Карнобат (община) – Уикипедия

Карнобат (община) 42.65, 26.983
Знаме
Общи данни
Област	Област Бургас
Площ	835.47 km²
Население	25 424 души
Адм. център	Карнобат
Брой селища	31
Сайт	karnobat.acstre.com
Управление
Кмет	Георги Димитров (независим политик; 2007)
Общ. съвет	21 съветници ВМРО-БДЦ (6) МК „Левицата“ (4) ГЕРБ (4) БСП (3) Народен съюз (3) ДПС (1)
Карнобат (община) в Общомедия

Община Карнобат се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Общината се намира в централната и северозападната част на област Бургас. С площта си от 835,468 km² заема 2-ро място сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на северозапад – община Сунгурларе;
• на североизток – община Руен;
• на югоизток – община Камено;
• на юг – община Средец;
• на запад – община Стралджа от област Ямбол.

Преобладаващият релеф на общината е равнинният. Северната половина се заема от югоизточната част на Карнобатската котловина, а южната – от най-северозападните, хълмисти части на Бургаската низина. Тук в коритото на Русокастренска река, югоизточно от село Сърнево се намира най-ниската точка на общината – 40 m н.в. В най-северната част на общината, по границата с общините Сунгурларе и Руен попадат южните склонове на Карнобатска планина (част от Източна Стара планина) с най-високата си точка връх Илийца (684 m), разположен северозападно от село Раклица. В центъра на общината, южно от общинския център се издига възвишението Хисар с най-висока точка връх Хисар (403 m), южните склоновете на което постепенно потъват в Бургаската низина. В западната половина попадат части от нископланинския рид Терзийски баир (част от Източна Стара планина) с най-високата си точка връх Яланджия (362 m).

По билото на Карнобатска планина, след това на юг, а после на югозапад по билото на възвишението Хисар преминава главния вододел на България. По този начин северната, северозападната и западната част на общината попадат в Беломорския водосборен басейн. Тук в западната част на Карнобатската котловина основната река е Мочурица (ляв приток на Тунджа), която протича от северозапад на югоизток, а западно от град Карнобат завива на югозапад и навлиза в Област Ямбол. Южната част на общината попада в черноморския водосборен басейн и се отводнява от горните течения на реките Русокастренска с левия си приток Хаджиларска река и Чукарска, които водят началото си от възвишението Хисар и текат на югоизток.

Повърхностният отток се формира от дъждовни води и в малка степен от топенето на снеговете. Честите и продължителни летни засушавания и високите изпарения през този период водят до пресъхване на малките притоци, а по-големите реки силно намаляват водните си количества. Повърхностният отток, при суха година с 95% обезпеченост, пада до 35,5 l/m² при средногодишен показател за Бургаска област – 130 l/m² и за страната – 176 l/m².

На много от притоците има изградени язовири и микроязовири (около 80 бр.), със средна площ 50 – 80 дка, чиито води се използват за риболов и напояване.

За водоснабдяване на общината интерес представляват подземните води, които са с по-постоянен дебит, както в многогодишен, така и в годишен разрез, макар че районът се отнася към бедните в това отношение. Литоложкият строеж и условията на залягане на отделните типове скали обуславят формирането на грунтови и пукнатинни води. За почти всички населени места в общината са правени сондажни проучвания за нуждите на водоснабдяването им. Най-големите прогнозни количества показват данните за водоизточник в село Аспарухово и село Смолник – 15 l/s. Установените водни количества на подземни води на територията на общината са недостатъчни за задоволяване на нуждите ѝ. Недостигът се осигурява от водостопанската система на язовир „Камчия“ – 200 l/s.

Територията на община Карнобат попада в преходно-континенталната климатична област. Формирането на климата е под влиянието на океански въздушни маси, които нахлуват от запад и северозапад и на континентални от североизток. Теренните условия и близостта на Черно море са допълнителни фактори, които влияят върху климатичните елементи.

Средногодишната температура от 11,4 °С на въздуха и средномесечната температура на най-студения месец януари от 0,1 °C го определят като район с мек климат.

Валежите, като важен климатичен ресурс, са в размер на 549 mm средногодишно. Годишното разпределение по месеци е неравномерно. Максимумът на валежите е летен и в същото време месец август е най-сухият. Характерни са интензивните засушавания през лятото и есента, които понякога продължават 30 и повече дни. Снежната покривка е неустойчива. Продължителността ѝ се увеличава в северна посока. Първата снежна покривка се образува, по принцип, в средата на декември и изчезва сравнително рано – в началото на март. През последните години се забелязва тенденция на скъсяване на този период и редуване на интервали със и без снежна покривка през зимните месеци.

Преобладаващите ветрове в района са североизточните и северните. Липсата на високи оградни планини и слабата залесеност на района обуславят и големи скорости на вятъра.

Като цяло климатичните ресурси на общината предлагат широки възможности за стопанско използване. В агроклиматичен аспект територията попада в два пояса: пояс на средно топлолюбиви култури и пояс на топлолюбиви култури.

В общината са разпространени няколко типа почви. Основният тип са излужените смолници. Локално разпространение имат излужено-канелените и алувиалните почви.

