Хонорий III – Уикипедия

Хонорий III
римски папа
Понтификат
Начало	18 юли 1216 г.
Край	18 март 1227 г.
Предшественик	Инокентий III
Наследник	Григорий IX
Лична информация
Рождено име	Сенси Савелли
Роден	1148 г. Рим, Италия
Починал	18 март 1227 г. Рим, Италия
Герб
Хонорий III в Общомедия

Хонорий III е римски папа със силно религиозен характер и прагматичен ум, продължител на политиката на предшественика му Инокентий III за утвърждаване на папската курия като водеща политическа сила в Европа. Признава т.нар. просешки ордени – Доминикански, Францискански и Кармелитски.

Хонорий III е роден през 1148 г. под светското име Сенси Савели и е отлично образован в каноническо право в Болоня. Преминава през стълбицата на папската институция, като започва от каноник на „Св. Мария Велика“, през 1188 г. става папски камериер, през 1193 г. – кардинал-дякон, наставник на император Фридрих II през 1197 г. и кардинал-духовник през 1200 г. Избран е единодушно на апостолическия престол и е ръкоположен в Перуджа на 24 юли 1216 г.

Хонорий III е автор на много произведения още преди да е ръкоположен за папа. Негови са една колекция на папски декреталии, животоописание на Григорий VII, един трактат върху римския ред и мястото на курията в политическата карта на Европа. Хонорий III е продължител на политиката на Инокентий III, на когото служи като помощник за кратко преди началото на своя понтификат. Понтификатът на Хонорий III е важен момент в борбата на католическата църква срещу ересите. В това отношение той полага изключителни усилия за предпазване на католическата църква от грозящото я разложение по времето на Четвъртия латерански събор. На този събор, който набелязва основните мерки за борба срещу катарите, албигойците и валденсите, Хонорий III взима дейно участие като кардинал. Освен решението, че светската власт трябва да е функция на църковната в борбата срещу ересите, се променя и самата линия на папската власт, която дотогава се бори с ересите само с груби методи. Папската курия решава, че трябва да се търсят по-гъвкави и по-прикрити методи на борба чрез намиране на начин за контрол върху духовния живот на обикновените хора, лаиците, към които се причисляват широките маси на еретиците. Така назрява идеята, че проблемите на католическата църква с еретиците може да се решат посредством една църковна реформа, която е конкретизирана и осъществена на практика от папа Хонорий III.

Най-важната мярка през понтификата му е признанието и санкционирането на новите просешки ордени – Доминикански, Францискански и Кармелитски, въпреки забраната на Четвъртия Латерански вселенски събор. Решението да се основат ордени, които по своята структура и външна организация да наподобяват организацията на еретическите църкви, е едно сполучливо за времето си начинание на църквата. Особеност на тези ордени е увеличаването на вярващите чрез приемането и на светски лица и фокусирането върху благочестието, благонравието и благоразумието. Тези просешки ордени променят взаимоотношението между Бог и вярващ и поставят основите на индивидуализма и хуманизма, основа за Ренесанса в Италия. Така още по време на или малко след Четвъртия латерански събор кардинал Цинцио Савели и папа Инокентий III се срещат в Рим с Доменико де Гузман, който по това време е основал само едно духовно братство. Непосредствено след приемането на апостолическия престол от папа Хонорий III, на 10 април 1216 г. Доменико де Гузман и братството му се установяват в църквата „Св. Ромен“ в Тулуза и издигат като основна програма на своето братство проповедта срещу албигойците.

Папа Хонорий III проявява изключителна активност и по отношение на пряката борба срещу еретиците по линията на кръстоносните походи. През 1218 г. той продължил кръстоносния поход срещу албигойците, проблемът с които в Южна Франция е решен окончателно през 1220 г. По инициатива на Хонорий III се водят усилени борби за изкореняване на ересите в Унгария, Испания, Гърция, Бохемия и Скандинавия. Папа Хонорий III проявява изключително упорита борба и против патарените и богомилите в Сърбия, Босна и дори в България, като изпраща доминиканци и францисканци за потискане на еретиците и организиране на кръстоносни походи срещу тях.

• Още през 1217 г. се застъпва за Хенри III срещу бароните, коронова и константинополския император Пиер дьо Куртене.
• На 22 ноември 1220 г. коронова ученика си Фридрих II за император след клетвата на последния, че ще пази правата на Църквата и ще поеме кръста за пети кръстоносен поход.
• През 1221 г. служи за арбитър при спора между Филип II Август и Джакопо Арагонски за кралство Навара.
• През 1223 г. се застъпва за правата на Бохемската църква срещу пратениците на Майнцкото архиепископство.

• Петрова, Мария. Папа Хонорий III. Писма. – В: Гюзелев, Васил (et alii), БАН. Извори за българската история. Том XXV, София, БАН, 1981, с. 24.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLA PLWABN ICCU IdRef ULAN VIAF

• ¹: до 16 юли 1216 г.
• ²: от 19 март 1227 г.

п б р Папи на Римокатолическата църква 1 век Петър Лин Анаклет I Климент I 2 век Еварист Александър I Сикст I Телесфор Хигин Пий I Аникет Сотер Елевтерий Виктор I 3 век Зефирин Каликст I Урбан I Понтиан Антер Фабиан Корнелий Луций I Стефан I Сикст II Дионисий Феликс I Евтихий Кай 4 век Марцелин Марцел I Евсевий Милтиад Силвестър I Марк Юлий I Либерий Дамас I Сириций 5 век Анастасий I Инокентий I Зосим Бонифаций I Целестин I Сикст III Лъв I Иларий Симплиций Феликс III Геласий I Анастасий II 6 век Симах Хормисд Йоан I Феликс IV Бонифаций II Йоан II Агапет I Силверий Вигилий Пелагий I Йоан III Бенедикт I Пелагий II 7 век Григорий I Сабиниан Бонифаций III Бонифаций IV Адеодат I Бонифаций V Хонорий I Северин Йоан IV Теодор I Мартин I Евгений I Виталиан Адеодат II Доний Агатон Лъв II Бенедикт II Йоан V Конон Сергий I 8 век Йоан VI Йоан VII Сисиний Константин Григорий II Григорий III Захарий Стефан II Стефан III Павел I Стефан IV Адриан I 9 век Лъв III Стефан V Пасхалий I Евгений II Валентин Григорий IV Сергий II Лъв IV Бенедикт III Николай I Адриан II Йоан VIII Марин I Адриан III Стефан VI Формоза Бонифаций VI Стефан VII Роман Теодор II Йоан IX 10 век Бенедикт IV Лъв V Сергий III Анастасий III Ландон Йоан X Лъв VI Стефан VIII Йоан XI Лъв VII Стефан IX Марин II Агапет II Йоан XII Бенедикт V Лъв VIII Йоан XIII Бенедикт VI Бенедикт VII Йоан XIV Йоан XV Григорий V 11 век Силвестър II Йоан XVII Йоан XVIII Сергий IV Бенедикт VIII Йоан XIX Бенедикт IX Силвестър III Бенедикт IX Григорий VI Климент II Бенедикт IX Дамас II Лъв IX Виктор II Стефан X Николай II Александър II Григорий VII Виктор III Урбан II 12 век Паскалий II Геласий II Каликст II Хонорий II Инокентий II Целестин II Луций II Евгений III Анастасий IV Адриан IV Александър III Луций III Урбан III Григорий VIII Климент III Целестин III 13 век Инокентий III Хонорий III Григорий IX Целестин IV Инокентий IV Александър IV Урбан IV Климент IV Григорий X Инокентий V Адриан V Йоан XXI Николай III Мартин IV Хонорий IV Николай IV Целестин V 14 век Бонифаций VIII Бенедикт XI Климент V Йоан XXII Бенедикт XII Климент VI Инокентий VI Урбан V Григорий XI Урбан VI 15 век Бонифаций IX Инокентий VII Григорий XII Мартин V Евгений IV Николай V Каликст III Пий II Павел II Сикст IV Инокентий VIII 16 век Александър VI Пий III Юлий II Лъв X Адриан VI Климент VII Павел III Юлий III Марцел II Павел IV Пий IV Пий V Григорий XIII Сикст V Урбан VII Григорий XIV Инокентий IX 17 век Климент VIII Лъв XI Павел V Григорий XV Урбан VIII Инокентий X Александър VII Климент IX Климент X Инокентий XI Александър VIII Инокентий XII 18 век Климент XI Инокентий XIII Бенедикт XIII Климент XII Бенедикт XIV Климент XIII Климент XIV Пий VI 19 век Пий VII Лъв XII Пий VIII Григорий XVI Пий IX Лъв XIII 20 век Пий X Бенедикт XV Пий XI Пий XII Йоан XXIII Павел VI Йоан Павел I Йоан Павел II 21 век Бенедикт XVI Франциск Списъкът е съставен по векове, според началната дата на папския понтификат (вж.: Графичен списък, Канонизирани папи)