Чепинска река – Уикипедия

Чепинска река
Чепинска река в близост до своето начало, местност „Каратепе“, Западни Родопи
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Пазарджик Община Велинград Община Ракитово Община Септември
Дължина	81,7 km
Водосб. басейн	899 km²
Отток	7,93 m³/s
Начало
Място	на 800 m югозападно от връх Малка Сюткя Баташка планина, Западни Родопи
Координати	41°51′10.08″ с. ш. 24°01′04.08″ и. д. / 41.8528° с. ш. 24.0178° и. д.41.8528, 24.0178
Надм. височина	1990 m
Устие
Място	десен приток на Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°13′15.96″ с. ш. 24°11′48.84″ и. д. / 42.2211° с. ш. 24.1969° и. д.42.2211, 24.1969
Надм. височина	221 m
Чепинска река в Общомедия

Чепинска река (до 29 юни 1942 г. Елидере)^[1] е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Велинград, Ракитово и Септември, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 81,7 km, която ѝ отрежда 40-о място сред реките на България. Отводнява крайните северозападни части на Западните Родопи.

Чепинска река извира под името Рибна река на 1990 m н.в., на 800 m югозападно от връх Малка Сюткя (2078,7 m) в Баташка планина на Западните Родопи. Източно от връх Планиница (1508 m) приема името Бистрица и протича на североизток. В горното си течение има западна-северозападна посока, а след достигането на горския пункт Каратепе завива на север и протича в дълбока и залесена долина под името Чепинска или Банска Бистрица. В южния край на град Велинград навлиза в Чепинската котловина, където долината ѝ е широка и тук приема най-големия си приток река Мътница. Заобикаля от север връх Лъкатина чука (1058,9 m) и продължава на югоизток. При село Драгиново напуска котловината и се всича в живописния Чепински пролом между родопските ридове Алабак на северозапад и Къркария на югоизток, като в началото тече на север, след това на югоизток и накрая на североизток. При село Варвара навлиза в Горнотракийската низина, завива на североизток, разделя се на ръкави. Влива се отдясно в река Марица на 221 m н.в., на 1,4 km северно от село Ковачево, Община Септември.

Площта на водосборния басейн на реката е 900 km², което представлява 1,7% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

• на изток – с водосборните басейни на малки и къси реки (Црънча, Дебръщица и др.), вливащи се директно в Марица и водосборния басейн на Стара (Пещерска) река;
• на югоизток – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица;
• на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Места;
• на северозапад – с водосборния басейн на река Яденица, десен приток на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• → Сухото дере
• → Боров дол
• ← Телли дере
• ← Банкино дере
• → Софандере (Поляница)
• → Грънчарица
• ← Еврейско дере
• ← Трептущица
• → Голямото дере
• → Абланица
• ← Лепеница
• → Луковица
• → Еленка
• ← Мътница (най-голям приток)
• → Ситния дол
• → Дълбочица
• → Циганско дере
• → Орленско дере
• → Черешово дере
• → Барово дере
• ← Лещарица
• → Бесничко дере

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април – май, а минимумът – септември. Среден годишен отток при жп спирка Марко Николов – 7,93 m³/s.

По течението на реката са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села:

• Община Велинград – Велинград, Драгиново;
• Община Септември – Ветрен дол, Варвара

В горното течение част от водите на реката се прехвърлят с подземен тунел в язовир „Батак“ и се включват в Баташкия водносилов път.

В Чепинската котловина и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

• Участък от 12 km от второкласен път № 84 Звъничево – Велинград – Разлог в участъка от село Ветрен дол до жп гара Долене;
• Участък от 28,4 km от третокласен път № 843 Велинград – Сърница – Доспат в участъка от Велинград до горския пункт Каратепе;

По долината на реката преминава и част от трасето на теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, в участъците от село Варвара до жп гара Долене и от Велинград до устието на река Абланица.

В южния (горен) край на Велинград, в непосредствена близост до реката се намира най-големият карстов извор в България Клептуза.

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

• Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.

• Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 532.
• Христова, Нели. Речни води на България. София, издателска къща „Тип-топ прес“, 2012. ISBN 978-954-723-080-4. с. 198 – 199.