Щурмхаубице 42 – Уикипедия

Щурмхаубице
Щурмхаубице изложен в танковия завод Зинсхайм, Германия.
Тактико-технически данни
НационалностГермания
Типщурмово оръдие
История на производство и служба
ПроизводителАлкет
Произвеждан1943 - 1945
Брой произведени1300
На въоръжение1943 - 1945
На въоръжение приВермахт
КонфликтиВтора световна война
Габаритни характеристики
Тегло23,9 t
Дължина6,14 m
Ширина2,95 m
Височина2,16 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)80 mm
Основно въоръжение10,5 cm гаубица le.FH.18
36 снаряда
Технически данни
Силова установкаМайбах HL120
TRM 12 цилиндров
бензинов 300 к.с.
Окачванеторсионно
Макс. скорост20 km/h по шосе
15 km/h по пресечен терен km/h (по шосе)
95 km/h (прес. терен)
Запас от ход155  km (по шосе)
Екипаж4
Щурмхаубице в Общомедия

Щурмхаубице 42 (на немски: Sturmhaubitze 42) е една от основните модификации на немското щурмово оръдие Щурмгешюц III.

Щурмхаубице е включен в списъка с проекти на Wa Prüf 6 под названието Sturmgeschütz leichte Feldhaubitze (105 mm лека полева гаубица). Предназначен е да осигурява ескортна артилерийска поддръжка на пехотата и да унищожава бункери. Фирмата „Даймлер-Бенц“ е натоварена с детайлния дизайн на шасито, а „Райнметал“ с плана за монтаж на le.FH.18 в надстройката.[1]

До март 1942 г. Alkett монтира едно експериментално оръдие le.FH.18 в модифицираното шаси на Щурмгешюц модел Е. Дванадесет оръдия са планирани да бъдат произведени в периода декември 1941 – февруари 1942 г. От тях до май 1942 г. са сглобени пет машини. На 2 октомври 1942 г. по време на конференция в канцлерство на Райха с райхминистър Алберт Шпеер е представена новата машина пред Адолф Хитлер. Той е доволен от този модел и най-вече от изключително ниския профил на оръдието от 1,55 m. На Хитлер е докладвано, че серия от дванадесет машини е в процес на производство, като шест от тях са вече готови, три се очакват до 10 октомври, а останалите между три и четири седмици по-късно. На 13 октомври Хитлер споменава, че le.FH. монтирано на Щурмгешюц е оптималното решение.[1]

Първите девет Щурмхаубице, завършени през октомври 1942 г., са зачислени към 3-та батарея от 185-и батальон на щурмовата артилерия и в края на ноември 1942 г. са изпратени на юг от Ленинград. Останалите три машини са завършени едва през януари 1943 г. Тази опитна серия е от дванадесет оръдия le.FH.18 монтирани на модифицирани Щурмгешюц шасита на ранни модели, а не на новопроизведените за модел F/8.[1]

Също както и оръдията на останалите модификации 10,5 cm Sturmhaubitze 42 L/28 е монтирано на лафет разположен върху рамка разположена в шасито. Отворът в предната част на надстройката е защитен от оръдейния щит, за който е заварено бронираното прикритие на механизма за компенсиране на отката. Този вид монтаж позволява едва 10 градуса хоризонтално движение на оръдието в двете посоки. Вертикалното движение е ограничено от -6 до +20 градуса, далеч под оптималните 45 за гаубица. Бронекомплектът се състои от 36 снаряда, а използваните муниции са от два вида: високоексплозивни (Sprenggranaten) и бронебойни снаряди с куха сърцевина за насочване на взрива (Hohlladungsgranate). Всеки от тях е с гилза, която позволява по-голяма скорострелност.[1]

Серийно производство

[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от другите модификации Щурмхаубице не получава свои серийни номера. Произвеждан е паралелно с другите Щурмгешюц в Алкет, а шаситата му носят номера между 92001 и 94250 и над 105001. На 18 март 1944 г. получава официалното си название – Sturmgeschütz III für 10,5 cm Stu.Haub.42 (Sd.Kfz.142/2). През август същата година е променено на Щурмхаубице от генерал-инспекторът на танковите войски (офиса на генерал Хайнц Гудериан).[1]

В началото на декември 1942 г. Хитлер нарежда месечното производство на Щурмхаубице да се увеличи на 24 машини. Всички серийно произведени машини излизат от Алкет в Берлин, където са произвеждани паралелно с Щурмгешюц модел G. Първите десет произведени машини са завършени през март 1943 г., а до края на годината са завършени 204. След докладите за успешното им използване на Източния фронт през февруари 1944 г. производството е увеличено на 50 машини и надхвърля 100 на месец между август и ноември 1944 г. Докрай на войната серийно произведените машини достигат около 1300 броя.[1]

Таблица на произведените Щурмхаубице по години[2]:

година 1943
месец януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
брой 10 34 45 30 25 5 10 11 4 30
година 1944
месец януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
брой 26 54 56 58 46 100 92 110 119 100 102 40
година 1945
месец януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
брой 71 24 49 ~48
Щурмхаубице 42.

Модификациите на надстройката и шасито се нанасят паралелно с тези на Щурмгешюц модел G. Според заключение обявено в технически бюлетин от септември 1944 г. спирачката на цевта е излишна и впоследствие е премахната. Като алтернатива може да бъде използвана спирачката на цевта със странични фланци на le.FH.18 и le.FH.18/40. В средата на 1944 г. е въведен новия оръдеен щит Topfblende, но той не заменя напълно старата версия.[1]

Щурмхаубице в България

[редактиране | редактиране на кода]

Тази гаубица не е била включена в плана „Барбара“ от 1943 г. за доставки на германска бронирана техника за България. По време на втората фаза на т.нар. Отечествена война 1944-1945 е получена поне една машина, модификация вер. Ausf D. Зачислена е към щурмовата батарея на Бронираната дружина, сформирана към Първа българска армия.[3] След войната вероятно е бракувана и унищожена.

В доклад на командир от Sturmgeschütz-Ersatz und Ausbildungs-Abteilung посетил формации от щурмови оръдия на Източния фронт в периода 30 август – 22 септември 1943 г. се споменава: Щурмхаубице се доказа напълно и е незаменим срещу пехотни цели.[1]

Източници и литература

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в г д е ж з Doyle, Hilary и др. Sturmgeschütz III and IV. Osprey Publishing Ltd., 2001. ISBN 1-84176-182-6. с. 39-42.
  2. Doyle, Hilary и др. Sturmgeschütz III and IV. Osprey Publishing Ltd., 2001. ISBN 1-84176-182-6. с. 16.
  3. Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945, С., Анжела, 2000, с. 110.
  • Doyle, Hilary и др. Sturmgeschütz III and IV. Osprey Publishing Ltd., 2001. ISBN 1-84176-182-6. с. 48.