впечатляват в бундеслигата. Станалият впоследствие старши треньор Дитер Хекинг също е част от отбора. Идоли за хановерската публика през 90-те години са вратарят Йорг Зиферс (днес треньор на вратарите) и защитникът Карстен Линке. „Червените“ се връщат във втора лига през 1998 г., а следващия сезон за малко пропускат да се класират в Първа Бундеслига, завършвайки на четвърто място. През 2000 г. (10 място) и 2001 г. (9 място) Хановер 96 дълго време са в челната тройка, но завършват назад в класирането след лоши серии в последните срещи.

След различни треньорски промени (Райнхолд Фанц – Франц Гербер – Бранко Иванкович – Хорст Ерментраут) Ралф Рангник поема отбора на 1 юли 2001 г. и веднага го класира в бундеслигата. Той спечелва симпатиите на феновете, като за кратко време преобразява играта на отбора, карайки го да играе красив нападателен футбол.

След промоцията отборът се стабилизира във висшия ешелон, постигайки класирания в средата на таблицата под наставленията на няколко треньори. През 2002/03 тимът вкарва доста голове, но и допуска много, нещо, характерно за отборите, ръководени от Рангник. Все пак Хановер 96 запазва мястото си в елита (11 място) след късен гол на Иржи Щайнер в предпоследния кръг.

Периодът под ръководството на Ралф Рангник приключва през март 2004 г., като той е заменен от Евалд Линен. Легендата на Арминия Билефелд запазва мястото на долносаксонците в Първа Бундеслига, но за разочарование на феновете вече се набляга повече на защитата, отколкото на нападението. Този стил на игра не е особено атрактивен, но за сметка на това е ефективен – Хановер 96 вече не се бори за оставане, а почти постига класиране в турнира на УЕФА Интертото. Клубът е на първо място по спортсментство в Първа Бундеслига с най-малко получени наказателни картони поради специфичните критерии на УЕФА обаче място в турнира за Купата на УЕФА получава Майнц 05.

Президентът Мартин Кинд изненадващо напуска поста си през 2005 г., а властта е разпределена между новия президент Гьотц фон Фромберг, мениджъра Иля Кенцих и финансовия мениджър Карл-Хайнц Фелинг. Евалд Линен е уволнен през ноември 2005 г. поради неразбирателство с новите ръководители и е заменен от известния привърженик на Шалке 04 треньора Петер Нойрурер. Той успява да мотивира отбора и петото място в ранната пролет на 2006 г. е закономерно, само за да бъде застигнат от криза на резултатите и Хановер 96 се срива до 12 място в края на сезона. Малка утеха е, че се изпреварва Волфсбург и хановерци са отново най-силният отбор на Долна Саксония след 1993 г.

Старши треньорът Дитер Хекинг е назначен само няколко седмици след началото на сезона 2006/07 след катастрофално начало под командването на Петер Нойрурер, когато тимът губи и трите си мача и допуска общо 11 гола. Постига се стабилизиране и дори в края на сезона се преследва класиране за европейските турнири. След като малко не достига за класиране в турнира за Купата на УЕФА, клубът се опитва да увеличи нападателната си мощ за следващия сезон, като купува Майк Ханке от Волфсбург, Бенямин Лаут от Хамбург и Кристиян Шулц от Вердер Бремен. Нещата изглеждат обнадеждаващо в предсезонната подготовка, когато се постигат победи над Глазгоу Рейнджърс и Реал Мадрид, както и безпроблемно класиране за втория кръг на Купата на Германия. Тогава обаче идва елиминацията в третия кръг от Шалке 04 след продължения, а в първите шест кръга на първенството успехът е променлив. Хановер 96 съумява да постигне 3 поредни победи, включително и 2:0 срещу шампионите от Щутгарт, като това ги издига в челните 6 отбора. Зимната пауза в първенството слага край на добрата серия и през пролетта „червените“ разочароват и печелят едва 2 мача от последните си 11 срещи. Това обаче е достатъчно за осмото място с актив от 49 точки. Сезон 2008/09 започва неприятно за Хановер 96 със загуби от Шалке 04, Щутгарт и Байер Леверкузен. Това обаче е последвано от разгромна победа над Борусия Мьонхенгладбах с 5:1, сензационното 1:0 срещу Байерн Мюнхен у дома, което не се е случвало от 20 години, както и вълнуваща победа с 3:0 над Хамбург. Хановерци се установяват в долната половина на таблицата, като се опитват да запазят тази си позиция и да избегнат евентуално изпадане. Сезонът изглежда дълга и тежка битка за оставане в Първа Бундеслига, но тя завършва успешно след добра серия малко преди края на сезона, включваща едва първа(!) победа като гост над Бохум с 2:0. Това обаче не носи удовлетворение на привържениците на клуба и те постепенно засилват натиска срещу наставника Дитер Хекинг. Началото на сезон 2009/10 в Първа Бундеслига е трудно след загуба с 0:1 от Херта Берлин и домакинско равенство 1:1 с Майнц 05, а Хановер 96 записва срамна елиминация от турнира за Купата на Германия от четвъртодивизионния Айнтрахт Трир. Това прелива чашата на търпението на Мартин Кинд, който освобождава Хекинг и за временно ръководещ тренировките на тима е назначен Андреас Бергман.

По време на цялото си съществуване Хановер 96 играе в първа или втора дивизия с 2 изключения: сезоните 1996/97 и 1997/98. Отборът става шампион на Германия през 1938 и 1954 г., а през 1960, 1964 и 1965 г. става шампион на страната за аматьори. За последно отборът от Долна Саксония се изявява на международната сцена през 1992/93, когато играе в Купата на носителите на национални купи. Равносметката на тима е 8 участия с общо 23 мача до днес.

От 2002 г. насам Хановер 96 играе непрекъснато в Първа Бундеслига. Купата на Германия се доминира изключително от първодивизионни отбори до 1992 г., когато Хановер 96 става първият отбор извън Първа Бундеслига, спечелил купата, от основаването на професионалната лига през 1963 г.

• ШАМПИОН НА Германия: 1938, 1954;
• НОСИТЕЛ НА Купата на Германия: 1992;
• Първенец на Южния окръг: 1921;
• Първенец на Гаулига Долна Саксония: 1935, 1938;
• Първенец на Гаулига Долна Саксония-Юг: 1940, 1941;
• Първенец на Оберлига Север: 1954;
• Първенец на Втора Бундеслига-Север: 1975;
• Първенец на Втора Бундеслига: 1987, 2002;
• Първенец на Регионална лига Север: 1997, 1998;

Аматьорски отбор:

• Германски аматьорски шампион: 1960, 1964, 1965;

Младежки отбор:

• Финалист в първенството до 17 г.: 1994, 1995;
• Шампион на Север/Североизток до 19 г.: 2004.

• 1. Кр. = Първи кръг
• 2. Кр. = Втори кръг
• 1/8 = Осминафинал

Сезон	Турнир	Кръг	Страна	Клуб	Резултат
1958/60	Купа на панаирните градове	1/8		Рома	1 – 3, 1 – 1
1960/61	Купа на панаирните градове	1/8		Интер Милано	2 – 8, 1 – 6
1961/62	Купа на панаирните градове	1. Кр.		Еспаньол	0 – 1, 0 – 2
1965/66	Купа на панаирните градове	2. Кр.		Порто	5 – 0, 1 – 2
		1/8		Барселона	2 – 1, 0 – 1, 1 – 1
1967/68	Купа на панаирните градове	1. Кр.		Наполи	0 – 4, 1 – 1
1968/69	Купа на панаирните градове	1. Кр.		Оденсе	3 – 2, 1 – 0
		2. Кр.		АИК Фотбол	2 – 4, 5 – 2
		1/8		Лийдс Юнайтед	1 – 5, 1 – 2
1969/70	Купа на панаирните градове	1. Кр.		Аякс Амстердам	2 – 1, 0 – 3
1992/93	КНК	1. Кр.		Вердер Бремен	1 – 3, 2 – 1

• Най-изразителни домакински победи: 8:0 срещу Карлсруе (Втора Бундеслига 1986/87),7:0 срещу Франкфурт (Втора Бундеслига 1994/95), 7:0 срещу Вакер 04 Берлин (Втора Бундеслига 1974/75), 7:1 срещу Еркеншвик (Втора Бундеслига 1974/75), 6:0 срещу Швайнфурт 05 (Втора Бундеслига 2001/02), 6:0 срещу Гьотинген 05 (Втора Бундеслига 1974/75), 6:0 срещу Борусия Нойнкирхен (Първа Бундеслига 1965/66), 7:2 срещу Рот-Вайс Оберхаузен (Втора Бундеслига 1980/81), 6:1 срещу Бабелсберг 03 (Втора Бундеслига 2001/02), 6:1 срещу Кьолн (Втора Бундеслига 1998/99), 6:1 срещу Байер Леверкузен (Първа Бундеслига 1987/88), 6:1 срещу Шлос Нойхаус (Втора Бундеслига 1982/83), 6:1 срещу Еркеншвик (Втора Бундеслига 1980/81), 6:1 срещу Байер Леверкузен (Втора Бундеслига 1976/77);
• Най-изразителни победи като гост: 7:2 срещу Олденбург (Втора Бундеслига 1980/81), 6:2 срещу Дуисбург (Втора Бундеслига 2001/02), 5:1 срещу Гройтер Фюрт (Втора Бундеслига 2001/02), 5:1 срещу Кикерс Офенбах (Първа Бундеслига 1970/71), 5:1 срещу Тасмания Берлин (Първа Бундеслига 1965/66), 4:0 срещу Алемания Аахен (Втора Бундеслига 2000/01), 4:0 срещу Саарбрюкен (Втора Бундеслига 1993/94), 4:0 срещу Хесен Касел (Втора Бундеслига 1986/87), 4:0 срещу Рот-Вайс Оберхаузен (Втора Бундеслига 1979/80), 4:0 срещу Рот-Вайс Оберхаузен (Втора Бундеслига 1974/75), 4:0 срещу Борусия Вупертал (Първа Бундеслига 1972/73);
• Най-изразителни домакински загуби: 0:5 срещу Волфсбург (Първа Бундеслига 1995/96), 0:5 срещу Валдхоф Манхайм (Втора Бундеслига 1976/77), 0:5 срещу Байер Юрдинген (Първа Бундеслига 1999/00), 0:5 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 2003/04), 1:5 срещу Вердер Бремен (Първа Бундеслига 1974/75), 1:5 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 2005/06), 1:5 срещу Карлсруе (Втора Бундеслига 2004/05), 1:5 срещу Шалке 04 (Първа Бундеслига 1976/77), 2:6 срещу Херта Берлин (Първа Бундеслига 1976/77), 0:3 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1974/75), 0:3 срещу Байер Леверкузен (Първа Бундеслига 1995/96), 0:3 срещу Нюрнберг (Първа Бундеслига 1976/77), 0:3 срещу Алемания Аахен (Първа Бундеслига 1999/00), 0:3 срещу Байер Леверкузен (Първа Бундеслига 2003/04), 0:3 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1974/75), 0:3 срещу Фортуна Дюселдорф (Втора Бундеслига 2005/06), 0:3 срещу Ватеншайд 09 (Втора Бундеслига 2004/05), 0:3 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1976/77), 0:3 срещу Байер Юрдинген (Втора Бундеслига 1976/77), 0:3 срещу Вердер Бремен (Първа Бундеслига 1974/75), 0:3 срещу Хамбург (Първа Бундеслига 1976/77), 0:3 срещу Шалке 04 (Първа Бундеслига 1974/75);
• Най-изразителни загуби като гост: 0:7 срещу Щутгарт (Втора Бундеслига 1985/86), 0:6 срещу Байерн Мюнхен (Втора Бундеслига 1985/86), 2:8 срещу Вердер Бремен (Втора Бундеслига 1985/86), 0:5 срещу Вердер Бремен (Втора Бундеслига 2005/06), 0:5 срещу Фортуна Кьолн (Втора Бундеслига 1992/93), 0:5 срещу Олденбург (Първа Бундеслига 1991/92), 0:5 срещу Шалке 04 (Втора Бундеслига 1971/72), 0:5 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1969/70), 0:5 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1969/70), 0:5 срещу 1860 Мюнхен (Втора Бундеслига 1965/66).

