French
DeutschЦарево (община) – Уикипедия
| Община Царево | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Бургас |
| Площ | 513.4 km² |
| Население | 9 914 души |
| Адм. център | Царево |
| Брой селища | 13 |
| Сайт | tzarevo.net |
| Управление | |
| Кмет | Марин Димов (ГЕРБ; 2023) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
.png) | |
| Община Царево в Общомедия | |
Община Царево се намира в Югоизточна България е една от съставните общини на област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината заема най-югоизточната част на област Бургас. С площта си от 513,402 km2 заема 7-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 6,63% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Приморско;
- на запад и югозапад – община Малко Търново;
- на юг – околия Малък Самоков (околия Демиркьой), Република Турция;
- на изток и североизток – Черно море.
Релеф, води, защитени територии
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Заема части от североизточните разклонения на планината Странджа. Между долината на река Велека на север и граничната Резовска река на юг се простира от запад на изток Граничния рид на планината с най-висока точка връх Ходжата (326 m), разположен южно от село Бродилово. Северно от долината на Велека в пределите на общината попадат източните части на северния странджански рид Босна с максимална височина връх Папия (502 m), разположен северно от Бродилово. По крайбрежието на Черно море, в района на всички населени места има малки равнинни участъци, заети от обработваеми земи.
Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Главната река е Велека, която с цялото си долно течение протича през средата на общината от запад на изток и я разделя на две половини. В най-южната част, по границата с Турция преминава най-долното течение на Резовска река. Най-северната част на общината се отводнява от средното и долно течение на Китенска река (Караагач, Орляшка река).
Почти 2/3 от територията на общината (южната и централната част) попада в пределите на природния парк „Странджа“. В него има няколко защитени местности:
- биосферния резерват „Тисовица“, на север от село Българи, в горния басейн на Китенска река (Караагач, Орляшка река);
- резерватът „Силкосия“, между селата Българи на северозапад и Кости на югоизток;
- резерватът „Устието на Велека“, обхващащ най-долното течение на река Велека;
- защитената местност „Силистар“, обхващащ крайбрежието на Черно море между селата Синеморец и Резово.
В пределите на общината има 19 плажни ивици с обща дължина 9184 m и площ от 349,2 дка.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Общината се състои от 13 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
| Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2011 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Ахтопол | 1288 | 28,704 | Кости | 249 | 76,639 | ||
| Бродилово | 264 | 70,189 | Лозенец | 560 | 12,942 | Ембелец (до 1931 г.) | |
| Българи | 68 | 44,403 | Вулгари (до 1934 г.) | Резово | 46 | 48,064 | Ени кьой (до 1920 г.), Рязово (1920 г. до 1966 г.) |
| Варвара | 260 | 18,272 | Синеморец | 342 | 27,808 | Каланджа (до 1934 г.), Дебелково, (от 1934 г. до 1937 г.) Синьоморец (от 1934 до 1966 г.) | |
| Велика | 72 | 26,223 | Потурнак (до 1937 г.) | Фазаново | 33 | 39,116 | Урузово (до 1923 г. и 1931 г. до 1950 г.) Стамболийски (от 1923 г. до 1931 г.) |
| Изгрев | 24 | 36,070 | Лисово (до 1931 г.) | Царево | 6071 | 35,179 | Василико (до 1934 г.), Царево (от 1934 до 1950 г. и от 1991 г.) Мичурин (от 1950 г. до 1991 г.) |
| Кондолово | 14 | 49,793 | Мърхово, Мързево (до 1950 г.) |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- през 1920 г. – с. Ени кьой е преименувано на с. Рязово без административен акт;
- писмо № 2597/09.03.1923 г. и писмо № 12777/02.11.1923 г. на МВРНЗ – признава н.м. Урузово за с. Стамболийски;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Лисово за с. Изгрев;
- – признава н.м. Ембелец (от гр. Василико) за с. Лозенец;
- – преименува с. Стамболийски на с. Урузово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Вулгари на с. Българи;
- – преименува с. Каланджа на с. Дебелково;
- – преименува гр. Василико на гр. Царево;
- МЗ № 1689/обн. 27.09.1937 г. – преименува с. Потурнак на с. Велика;
- МЗ № 3774/обн. 07.12.1937 г. – преименува с. Дебелково на с. Синьоморец;
- Указ № 191/18.04.1950 г.
- Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Мърхово (Мързево) на с. Кондолово;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.
- Указ № 2295/обн. ДВ бр.101 от 26 декември 1978 година – за определяне на седалищата и състава на общините в Народна Република България
- Указ № 303/обн. 11.10.1991 г.
