Sturer Emil – Уикипедия

Sturer Emil
	Sturer Emil
	Модел на Sturer Emil
Тактико-технически данни
Националност	Нацистка Германия
Тип	прототип на унищожител на танкове
История на производство и служба
Произвеждан	1942 - 1943
Брой произведени	2
На въоръжение	1942 - 1943
На въоръжение при	Нацистка Германия
Конфликти	Втора световна война
Габаритни характеристики
Тегло	35 t
Дължина	9,7 m
Ширина	3,16 m
Височина	2,7 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)	15 – 50 mm
Основно въоръжение	Рейнметал 128 mm PaK 40 L/61
Допълнително въоръжение	7.92 мм картечница MG-34
Технически данни
Силова установка	Майбах L116 300 hp;
Макс. скорост	25 k km/h (по шосе)
Екипаж	5
	Sturer Emil в Общомедия

Sturer Emil (12,8 cm Selbstfahrlafette auf VK3001(H) „Sturer Emil“) е прототип на германски унищожител на танкове от времето на Втората световна война. Шасито на танка е базирано на прототипа на Хеншел – VK3001, а въоръжението е 128 mm K L/61 танково оръдие на Рейнметал.

Конструирани са два прототипа (наименовани Макс и Мориц), които служат на Източния фронт – изпратени са за войскови изпитания в 3-та рота на 521-ви тежък изтребително-противотанков дивизион (3/schwere Panzerjager Abteilung 521), действащ в състава на група армии „Юг“. Използвани са за бойни действия в Донските степи, а после и в обсадата на Сталинград. Единият е унищожен, а другият е пленен в Сталинград през 1943 г. с 22 белега за успешни попадения, отбелязани на дулото. Плененият танк е изложен в музея на танкове Кубинка.

Външни препратки

((de)) Sturer Emil.

Портал „Втора световна война“