№		Играч	Рождена дата	В отбора от	См	Кг	Мач.	Гол.	Предишни клубове
Вратари
27		Флориан Фромловиц	02.07.1986	2008	185	83	10	0	Кайзерслаутерн
30		Мортен Йенсен	20.09.1987	2003	190	88	2	0	Фленсборг, Хузум, Рьодемис
Защитници
2		Винисиус	31.07.1980	2003	190	84	144	9	Гама, Итуано, Сан Каетано, Итуано
5		Марио Егиман	24 януари 1981	2008	189	84	24	1	Карлсруе, ФК Аарау, Кютинген
6		Стивън Шерундоло	19.02.1979	1999	172	69	268	6	Портленд Юнивърсити
15		Констант Джакпа	17.10.1986	2009	177	70	2	0	Байер Леверкузен, СК Пандури (Търгу Жиу), Согндал, Стела Клуб Д'Аджаме
19		Кристиан Шулц	01.04.1983	2007	185	80	62	7	Вердер Бремен, Басум
21		Карим Хаги	20 януари 1984	2009	187	88	2	0	Байер Леверкузен, Расинг Страсбург, Сахел Сусе, Касерине
23		Софиан Чахед	18.04.1983	2009	178	73	0	0	Херта Берлин, Херта Целендорф, Ванзе
25		Валериен Исмаел	28.09.1975	2008	191	83	18	0	Байерн Мюнхен, Вердер Бремен, Расинг Страсбург, Ланс, Расинг Страсбург, Ланс, Кристъл Палас, Расинг Страсбург
28		Леон Балогун	28.06.1988	2008	190	81	1	0	Тюркиемспор Берлин, Херта Целендорф, Херта Берлин
31		Тим Хофман	09.06.1988	1997	187	77	121	6
33		Мануел Шмидебах	05.12.1988	2008	174	68	2	0	Херта Берлин, Нордберлин 1919, Щаакен, Шпандау, Шварц-Вайс Шпандау
34		Константин Рауш	15.03.1990	2004	182	76	29	0	Нинхаген, Лахендорф
Полузащитници
3		Леон Андреасен	23.04.1983	2009	188	81	11	2	Фулам, Вердер Бремен, Майнц 05, Вердер Бремен, Орхус, Хамел
7		Серджо Пинто	16.10.1980	2007	176	72	43	7	Алемания Аахен, Шалке 04, Халтерн, Порто
8		Алтин Лала	18.11.1975	1998	172	64	276	10	Борусия Фулда, Динамо (Тирана)
10		Арнолд Брухинк	24.07.1977	2006	185	81	87	17	СК Хееренвеен, Майорка, ПСВ Айндховен, Твенте, Стево Геестерен
14		Хано Балич	2 януари 1981	2005	183	78	125	10	Майнц 05, Байер Леверкузен, Кьолн, Валдхоф Манхайм, Алсбах
20		Яцек Кшиновек	15.05.1976	2009	179	73	16	2	Волфсбург, Байер Леверкузен, Нюрнберг, Белхатов, Раков Честохова, Радомско, Хръжановице
22		Валдер Рама	20.11.1987	2009	182	78	1	0	Инголщадт, Волфсбург, Рот-Вайс Есен, Шпортфройнде Йострих-Изерлон, Хаспе, Хаген
26		Ян Розентал	07.04.1986	2000	186	75	65	10	Щафхорст
35		Софиен Чахед	22.11.1989	2005	175	71	0	0	Алтвармбюхен, Изернхаген
36		Хендрик Хане	15.04.1986	2000	173	65	7	0	Хилдесхайм, Дуингер
37		Салваторе Зизо	03.04.1987	2007	180	75	8	0	Ориндж Каунти Блу Стар, Ю Си Ел Ей, Ориндж Каунти Блу Стар, Ю Си Ел Ей,
Нападатели
9		Майк Ханке	05.11.1983	2007	185	85	57	14	Волфсбург, Шалке 04, Бохум, Хам, Вийшерхьофен
11		Дидие Я Конан	22.05.1984	2009	174	67	1	-	ФК Русенборг, Мимозас Абиджан, Олимпик Спорт Абобо
13		Ян Шлаудраф	18.07.1983	2008	180	68	22	5	Байерн Мюнхен, Алемания Аахен, Борусия Мьонхенгладбах, Хасия Бинген, Висен
24		Иржи Щайнер	27.05.1976	2004	179	78	201	37	Спарта (Прага), Хановер 96, Слован Либерец, Баник Мост, Славия Прага, Лоуновице, Динамо Чешке Будьовице, Славия Прага, Сенохраби
32		Микаел Форсел	15.03.1981	2008	184	79	32	7	Бирмингам Сити, Челси, Бирмингам Сити, Челси, Борусия Мьонхенгладбах, Челси, Кристъл Палас, Челси, ХЯК Хелзинки, ФинПа Хелзинки, ХЯК Хелзинки, ПаПо Хелзинки

	Име	Длъжност
	Андреас Бергман	Старши треньор
	Дирк Бремзер	Помощник-треньор
	Томас Вестфал	Администратор
	Едуард Ковалчук	Кондиционен треньор
	Йорг Зиферс	Треньор на вратарите
	Инго Гайслер	Индивидуален треньор
	Д-р Вего Крегер	Лекар на отбора
	Ралф Блуме	Физиотерапевт
	Бьорн-Никлас Пабел	Физиотерапевт
	Маркус Виткоп	Физиотерапевт

Вторият отбор на „червените“ е воден от Андреас Бергман в началото на сезон 2009/10, когато започва сезонът в Регионална лига Север, но след уволнението на Дитер Хекинг след слабото начало на първия отбор в шампионата, Бергман е повишен в наставник на футболистите в Първа Бундеслига. Неговите задължения в дублиращия отбор на долносаксонците се поемат временно от бившите му помощници Лазар Джурджевич и Юрген Вилман.

