Херман Шкорпил – Уикипедия

Херман Шкорпил Herman Škorpil
чешко-български археолог
Бюст на Шкорпил в Варненския музей
Роден	8 февруари 1858 г. Високе Мито, Австрийска империя
Починал	25 юни 1923 г. (65 г.) Варна, Царство България
Погребан	Шкорпилова базилика в Аспарухово, Република България
Учил в	Карлов университет Лайпцигски университет Чешко висше техническо училище в Прага
Научна дейност
Област	Археология
Семейство
Братя/сестри	Карел Шкорпил
Херман Шкорпил в Общомедия

Вацлав Херменгилд Шкорпил (1858 – 1923) (на чешки: Václav Hermengild Škorpil, известен като Херман Шкорпил) е чешко-български археолог и музеен деец, геолог, ботаник, архитект, библиотекар, а заедно с братята си Карел и Владислав е сред създателите на българската археологическа наука и музейно дело.

Роден е на 8 февруари 1858 г. в гр. Високе Мито, Източна Чехия, тогава в Австрийската империя. Получава средно образование в гр. Хрудим и Пардубице, дипломира се в Техническия университет в Прага и Лайпцигския университет.

Пристига в България през 1879 година. От 1 септември 1880 г. е назначен за учител в Пловдивската мъжка гимназия. От 1 септември 1881 до 1 септември 1886 г. учителства в мъжката гимназия в Сливен. На 1 септември 1894 г. е назначен за учител в София, а между 1894 и 1900 г. преподава отново в мъжката гимназия в Пловдив. Между 1900 и 1904 г. е учител в Русе, а след това до 1906 г. – във Варна. Уредник е на Варненския археологически музей (1906 – 1921) и председател на Варненското археологическо дружество.

Херман Шкорпил е редовен член на Руския императорски археологически институт в Цариград, на Българския археологичен институт. Дописен член е на Германския археологичен институт в Берлин, на Австрийския археологичен институт във Виена, на Природо-изпитателното дружество в Петроград и почетен член на музея във Високо Мито^[1].

Автор е на първата геоложка карта на Южна България (Източна Румелия, 1882), на изследвания и трудове в областта на историята, географията, геологията и др. Основава музей в Сливен (1884) и естественоисторически музей в Русе (1902).

Умира на 25 юни 1923 година във Варна. Погребан е край останките на раннохристиянската базилика в местността Джанавара (от турски: Зверилника) до Аспарухово, Варна.

В чест на братята археолози Карел и Херман Шкорпил са наименувани улицата („Братя Шкорпил“) във Варна (където е запазена къщата им) която вече не е семейна собственост. Улици с тяхното име има и в Пловдив и Шумен и в квартал „Надежда IV“ в София (Карта). На тях е кръстено и варненското село Шкорпиловци.

• Доисторiческие памятники Болгарiи. Зап. Импер. Одесскаго Обща исторiи и древностей. Т. XIX, 1896
• Няколко бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия. Пловдив, 1885
• Спомен за Сливен и манастирите му. Исторически бележки
• Български надписи от Ямбол. Периодическо списание, 1887, XXXI-XXXII, стр. 523
• Antike Inschriften aus Bulgarien. Arch.-Epigr. Mitteil т. XV (67 надписа); т. XV, 2 (118 надписа) и т. XVII, 2 (132 надписа)
• Altbulgarische Inschriften. Arch.-Epigr. Mitteil т. XIX, 2
• Паметници на град Одесос и Варна. Отчет на Варненската мъжка гимназия. 1897 г.
• Надписи от първите християнски времена и няколко думи за Абоба. Годишен отчет на Варненската мъжка гимназия. 1897 г.
• Първата българска столица до Абоба. Отчет на Варненската гимназия. 1901 г.
• Първобитните люде в България. Пловдив, 1906 г.
• Могили. Пловдив, 1898 г. (Заедно с Карел Шкорпил)
• Паметници из Българско. Сакар планина. София, 1888 г. (заедно с Карел Шкорпил)
• Предисториеските селища. В: Опис на старините по течението на р. Русенски Лом: Материали за археологическа карта на България, стр. 59 – 74. 1914 г.
• Средновековни черкви и гробници. СбНУ II
• Черноморското крайбрежие и съседните презбалкански страни в южна България. СбНУ III и IV
• Североизточна България в географско и археологическо отношение. СбНУ VII и VIII
• Старовремски надписи из разни краища от България. СбНУ VII и VIII
• Походът на Владислав през България в 1444 г. и битката при Варна. В: Известия на Варненското археологическо дружество I
• Римският водопровод във Варна. В: Известия на Варненското археологическо дружество II
• Турските укрепления във Варна. В: Известия на Варненското археологическо дружество II
• Одесос и Варна. В: Известия на Варненското археологическо дружество III
• Преслав. В: Известия на Варненското археологическо дружество III
• Неизвестно писмо (руни) и крайбрежни насипи. В: Известия на Варненското археологическо дружество IV
• Милиарни стълбове в Русе. В: Известия на Варненското археологическо дружество V
• Балчик. В: Известия на Варненското археологическо дружество V
• Археологически бележки от Странджа планина. В: Известия на Софийското археологическо дружество III
• Кражски явления (подземни рѣки, пещери и извори). Пловдив, 1900 г. (Заедно с Карел Шкорпил)
• География и статистика на Княжество България. Пловдив, 1892 г. (заедно с Карел Шкорпил)
• Двадесет-годишната дейност на Варненското археологическо дружество. В: Известия на Варненското археологическо дружество VII. (заедно с Карел Шкорпил)

• Шкорпил, В., Шкорпил, К. Паметници из Българско. Т. I. Тракия. София, 1888
• Шкорпил, Х., Шкорпил, К. География и статистика на Княжество България. Пловдив, 1892 – учебник за гимназиите
• Шкорпил, Г. Доисторические памятники Болгарии. Одесса, 1896
• Печат на княз Михаил-Борис, ИВАД, VII/1921
• Раннохристиянска църква в местността Джанавара, pravoslavieto.com

Портал „Биографии“          Портал „Археология“          Портал „Австро-Унгария“          Портал „България“          Портал „Чехия“

Нормативен контрол CONOR.BG GND ISNI LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat