Шамфъстък – Уикипедия

Шамфъстък

Природозащитен статут

Почти застрашен[1]

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Малвиди (malvids) разред: Сапиндоцветни (Sapindales) семейство: Смрадликови (Anacardiaceae) род: Кукуч (Pistacia) вид: Шамфъстък (P. vera)

Научно наименование

Pistacia vera Linnaeus, 1753

Шамфъстък в Общомедия

[ редактиране ]

Шамфъстъкът (Pistacia vera) е ниско храстовидно дърво, характерно за планинските региони на Иран, Туркменистан и западен Афганистан. За първи път е култивиран в западна Азия, по-късно е пренесен към Средиземноморието, а още по-късно към Калифорния и Австралия. Отглежда се заради вкусните си висококалорични ядки, богати на витамини и минерални вещества.

Дървото израства до 10 m височина. Листата му са перести, сезонно сменящи се с дължина 10–20 cm.

Шамфъстъкът е пустинно растение, което се отличава с високата си поносимост към солени почви. Устойчиво е и на големи температурни колебания: от −10 °C през зимата до 40 °C през лятото. Предпочита слънчев изглед и суха почва, не вирее добре в условия на висока влажност и кореновата му система е предразположена към загниване през зимата, ако получава твърде много вода, която няма къде да се оттича. Плодът узрява най-добре при дълго и горещо лято.

Растението е двудомно, т.е. отделните екземпляри (дървета) са или мъжки, или женски. Цветовете са еднополови, без венчелистчета, съцветието е от тип „метла“. Само женските дървета произвеждат ядки и има пълна реколта през годината.

Плодът е с твърда белезникава костилка, съдържаща удължена ядка, която става за консумация. Ядката е с бледоморава външна ципа и светлозелено месо, има специфичен аромат. Растящия шамфъстък се струпва на гроздове по дървото. Когато плодът узрее, черупката на ядката се разпуква с характерен звук. На всеки две години дървото дава средно 50 килограма ядки, около 50 000 на брой.

Шамфъстъкът е добър източник на фосфор, тъй като има ключова роля в заздравяването на костите и зъбите, заедно с калция. Фосфорът играе и роля, свързана с енергийния метаболизъм и с различни ензимни процеси в тялото.

Ядката е богата и на Витамин B₁, който е препоръчителен за правилно функциониране на сърцето, нервната система и мускулите.

Ядките на шамфъстъка се ядат цели, както пресни, така и печени, обикновено осолени, но може да са и карамелизирани. Използват се за плънка на сладкиш или баклава, с тях може да се гарнира сладолед. В солените ястия най-често се използват като „подправка” или украса.

Като всички ядки, и шамфъстъкът изисква правилно съхранение. След като плодът е събран от дърветата, той не трябва да се излага на светлина и топлина. Поради наличието на мазнини в ядките всяко притопляне е предпоставка за тяхното гранясване и развитие на гъбички. Дори готвачите съветват след разопаковане на шамфъстъка, той да се съхранява в хладилник.

Нормативен контрол BNF GND NLI J9U LCCN LNB APDB BOLD Calflora Ecocrop EoL EPPO EUNIS FNA GBIF GRIN iNaturalist IPNI IRMNG ITIS IUCN NCBI NZOR PFI Plant List PLANTS POWO TAXREF TelaBotanica Tropicos

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pistachio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​