№		Играч	Рождена дата	В отбора от	См	Кг	Мач.	Гол.	Предишни клубове
Вратари
-		Марсел Малук	06.03.1989	2004	187	85	-	-	Изернхаген
-		Кристоф Хекерт	04.05.1990	2009	194	82	-	-	Ханза Люнебург, Айнтрахт Брауншвайг
30		Мортен Йенсен	20.09.1987	2003	190	88	-	-	Фленсборг, Хузум, Рьодемис
Защитници
-		Оливер Йоану	06.04.1989	2009	182	70	-	-	Бергедорф 85, Фиер- унд Маршланде
-		Сюлейман Челикюрт	27.07.1989	2009	174	69	-	-	Волфсбург, Остероде
-		Йоханес Ибелхер	09.05.1986	2008	186	82	-	-	Обернойланд
-		Тим Хофман	09.06.1988	2009	187	77	-	-	юноша на клуба
-		Феликс Бурмайстер	09.03.1990	2005	186	78	-	-	Хамбюрен
-		Марвин Каров	22.08.1989	2009	180	89	-	-	Волфсбург, Бергедорф 85, Хамбург, Конкордия Хамбург, Шпербер Хамбург
Полузащитници
-		Щефан Квази Боачи	26.07.1987	2008	180	71	-	-	Тюркийемспор Берлин, Херта Целендорф, Бранденбург 03, Кикерс 1900 Берлин
-		Виктор Боп	31.10.1989	2009	180	73	-	-	Байерн Мюнхен
-		Хенрик Ернст	02.09.1986	2007	189	84	-	-	Хесел
35		Софиен Чахед	22.11.1989	2005	175	71	-	-	Алтвармбюхен, Изернхаген
-		Том Кристиан Меркенс	20 януари 1990	2000	169	60	-	-	Вакер Нойщат
-		Дейв Ото	06.10.1988	2004	174	70	-	-	Унион 60 Бремен
-		Бени Мориц Хоозе	26.04.1989	2009	176	70	-	-	Алтона 93
-		Дениз Айчичек	05.06.1990	2002	179	72	-	-	Локум
-		Яник Хилкер	1 януари 1989	2008	176	72	-	-	Блау-Вайс Швалбе Тюндерн
-		Мануел Шмидебах	1 януари 1970	-	-	-	-	-	юноша на клуба
-		Хендрик Хане	15.04.1986	2000	173	66	-	-	юноша на клуба
Нападатели
-		Заша Капелман	30.11.1990	2008	192	80	-	-	Алерщет/Отендорф, Вердер Бремен, Випенкатен
38		Ярослав Линднер	28.06.1988	2003	175	65	-	-	Яновианка Янов
-		Бенямин Гаудиан	16.03.1986	2009	190	85	-	-	Нойщрелиц, Шпандау, Конкордия Бриц 1916
-		Рубиц Газеми-Нобахт	27.07.1987	2008	173	72	-	-	Айнтрахт Нортхайм
-		Флориан Бюхлер	23.10.1988	2008	187	85	-	-	Блау-Вайс Швалбе Тюндерн

Следните популярни футболисти са носели екипа на Хановер 96 през годините:

През 2005 г. българският национал Чавдар Янков преминава от Славия в Хановер 96, където играе в халфовата линия на клуба. През лятото на 2009 г. той е преотстъпен на Дуисбург.

