Екзарх Антимово – Уикипедия

Екзарх Антимово
Екзарх Антимово 42.525044, 26.980861 Екзарх Антимово
Общи данни
Население	1081 души[1] (15 март 2024 г.) 21,8 души/km²
Землище	49,54 km²
Надм. височина	189 m
Пощ. код	8490
Тел. код	05524
МПС код	А
ЕКАТТЕ	27169
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Карнобат Георги Димитров (независим политик; 2007)
Кметство    – кмет	Екзарх Антимово Кольо Колев (БСП)

Èкзарх Антѝмово е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.

Село Екзарх Антимово се намира на около 40 km западно от центъра на областния град Бургас, около 14 km южно от общинския център град Карнобат и около 26 km северозападно от град Средец. Разположено е в хълмиста местност по югоизточните склонове на Хисаро-Бакаджишкия праг^[2]. Надморската височина в центъра на селото е около 176 m. През селото протича Голямата (Папазлъшката) река, десен приток на Русокастренска река. Климатът е преходно-континентален, почвите са главно излужени смолници^[2].

През Екзарх Антимово минава третокласният републикански път III-795, който на юг води през селата Житосвят и Малина, през кръстовище с второкласния републикански път II-53 и през село Драка към връзка с второкласния републикански път II-79 (Елхово – Бургас), а на север през село Драганци и след пътен възел с автомагистрала Тракия продължава до връзка западно от Карнобат с първокласния Подбалкански път.

Землището на село Екзарх Антимово граничи със землищата на: село Драганци на север; село Детелина на североизток; село Черково на изток и югоизток; село Житосвят на юг; село Добриново на югозапад; село Смолник на запад; село Железник на северозапад.

В землището на Екзарх Антимово има 8 язовира.^[3]

Селището възниква през османското владичество около голям турски чифлик. През 1610 г. то се споменава в турски регистър под името „Агаджлар“. По време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. населението масово напуска селото и се заселва в Бесарабия. Малко преди Освобождението 1878 г. в изоставеното селище идват заселници от Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско и от други части на Тракия.^[2]

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

През 1934 г. селото с дотогавашно име Àчларе^[4] е преименувано на Екзарх Антимово^[5].

Преди Освобождението село Ачларе е населено предимно с турци и има само около 50 български семейства. В селото няма църква. Около 1890 г. е преустроена турска къща за параклис. През 1893 г. е започнат строеж, а през октомври 1896 г. е осветена от сливенския митрополит Гервасий църквата под името „Свети Великомъченик Димитрий“.^[6]

Училището в селото е основано през 1872 г., а е имало по-старо гръцко училище^[2]. През 1888 г. със средства и доброволен труд на населението е построена училищна сграда. През 1914 г. се открива прогимназия. В училището се обучават и ученици от селата Житосвят, Добриново, Тас тепе, Черково, Драганци, Железник, Крумово градище и Сан Стефано.^[7]

При избухването на Балканската война в 1912 г. двама души от Ачларе са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

Населението на село Екзарх Антимово наброява 2049 души при преброяването към 1934 г. и 2214 към 1946 г., намалява до 1238 към 1985 г. и 965 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.^[9]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[10]

Село Екзарх Антимово към 2022 г. е център на кметство Екзарх Антимово.^[11][12]

В село Екзарх Антимово към 2022 г. има:

• действащо читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1925 г.“;^[13][14]
• действащо общинско основно училище „Христо Ботев“;^[15]
• православна църква „Свети Димитър“;^[16]
• пощенска станция.^[17]

В парка в центъра на селото е изграден паметник от бетон, облицован с мрамор, посветен на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.^[18]

На територията на селото се намира паметник и могила на 5 съветски воини, загинали по време на Втората Световна война^[19].

• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-054
• Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.