- – възстановява старото име на гр. Мичурин на гр. Царево;
- – преименува община Мичурин на община Царево;
- Указ № 258/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя гр. Приморско и с. Писменово и техните землища от община Царево и ги присъединява към новообразуваната община Приморско;
- Указ № 102/обн. 17.04.2001 г. – отделя с. Китен и неговото землище от община Царево и го присъединява към община Приморско;
Население
[редактиране | редактиране на кода]Население на община Царево през годините, според оценки на Националният статистически институт:[1]
| Година | Население |
| 2010 | 9411 |
| 2011 | 9311 |
| 2012 | 9415 |
| 2013 | 9453 |
| 2014 | 9434 |
| 2015 | 9377 |
| 2016 | 9335 |
| 2017 | 9192 |
| 2018 | 9014 |
| 2019 | 8837 |
| 2020 | 8988 |
| 2021 | 9164 |
| 2022 | 8293 |
| 2023 | 8353 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
[редактиране | редактиране на кода]Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:[1]
| Година | Численост | Година | Средно на 1000 души (в %) | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Живородени | Починали | Прираст | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст | ||
| 2008 | 85 | 139 | -54 | 2008 | 9.2 | 15.0 | -5.8 |
| 2009 | 105 | 131 | -26 | 2009 | 11.3 | 14.1 | -2.8 |
| 2010 | 90 | 147 | -57 | 2010 | 9.6 | 15.6 | -6.1 |
| 2011 | 98 | 131 | -33 | 2011 | 10.5 | 14.1 | -3.5 |
| 2012 | 89 | 141 | -52 | 2012 | 9.5 | 15.0 | -5.5 |
| 2013 | 82 | 130 | -48 | 2013 | 8.7 | 13.8 | -5.1 |
| 2014 | 84 | 157 | -73 | 2014 | 8.9 | 16.6 | -7.7 |
| 2015 | 74 | 140 | -66 | 2015 | 7.9 | 14.9 | -7.0 |
| 2016 | 92 | 141 | -49 | 2016 | 9.9 | 15.1 | -5.2 |
| 2017 | 98 | 161 | -63 | 2017 | 10.7 | 17.5 | -6.8 |
| 2018 | 66 | 145 | -79 | 2018 | 7.3 | 16.1 | -8.8 |
| 2019 | 57 | 158 | -101 | 2019 | 6.5 | 17.9 | -11.4 |
| 2020 | 73 | 126 | -53 | 2020 | 8.1 | 14.2 | -6.1 |
| 2021 | 59 | 178 | -119 | 2021 | 6.4 | 19.4 | -13.0 |
| 2022 | 68 | 164 | -96 | 2022 | 8.2 | 19.8 | -11.6 |
| 2023 | 64 | 141 | -77 | 2023 | 7.7 | 16.9 | -9.2 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
| Населено място | Численост | Населено място | Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | ||
| Общо | 9291 | 6737 | 31 | 748 | 42 | 18 | 1715 | 100.00 | 72.51 | 0.33 | 8.05 | 0.45 | 0.19 | 18.45 |
| Царево | 6071 | 4045 | 27 | 330 | 27 | 13 | 1629 | Царево | 66.62 | 0.44 | 5.43 | 0.44 | 0.21 | 26.83 |
| Ахтопол | 1288 | 934 | 3 | 311 | 7 | 0 | 33 | Ахтопол | 72.51 | 0.23 | 24.14 | 0.54 | 0.00 | 2.56 |
| Лозенец | 560 | 533 | 3 | 22 | Лозенец | 95.17 | 0.53 | 3.92 | ||||||
| Синеморец | 342 | 299 | 33 | 8 | Синеморец | 87.42 | 9.64 | 2.33 | ||||||
| Бродилово | 264 | 261 | 0 | 0 | 2 | Бродилово | 98.86 | 0.00 | 0.00 | 0.75 | ||||
| Варвара | 260 | 186 | 62 | 3 | 5 | Варвара | 71.53 | 23.84 | 1.15 | 1.92 | ||||
| Кости | 249 | 234 | 0 | 9 | 0 | 0 | 6 | Кости | 93.97 | 0.00 | 3.61 | 0.00 | 0.00 | 2.40 |
| Велика | 72 | 64 | 0 | 6 | Велика | 88.88 | 0.00 | 8.33 | ||||||
| Българи | 68 | 68 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Българи | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Резово | 46 | 46 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Резово | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Фазаново | 33 | 29 | 0 | 0 | 0 | 0 | 4 | Фазаново | 87.87 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 12.12 |
| Изгрев | 24 | 24 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Изгрев | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Кондолово | 14 | 14 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Кондолово | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 9 291 | 100,00 |
| Православие | 5 528 | 59,49 |
| Католицизъм | 34 | 0,36 |
| Протестантство | 77 | 0,82 |
| Ислям | ||
| Друго | ||
| Нямат | 190 | 2,04 |
| Не се самоопределят | 269 | 2,89 |
| Непоказано | 3 183 | 34,25 |
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Общински съвет
[редактиране | редактиране на кода]
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7][8]
| Партия или сдружение | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
|---|---|---|---|---|---|
| Избирателна активност по време на изборите | 50,41 % | 74,01 % | 67,49 % | 70,25 % | 65,77 % |
| Общ брой места | 13 | 13 | 13 | 13 | 13 |
| ГЕРБ | 7 | 8 | 8 | ||
| Движение „Гергьовден“ | 3 | ||||
| БСП за България | 2 | ||||
| Българска социалистическа партия | 5 | 8 | 4 | 2 | |
| Народен съюз | 2 | ||||
| Национален фронт за спасение на България | 1 | ||||
| Демократи за силна България | 2 | ||||
| Коалиция „Нова алтернатива – СДС, ДСБ и Гергьовден“ (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България, Движение „Гергьовден“) | 4 | ||||
| Димитър Михаилов Чернев – Независим | 1 | ||||
| Национално движение „Симеон Втори“ | 2 | ||||
| Илия Йовнов Илиев – Независим | 1 | ||||
| Роден край | 1 | ||||
| Съюз на демократичните сили | 1 | ||||
| Партия на зелените | 1 | ||||
| Обединен блок на труда | 1 | ||||
| ВМРО – Българско национално движение | 1 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават частично или изцяло 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 65.9 km:
- участък от 35.9 km от Републикански път II-99 (от km 42.9 до km 78.8);
- целият участък от 30 km от Републикански път III-9901.
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-69. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-80. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-81. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 29 юни 2015.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 19 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Царево“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Царево“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Царево“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Царево“ // results.cik.bg. Посетен на 23 октомври 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Царево- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||||
