Изправен човек – Уикипедия

	Изправен човек
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Примати (Primates)
семейство:	Човекоподобни (Hominidae)
триб:	Hominini
род:	Хора (Homo)
вид:	Изправен човек (†H. erectus)
	Научно наименование
	Homo erectus Dubois, 1893
	Обхват на вкаменелости
	тиглий – ранхолабрий, 1,902 – 0,1449 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т
	Изправен човек в Общомедия
	[ редактиране ]

Изправеният човек (Homo erectus) е изчезнал вид от род Човек, смятан за предшественик на Homo antecessor, а чрез него и на съвременните хора (Homo sapiens). Фосили на Homo erectus са датирани от средата на плейстоцена насам.

Изследване

Йожен Дюбоа открива Яванския човек в Индонезия през 1891 и го нарича Pithecanthropus erectus. По-късно е класифициран в род Homo от Ернст Майр. Важна стъпка в изследванията на вида е откриването на Турканското момче край езерото Туркана в Кения от Ричард Лийки и Камоя Кимеу през 1984.

Сред съществуващите фосили на Homo erectus са:

Явански човек (1891) – първоначално наречен Pithecanthropus erectus
Пекински човек (1927)
Турканско момче (1984; понякога класифицирано като Homo ergaster)

Еволюция и разпространение

Еволюцията на H. erectus е предмет на продължителни спорове. Днес се смята, че видът произлиза от по-ранните видове в род Homo, като се появява преди около 2 милиона години в Източна Африка и постепенно разширява ареала си на изток. Фосили на възраст 1,8 до 1 милион години са открити в Индия, Китай и Индонезия.

Според някои изследователи морфологичните различия между ранните африкански находки (класическия Homo ergaster) и тези от Азия и по-късните африкански находки (Homo erectus) не са достатъчни, за да бъдат класифицирани те като два отделни вида.

Homo erectus е един от най-продължително съществувалите видове на род Homo. Смята се, че от него произлизат няколко вида и подвида:

Homo erectus   |-> Homo erectus soloensis   |-> Homo erectus palaeojavanicus   |-> Homo floresiensis   \-> Homo antecessor          | |-> Homo heidelbergensis          | \-> Homo neanderthalensis          \-> Homo sapiens                | |-> Homo rhodesiensis                | \-> Homo cepranensis                \-> Homo sapiens sapiens

Откриването на Homo floresiensis и най-вече неговото продължително съществуване подсказва, че може би на островите в Югоизточна Азия са съществували многобройни видове, произлизащи от Homo erectus, които още не са открити.

Физически характеристики

Находките на Homo erectus показват значително сходство със съвременния човек, но мозъкът е с около 25% по-малък (950 – 1100 cm³). Въпреки това обемът на черепа е по-голям, отколкото при Homo habilis, челото е по-малко наклонено и зъбите са по-дребни. Средната височина е около 1,80 m. Половият диморфизъм е подобен на този при H. sapiens, като мъжете са малко по-едри.

Начин на живот

Първоначално Homo erectus използва характерните за Homo habilis примитивни инструменти в стил Олдувай. Преди около 1,2 милиона години се появяват по-разнообразните и сложни инструменти от типа Ашьол.

Homo erectus и Homo ergaster са първите хора, които се вписват приблизително в категорията ловци-събирачи. Според антрополози като Ричард Лийки общественият живот на Homo erectus е по-сходен с този на съвременните хора, отколкото с този на предходните видове. За това говори увеличеният обем на черепа и по-сложната технология за изработване на инструменти. В същото време изследването на Турканското момче показва, че изправеният човек няма възможност да издава усложнени звуци, сравними с говора на съвременните хора.

Според някои хипотези Homo erectus е можел да контролира огъня. Макар да има сведения на възраст 1,5 милиона години, които може би подказват контролирана употреба на огън, най-старите широко признати данни са от преди 300 хиляди години, към края на съществуването на вида.

Източници

Paolo Novaresio. „The Explorers“. Stewart, Tabori & Chang, 1996. ISBN 1-55670-495-X
Tattersall, Ian and Schwartz, Jeffrey. „Extinct Humans“. Westview Press, Boulder, Colorado and Cumnor Hill, Oxford, 2000. ISBN 0-8133-3482-9 (hc)
Erectus Ahoy Архив на оригинала от 2008-04-22 в Wayback Machine.

Вижте също

Еволюция на човека

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Homo erectus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.