Всички наставници на клуба след 1932 г.:

Име Период Бележка Роберт Фукс 1932 – 1946 - Фриц Пьолстерл 10.1946 – 1947 - Ото Хьокстерман 1947 - Вили Тилман 10/11.1947 - Роберт Фукс 11.1947 – 11.1950 Втори период Кристиан Бийриц 12.1950 Заместник Паул Слопианка-Хопе 01.1951 – 06.1951 - Емил Изо 1951 – 1952 - Хелмут Кронсбайн 1952 – 1957 - Куно Кльотцер 1957 – 1958 - Фриц Зилкен 1958 – 1959 - Гюнтер Гроткоп 1959 – 12.1961 - Ханес Кирк 01.1962 – 06.1962 - Хайнц Лукас 1962 – 1963 - Хелмут Кронсбайн 01.07.1963 – 28.04.1966 Втори период Ханес Кирк 29.04.-30.07.1966 - Хорст Буц 01.07.1966 – 12.02.1968 - Карл-Хайнц Мюлхаузен 1968 Заместник Златко Чайковски 1968 – 1969 - Ролф Пец 12.12.-28.12.1969 Заместник Ханс Пилц 29.12.1969 – 30.06.1970 - Хелмут Йохансен 01.07.1970 – 13.11.1971 - Ханс Хип 17.11.1971 – 28.02.1973 - Ханес Балдауф 01.03.1973 – 12.03.1974 - Хелмут Кронсбайн 13.03.1974 – 14 януари 1976 Трети период Хенес Балдауф 15.01.-19.12.1976 Втори период Хелмут Кронсбайн 20.12.1976 – 30.06.1978 Четвърти период Антон Бургхард 01.07.1978 – 30.06.1979 - Дитхелм Фернер 01.07.1979 – 28.11.1982 - Герд Бонзак 30.11.1982 – 24.10.1983 - Вернер Бискуп 25.10.1983 – 21.11.1985 - Юрген Рюнио 22.11.1985 – 12 януари 1986 - Йорг Бергер 13.01.-17.03.1986 -

Име Период Бележка Хелмут Калтхоф 18.03.-31.05.1986 - Юрген Велинг 01.06.1986 – 19.09.1988 - Ханс Зийменсмайер 20.09.1988 – 21.03.1989 - Райнхард Зафтих 22.03.-19.06.1989 - Слободан Чендрич 20.06.-01.09.1989 - Бернд Лаубе 01.09.-12.09.1989 - Михаел Крюгер 13.09.1989 – 30.09.1990 - Ханс-Дитер Шмид 1990 Заместник Михаел Лорковски 01.10.1990 – 30.06.1992 - Еберхард Фогел 1992 – 1993 Помощник: Ханес Балдауф Ролф Шафщал 1993 – 1994 - Щефан Мертезакер 1994 Заместник Петер Нойрурер 1994 – 1995 - Милош Джелмаш 1995 Заместник Егон Коордес 1995 – 1996 - Юрген Щофреген 1996 - Райнхолд Фанц 1996 – 1998 - Франц Гербер 1999 - Бранко Иванкович 1999 – 2000 - Хорст Ерментраут 2000 – 2001 Помощник: Станислав Леви Станислав Леви 2001 - Ралф Рангник 01.07.2001 – 03.2004 Помощник: Мирко Сломка Евалд Линен 03.2004 – 11.2005 Помощник: Михаел Фронцек Петер Нойрурер 10.11.2005 – 30.08.2006 Втори период; помощници: Томас Кристъл и Михаел Шьонберг Михаел Шьонберг 30.08.-07.09.2006 Заместник Дитер Хекинг 07.09.2006 – 19.08.2009 Помощник: Дирк Бремзер Андреас Бергман 20.08.2009 – 20 януари 2010 Мирко Сломка От 20 януари 2010[3]

Президент Период Фриц Фогелер Аугуст Рийн 1896 – 1897 Карл Фрийдрих 1897 – 1898 Фриц Ебелинг 1898 – 1901 Фриц Шлютер 1901 – 1905 Вилхелм Намендорф 1906 – 1907 Алберт Щааке 1907 – 1908 Вилхелм Намендорф 1909 – 1910 Карл Пуцениус 1910 – 1912 Ханс Цахау 1913 – 1914 Хайнрих Бауерман Херман Кнобе Вилхелм Кверман 1915 – 1918 Вилхелм Кверман 1918 – 1919 Ханс Цахау 1919

Президент Период Ханс Тьолке 1920 Вилхелм Шмид 1921 – 1922 Георг Шрадер 1913 – 1924 Аугуст Рийке 1924 Вилхелм Шмид 1924 Ото Енгелман 1925 – 1927 Вилхелм Пенц 1927 Хайнрих Концен 1927 – 1928 Херман Кнобе 1929 – 1931 Ернст Енгелке 1932 – 1933 Хайнрих Концен 1933 Хайнрих Бауермайстер 1934 – 1938