Излужените смолници са развити върху равни и слабо дренирани повърхности. Имат рохкав строеж. Отличават се с високо минерално съдържание, значителна хидрофилност и неблагоприятни физико-механични свойства. Макар че са добре запазени с хранителни вещества, за подобряване на хранителния им режим се нуждаят от наторяване с органични и минерални торове. Подходящи са за отглеждане на всички селскостопански култури и най-вече пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, кореандър, фий, люцерна, както и за овощарство и лозарство.

Излужените канелени почви се срещат в района на град Карнобат. Структурата на горния слой обикновено е силно разпрашена, но имат сравнително добра почвена структура, която в дълбочина се влошава. Водопроницаемостта е ниска, а хранителните вещества ограничени, което налага обилно комбинирано азотно – фосфорно торене. Подходящи са за полски култури – пшеница, ечемик, фий, царевица, слънчоглед, тютюн, ръж.

Алувиалните почви са разпространени по поречието на река Мочурица. Притежават благоприятни физико-механични, водни, топлинни свойства и високи подпочвени води. Подходящи са за отглеждане на всички видове зеленчуци, люцерна, цвекло и др.

Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разкрити са кариери за строителни материали с местно и регионално значение:

пясък – кариерата се намира северно от язовир „Церковски“, почти непосредствено до брега, на около 2 – 3 km югоизточно от село Венец. Добивният пласт е представен от плиоценски материали. Теренът е зает от ниви.

торф – намира се в блатната територия югозападно от село Венец, на около 1 km, на площ около 6 km², неизползвани.

глини – под торфа се намира пласт глина. Други две находища има открити около град Карнобат.

Общината има 31 населени места с общо население 20 840 жители към 7 септември 2021 г.^[1]

Население на община Карнобат през годините, по данни на НСИ:^[2]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[2]

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):^[2]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

• през 1889 г. – изселено с. Касаплии без административен акт;
• Указ № 469/обн. 05.09.1895 г. – признава н.м. Тас тепе за с. Тас тепе;
• Указ № 384/обн. 18.08.1899 г. – преименува с. Тараш кьой на с. Крушово;
• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Турско бей кьой на с. Искра;
• Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Янък балабанлии на с. Аспарухово;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Барганлии на с. Барган;

– преименува с. Аладаглии на с. Венец;

– преименува с. Бюкюрджалии на с. Вирово;

– преименува с. Ахмачево на с. Глумче;

– преименува с. Иситлии на с. Деветак;

– преименува с. Докузек на с. Деветинци;

– преименува с. Хас беглии на с. Добриново;

– преименува с. Хаджи балабанлии на с. Драганци;

– преименува с. Дживирлии (Джувирлии) на с. Драгово;

– преименува с. Ачларе на с. Екзарх Антимово;

– преименува с. Евренлии на с. Железник;

– преименува с. Къшла кьой на с. Зимен;

– преименува с. Теллял кьой на с. Кликач;

– преименува с. Кара кая на с. Козаре;

– преименува с. Кулазлии на с. Крумово градище;

– преименува с. Кадъ кьой на с. Мъдрино;

– преименува с. Герделии на с. Невестино;

– преименува с. Българско бей кьой на с. Огнен;

– преименува с. Шихларе на с. Раклица;

– преименува с. Исмаил факъ на с. Сан-Стефано;

– преименува с. Дуванджа на с. Соколово;

– преименува с. Хаджиларе на с. Хаджиите;

– преименува с. Джумалии на с. Хаджи Мариново;

– преименува с. Дуванларе на с. Черково;

• Указ № 86/обн. 26.03.1925 г.– преименува с. Караджиларе на с. Сърнево;
• МЗ № 856/обн. 14.05.1937 г. – преименува с. Вирово на с. Нейчево;
• МЗ № 168/обн. 22 януари 1943 г. – преименува с. Хаджи Мариново на с. Житосвет;
• Указ № 395/обн. 29.09.1953 г. – преименува гр. Карнобат на гр. Поляновград;
• Указ № 333/обн. 16.02.1954 г. – преименува с. Нейчево на с. Цанко Церковски;
• Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Цанко Церковски на с. Церковски;
• Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – възстановява старото име на гр. Поляновград – гр. Карнобат;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Житосвет на с. Житосвят;
• Указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Тас тепе на с. Смолник;
• Указ № 519/обн. ДВ бр.26/01.04.1980 г. – преименува с. Барган на с. Детелина;
• Указ № 268/обн. 13.08.2002 г. – отделя с. Огнен и землището му от община Сунгурларе и го присъединява към община Карнобат.

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 29 km от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас, а от северозапад на югоизток – последният участък от 8 km от трасето на жп линията Комунари – Карнобат.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 121,7 km:

• участък от 26 km от автомагистрала „Тракия“ (от km 308 до km 334);
• участък от 30,9 km от Републикански път I-6 (от km 439,8 до km 470,7);
• последният участък от 11,5 km от Републикански път II-73 (от km 78,4 до km 88,9);
• последният участък от 3,2 km от Републикански път III-705 (от km 22,5 до km 25,7);
• последният участък от 27,7 km от Републикански път III-795 (от km 28,7 до km 56,4);
• последният участък от 22,4 km от Републикански път III-5391 (от km 3,2 до km 25,6).

• Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• Община Карнобат