Швейцарско ножче – Уикипедия

Швейцарското ножче (на френски: Couteau suisse; на немски: Schweizer Offiziersmesser; на италиански: Coltellino svizzero), известно и като Швейцарски армейски нож (SAK / Swiss Army Knife) е многофункционален сгъваем нож, с няколко остриета и различни допълнителни инструменти, например отвертка, отварачка, тирбушон и други. В затворено положение инструментите се намират вътре в дръжката на ножа и се отварят около ос. Отворени се застопоряват от гръбна пружина. По традиция чирените са червени, но се правят и в други цветове. Обикновено са от пластмаса (целидор), но се срещат и алуминиеви (alox), гумирани и дървени. Въпреки че се нарича „армейски нож“, швейцарското ножче не е оръжие, а помощен инструмент, който се полага на всички военнослужещи от швейцарската армия. Освен за военния, фирмите произвеждат и за цивилния пазар. През 130-годишната история на швейцарското ножче са произвеждани над 500 различни модела.

Victorinox
Wenger
Swiza

Швейцарските ножчета са патентовани от Карл Елзенер през 1897 г., за да изместят германските ножове, използвани дотогава в швейцарската армия. Елзенер създава своята компания Victorinox през 1884 г. с щаб-квартира в село Ибах, кантон Швиц.

През 1893 г. в Дьолемон, кантон Юра е създадена компанията Wenger.

През 2005 г. Victorinox купува своя конкурент Wenger и става единственият лицензиран производител на швейцарски ножчета, а през 2015 г. окончателно е спряно производството на ножчета с марката Wenger.

В края на 2015 година, още една швейцарска фирма се включва производство на ножчета – Swiza. Компанията е със седалище в Дьолемон, кантон Юра и има 111 години опит с часовници.

Швейцарски армейски нож

[редактиране | редактиране на кода]

Първият швейцарски армейски нож (наречен Войнишки нож) е разработен през 1890 г. по договор с швейцарската армия. Доставката му започва от 1891 г. и продължава 60 години със съвсем леки промени в дизайна. Ножът е с размер 100 мм и е раздаван на всички войници и офицери като инструмент за поддръжка на пушката и отварачка за консервените кутии от дажбата. През 1908 г. в доставките за армията се включва и фирмата Wenger.

Първата си преработка войнишкият нож търпи през 1951 г., когато е намален размера му до 93 мм и дървените чирени са заменени с чирени от текстолит, което води до намаляване на теглото му. Доставката е разделена между Victorinox и Wenger.

През 1961 г. е първата голяма промяна на армейския нож – размерът остава 93 мм, но инструментите са с нов дизайн, а чирените са заменени с алуминиеви. Доставките продължават почти 50 години до 2008 и в тях отново вземат участие и Victorinox и Wenger.

През 2008 г. Victorinox пуска нов модел ножче за швейцарската армия, който да замени модела от 1961 г. Новият Soldier 2008 е 111 мм. За основа е взет ножът, който от 2003 г. фирмата доставя на немската армия – OH GAK (One Hended German Army Knife). Новият Soldier има частично назъбено в предната част острие с възможност за отваряне с една ръка, снабдено със заключване LinerLock за предотвратяване на случайно затваряне. Чирените са зелено-черни, двукомпонентни, релефни, с изображение на герба на Швейцария (щит с кръст по средата). Доставките се поемат изцяло от Victorinox.

Soldier model 1951
Soldier 2008

Войнишките ножове никога не са включвали популярните от другите модели швейцарски ножчета клечка за зъби и пинцета.

През 1897 г. Victorinox патентоват „Офицерски спортен нож“, но за разлика от войнишкия, армията никога не е снабдявана с него. Той добива голяма популярност и става родоначалник на всички швейцарски ножчета. Ножът е с размер 91 мм и при него за първи път се появяват малкото острие и тирбушона.

В по-новите модели швейцарски ножчета има:

Giant Knife Version 1.0 на Wenger е швейцарското ножче с най-много функции. То има 85 инструмента и тежи 950 гр

  1. Victorinox Presentation Master, архив на оригинала от 28 май 2010, https://web.archive.org/web/20100528223931/http://secure.victorinox.com/, посетен на 22 март 2021