Щурмхаубице 42 – Уикипедия
Щурмхаубице | |
Щурмхаубице изложен в танковия завод Зинсхайм, Германия. | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
Националност | Германия |
Тип | щурмово оръдие |
История на производство и служба | |
Производител | Алкет |
Произвеждан | 1943 - 1945 |
Брой произведени | 1300 |
На въоръжение | 1943 - 1945 |
На въоръжение при | Вермахт |
Конфликти | Втора световна война |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 23,9 t |
Дължина | 6,14 m |
Ширина | 2,95 m |
Височина | 2,16 m |
Броня и въоръжение | |
Броня (челна) | 80 mm |
Основно въоръжение | 10,5 cm гаубица le.FH.18 36 снаряда |
Технически данни | |
Силова установка | Майбах HL120 TRM 12 цилиндров бензинов 300 к.с. |
Окачване | торсионно |
Макс. скорост | 20 km/h по шосе 15 km/h по пресечен терен km/h (по шосе) 95 km/h (прес. терен) |
Запас от ход | 155 km (по шосе) |
Екипаж | 4 |
Щурмхаубице в Общомедия |
Щурмхаубице 42 (на немски: Sturmhaubitze 42) е една от основните модификации на немското щурмово оръдие Щурмгешюц III.
Развитие
[редактиране | редактиране на кода]Щурмхаубице е включен в списъка с проекти на Wa Prüf 6 под названието Sturmgeschütz leichte Feldhaubitze (105 mm лека полева гаубица). Предназначен е да осигурява ескортна артилерийска поддръжка на пехотата и да унищожава бункери. Фирмата „Даймлер-Бенц“ е натоварена с детайлния дизайн на шасито, а „Райнметал“ с плана за монтаж на le.FH.18 в надстройката.[1]
До март 1942 г. Alkett монтира едно експериментално оръдие le.FH.18 в модифицираното шаси на Щурмгешюц модел Е. Дванадесет оръдия са планирани да бъдат произведени в периода декември 1941 – февруари 1942 г. От тях до май 1942 г. са сглобени пет машини. На 2 октомври 1942 г. по време на конференция в канцлерство на Райха с райхминистър Алберт Шпеер е представена новата машина пред Адолф Хитлер. Той е доволен от този модел и най-вече от изключително ниския профил на оръдието от 1,55 m. На Хитлер е докладвано, че серия от дванадесет машини е в процес на производство, като шест от тях са вече готови, три се очакват до 10 октомври, а останалите между три и четири седмици по-късно. На 13 октомври Хитлер споменава, че le.FH. монтирано на Щурмгешюц е оптималното решение.[1]
Първите девет Щурмхаубице, завършени през октомври 1942 г., са зачислени към 3-та батарея от 185-и батальон на щурмовата артилерия и в края на ноември 1942 г. са изпратени на юг от Ленинград. Останалите три машини са завършени едва през януари 1943 г. Тази опитна серия е от дванадесет оръдия le.FH.18 монтирани на модифицирани Щурмгешюц шасита на ранни модели, а не на новопроизведените за модел F/8.[1]
Също както и оръдията на останалите модификации 10,5 cm Sturmhaubitze 42 L/28 е монтирано на лафет разположен върху рамка разположена в шасито. Отворът в предната част на надстройката е защитен от оръдейния щит, за който е заварено бронираното прикритие на механизма за компенсиране на отката. Този вид монтаж позволява едва 10 градуса хоризонтално движение на оръдието в двете посоки. Вертикалното движение е ограничено от -6 до +20 градуса, далеч под оптималните 45 за гаубица. Бронекомплектът се състои от 36 снаряда, а използваните муниции са от два вида: високоексплозивни (Sprenggranaten) и бронебойни снаряди с куха сърцевина за насочване на взрива (Hohlladungsgranate). Всеки от тях е с гилза, която позволява по-голяма скорострелност.[1]
Серийно производство
[редактиране | редактиране на кода]За разлика от другите модификации Щурмхаубице не получава свои серийни номера. Произвеждан е паралелно с другите Щурмгешюц в Алкет, а шаситата му носят номера между 92001 и 94250 и над 105001. На 18 март 1944 г. получава официалното си название – Sturmgeschütz III für 10,5 cm Stu.Haub.42 (Sd.Kfz.142/2). През август същата година е променено на Щурмхаубице от генерал-инспекторът на танковите войски (офиса на генерал Хайнц Гудериан).[1]
В началото на декември 1942 г. Хитлер нарежда месечното производство на Щурмхаубице да се увеличи на 24 машини. Всички серийно произведени машини излизат от Алкет в Берлин, където са произвеждани паралелно с Щурмгешюц модел G. Първите десет произведени машини са завършени през март 1943 г., а до края на годината са завършени 204. След докладите за успешното им използване на Източния фронт през февруари 1944 г. производството е увеличено на 50 машини и надхвърля 100 на месец между август и ноември 1944 г. Докрай на войната серийно произведените машини достигат около 1300 броя.[1]
Таблица на произведените Щурмхаубице по години[2]:
година | 1943 | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
месец | януари | февруари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
брой | – | – | 10 | 34 | 45 | 30 | 25 | 5 | 10 | 11 | 4 | 30 |
година | 1944 | |||||||||||
месец | януари | февруари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
брой | 26 | 54 | 56 | 58 | 46 | 100 | 92 | 110 | 119 | 100 | 102 | 40 |
година | 1945 | |||||||||||
месец | януари | февруари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
брой | 71 | 24 | 49 | ~48 | – | – | – | – | – | – | – | — |
Модификации
[редактиране | редактиране на кода]Модификациите на надстройката и шасито се нанасят паралелно с тези на Щурмгешюц модел G. Според заключение обявено в технически бюлетин от септември 1944 г. спирачката на цевта е излишна и впоследствие е премахната. Като алтернатива може да бъде използвана спирачката на цевта със странични фланци на le.FH.18 и le.FH.18/40. В средата на 1944 г. е въведен новия оръдеен щит Topfblende, но той не заменя напълно старата версия.[1]
Щурмхаубице в България
[редактиране | редактиране на кода]Тази гаубица не е била включена в плана „Барбара“ от 1943 г. за доставки на германска бронирана техника за България. По време на втората фаза на т.нар. Отечествена война 1944-1945 е получена поне една машина, модификация вер. Ausf D. Зачислена е към щурмовата батарея на Бронираната дружина, сформирана към Първа българска армия.[3] След войната вероятно е бракувана и унищожена.
Заключение
[редактиране | редактиране на кода]В доклад на командир от Sturmgeschütz-Ersatz und Ausbildungs-Abteilung посетил формации от щурмови оръдия на Източния фронт в периода 30 август – 22 септември 1943 г. се споменава: Щурмхаубице се доказа напълно и е незаменим срещу пехотни цели.[1]
Източници и литература
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Doyle, Hilary и др. Sturmgeschütz III and IV. Osprey Publishing Ltd., 2001. ISBN 1-84176-182-6. с. 39-42.
- ↑ Doyle, Hilary и др. Sturmgeschütz III and IV. Osprey Publishing Ltd., 2001. ISBN 1-84176-182-6. с. 16.
- ↑ Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945, С., Анжела, 2000, с. 110.
- Doyle, Hilary и др. Sturmgeschütz III and IV. Osprey Publishing Ltd., 2001. ISBN 1-84176-182-6. с. 48.
|