Президент Период Георг Киндерман 1939 – 1940 Хайнрих Бауермайстер 1941 – 1945 Вилхелм Кверман 1946 – 1947 Карл Фаренхолц 1948 – 1949 Ото Енгелман 1950 – 1951 Валтер Дауберт 1952 – 1953 Хайнрих Папе 1954 Ернст Веземан 1955 – 1958 Карл Фаренхолц 1959 – 1961 Алфред Щроте 1962 – 1966 Фердинанд Бок 1967 – 1976 Рихард Ленерс 1976 – 1981

Президент Период Хорст-Фредо Хенце 1981 – 1989 Уве-Йенс Нонзен 1989 – 1991 Фриц Вилих 1991 – 1993 Дитер Браун 1993 – 1995 Клаус-Дитер Мюлер 1995 – 1996 Ханс Вьобзе 1996 – 1997 Уц Клаазен 1997 Мартин Кинд 1997 – 2005 Гьоц фон Фромберг 2005 – 2006 Мартин Кинд от 2006

Изпълнителен директор Период Екхарт Клееман 1965 – 1973 Курт Бухман 1973 – 1984 Юрген Рюнио 1984 – 1985 Хелмут Калтхоф 1986 Бернд Лаубе 1989 – 1990

Изпълнителен директор Период Ханс-Дитер Шмид 1990 – 1991 Ралф Роге 1991 – 1994 Петер Обермайер 1994 Ралф Роге 1994 – 1995 Карстен Зурман 1995 – 1996

Изпълнителен директор Период Франц Гербер 1996 – 1999 Томас фон Хеезен 1999 Волфганг Левин 2000 – 2001 Франц Гербер 2001 – 2002 Рикардо Моар 2002 – 2004

Изпълнителен директор Период Иля Кенцих 2004 – 2006 Кристиан Хохщетер 2006 – 2009 Йорг Шмадке от 2009

Хановер 96 играе на А Ве Де-Арена, построена през 1954 г. под името Нидерзаксенщадион, който днес има капацитет от 49 951 зрители. Арената претърпява генерална модернизация, като отново отваря врати на 23 януари 2005 г. През Световното първенство 2006 стадионът посреща четири мача от първата фаза и един осминафинал. Нидерзаксенщадион е част от Световното първенство'74 и Европейското първенство'88.

Аматьорите на Хановер 96 играят на Айленрийдещадион.

Основният съперник на Хановер 96 е Айнтрахт Брауншвайг. Друг традиционен опонент е Вердер Бремен. В миналото Волфсбург няма никакви сериозни постижения и възходът му се дължи на стабилната финансова подкрепа от страна на автомобилния концерн Фолксваген, чиято централа също се намира в град Волфсбург, Долна Саксония. Поради това привържениците на Хановер 96 се опитват да игнорират съседите си поради тяхната „незначителност“. В последно време феновете на червените изпитват неприязън към Енерги Котбус, породен от инцидент през 1997 г., по време на финалния квалификационен кръг за класиране във Втора Бундеслига. Осветлението на стадиона в Котбус се поврежда по време на срещата между двата отбора и много привърженици смятат, че това е причинено умишлено от домакините, които освен това не направили всичко възможно да отстранят повредата. По-късно Енерги Котбус печели преиграването с 3:1 и се класират напред.

Хамбург е приятелски отбор, чиито привърженици споделят съперничеството с Вердер Бремен. Двата отбора делят инициалите HSV. Освен това хановерци поддържат добри отношения с феновете на Арминия Билефелд и датския Оденсе. Запалянковците на тези тимове често пътуват, за да се подкрепят взаимно.

• 1976 – 1977: Епон (Epon)
• 1977 – 1980: Фрукаде (Frucade) – компания за разхлаждащи напитки;
• 1980 – 1984: Ханомаг (Hanomag) – машиностроителна компания;
• 1984 – 1988: Фелдшльосхен (Feldschlößchen) – пивоварна от Брауншвайг;
• 1988 – 1992: Нашуа (Nashua) – офисматериали;
• 1992 – 1995: Тото-Лото (Toto-Lotto) – спортен тотализатор;
• 1995 – 1996: Айнбекер (Einbecker) – пивоварна;
• 1996 – 1998: Гилде (Gilde Pilsener) – пивоварна;
• 1998 – 2000: Баан (Baan) – софтуерна компания;
• 2000 – 2002: Гилде (Gilde Ratskeller) – пивоварна;
• 2002 – 2007: ТУИ (TUI) – туристически концерн;
• 2007 – 2008: ТУИ флай (TUIfly) – дъщерна компания на ТУИ;
• от 2008/09: ТУИ (TUI) – туристически концерн.

