Кос – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Кос.

Кос
♂ Кос
Кос
♀ Кос
Кос
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Дроздови (Turdidae)
род:Дроздове (Turdus)
вид:Кос (T. merula)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
▉ лятно ▉ постоянно ▉ зимно ▉ интродуциран
 лятно
 постоянно
 зимно
 интродуциран
Кос в Общомедия
[ редактиране ]

Косът[2] (Turdus merula), наричан още черен дрозд,[3] е пойна птица от семейство Дроздови. В България е често срещана почти навсякъде и през цялата година.[4]

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Косът е с палеарктеско разпространение: среща се из почти цяла Европа, северозападна Африка, югоизточна Азия. Интродуциран е в Австралия и Нова Зеландия.[5] В по-голямата част от ареала си е постоянен вид, но популациите в северна и североизточна Европа мигрират на юг през зимата.[5]

В България се среща почти навсякъде, където успее да намери храна и подходящи условия за гнездене и размножаване. Из поля, лозя, зърнени насаждения, паркове, градини и др. В България косът е постоянна птица. През зимата птиците от по-високите планински части се спускат в низините и равнините и се придържат в районите на населените места. През лятото се изкачват и над 2000 m.[6]

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на вида са с дължина от около 23,5 до 29 cm, имат дълга опашка и тежат 80 – 125 грама. Възрастният мъжки е с лъскаво черно оперение, чернокафеникави крака, оранжево околоочие и оранжев клюн. Клюнът потъмнява до известна степен през зимата. Възрастната женска е с опушенокафява окраска, тъп жълтеникавокафяв клюн, кафеникавобяла гушка и слаба петнистост по гърдите. Младият екземпляр е подобен на женския, но бледите петънца покриват и по-горните му части. Най-малките също имат пъстри гърди. Младите птици варират в оттенъците на кафявото, а по-тъмните от тях са вероятно мъжки. През първата си година младият мъжки е с тъмен клюн и по-блед околоочен кръг.

Гнездо на кос, второ или трето люпило в биосферен резерват Червената стена.
Turdus merula – male, female and nest. In: Nederlandsche Vogelen (1770)

Косът е моногамен вид и една двойка обикновено остава заедно до края на живота на единия от партньорите. Размножаването започва през март. Женската строи чашковидно гнездо от клонки, мъх, сено и листа, измазано отвътре с кал. Тя снася 3 – 5 (обикновено 4) синкаво-зелени яйца, изпъстрени с червеникаво-кафяви петънца, по-силно изразени откъм широкия край, с размери 2,9 х 2,1 cm. Женската мъти 12 – 14 дни. Малките се излюпват напълно безпомощни, голи и слепи. Двамата родители ги хранят в продължение на около 2 седмици, след което те могат да напуснат гнездото. Родителите продължават да хранят малките до 3 седмици след напускане на гнездото. Често женската мъти 2 пъти за един сезон, като използва същото гнездо.

Средната продължителност на живот на коса е 2,4 г.

  1. Turdus merula (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  3. Пешев, Цоло, Симеонов, Симеон. Атлас по зоология. София, Просвета, 1993. с. 256.
  4. Нанкинов, Димитър. Изследвания върху фауната на България. Птици, Врабчоподобни. ЕТО ЕООД, 2009. ISBN 978-954-9859-44-7. с. 164-169.
  5. а б BirdLife International. Turdus merula // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 25 декември 2016. (на английски)
  6. Боев, Златозар. Какво знаем за птиците. София, Издателство Отечество, 1990.