96 – Alte Liebe е химнът на Хановер 96. Той звучи преди и след всяка среща на отбора и се пее от привържениците по трибуните. Заедно с Долносаксонската песен, песента, станала химн на „червените“, се пуска и на празничните дни в град Хановер.

За химн песента е приета през 1998 г. във връзка с благотворителната акция за събиране на средатва за ремонт на Айленридещадион. Композитори и текстописци на химна са Мартин Хюла и Кай Хофман. Първоначално „96 – Alte Liebe“ (български: „96 – стара любов“) е трябвало да се казва „96 – alte Dame“ (български: „96 – стара дама“, но поради придобилият вече публичност псевдоним на Херта Берлин като „старата дама“ идеята бързо е изоставена. През 2002 г. песента е презаписана в нов аранжимент от Дете Кюлман и това е вариантът, който днес звучи на домакинския стадион.

• При загрявката на домакините преди мачовете на А Ве Де-Арена звучи песента Rock you like a Hurricane на хановерската хардрок група Скорпионс. Излизането на двата отбора на терена става под звуците на What You're Proposing на Стейтъс Куо, а при гол за „Хановер 96“ се празнува с Nellie the Elephant на британската пънкбанда Той Долс.
• Запазена марка на клуба е дългогодишният администратор на отбора Петер Нойбауер.
• След войната до 80-те години талисман на отбора е „Адмирал Тео“ – Тео Телер, продавач на сувенири на клуба, който по време на мачовете на „Хановер 96“ кръстосвал стадиона в моряшка униформа.
• Телевизионният водещ и комикът Оливер Похер често споменава за своята принадлежност към „Хановер 96“ при своите телевизионни появи и поради това става почетен член на фенклуба на отбора през 2005 г.
• Тенисистът Николас Кийфер е известен привърженик на „Хановер 96“. През 2006 г. той участва в някои от тенис турнирите в екип на отбора с номер 69 на гърба.

Официалната бира на клуба е Хасерьодер на пивоварната от град Вернигерьоре (Саксония-Анхалт). Тя е светло пиво и е една от най-разпространените бири в източната част на Германия. В миналото Хановер 96 е бил подпомаган от друга пивоварна – местната Гилде.

• В Общомедия има медийни файлове относно Хановер ШФ 96
• ((de)) Официална уебстраница на Хановер 96
• ((en)) Наръчник на германския футбол Архив на оригинала от 2009-04-17 в Wayback Machine.
• ((de)) Раздел за Хановер 96 в Кикер
• ((de)) Фенсписание за Хановер 96
• ((de)) Фен клуб портал за Хановер 96
• ((de)) Независим фензин за Хановер 96 Архив на оригинала от 2009-12-02 в Wayback Machine.

• Официален сайт Архив на оригинала от 2009-08-30 в Wayback Machine.
• Специално издание на списание Кикер – „40 години Бундеслига“ и онлайн изданието на списанието

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hannover_96 в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Шампиони на Германия по футбол Байерн Мюнхен – 27 титли  • Нюрнберг – 9 титли  • Борусия Дортмунд – 8 титли   • Шалке 04 – 7 титли  • Хамбургер ШФ – 6 титли  • Щутгарт – 5 титли  • Борусия Мьонхенгладбах – 5 титли  • Вердер Бремен – 4 титли  • Кайзерслаутерн – 4 титли  • Лайпцих – 3 титли  • Гройтер Фюрт – 3 титли  • Кьолн – 3 титли  • Херта Берлин – 2 титли  • Виктория Берлин – 2 титли  • Дрезднер СК – 2 титли  • Хановер 96 – 2 титли  • Карлсруер ФФ – 1 титла  • Холщайн Кил – 1 титла  • Мюнхен 1860 – 1 титла  • Блау-Вайс 1890 Берлин – 1 титла  • Карлсруе ШК – 1 титла  • Фортуна Дюселдорф – 1 титла  • Айнтрахт Франкфурт – 1 титла  • Волфсбург – 1 титла  • Фрайбургер ФК – 1 титла  • Рапид Виена – 1 титла  • Манхайм – 1 титла  • Рот-Вайс Есен – 1 титла  • Айнтрахт Брауншвайг – 1 титла Статистиката се основава само на първенствата под егидата на Германския футболен съюз, започнали през 1903 г.

Портал „футбол“