Аспрула – Уикипедия

Тази статия е за селото в Населица. За кожанското село, чието старо име също е Велища, вижте Левкопиги (дем Кожани).
Аспрула
Ασπρούλα
— село —
Гърция
40.335° с. ш. 21.2884° и. д.
Аспрула
Западна Македония
40.335° с. ш. 21.2884° и. д.
Аспрула
Кожанско
40.335° с. ш. 21.2884° и. д.
Аспрула
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина740 m
Население62 души (2021 г.)

Аспрула или Велища (на гръцки: Ασπρούλα; до 1927 година: Βελίστη, Велисти[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 740 m надморска височина,[2] на около 10 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Макс Фасмер и Иван Дуриданов гръцкото име може да възхожда както към Велище, така и към Белище, топографско, а не патронимично название, сравнимо със сръбското селищно име Belišće.[4]

Според Йордан Н. Иванов името е патронимично от личното име Вале, Вели (срвнимо Велислав), от старобългарското , „голям“ и -- от *-itj-. Сравнимо е Велище в Сярско.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“ в Аспрула е отпреди 1500 година, а иконите в нея са от XVI век.[6]

В края на ХІХ век Велища е село в северната част на Населишката каза на Османската империя.

Васил Кънчов означава вероятно Велища, когато в статистиката си между съседните Мислегощи и Чърчища отбелязва село Поища (Пошита) с 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велещина е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак със 100 къщи.[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Велищи (Βελίστη), Населишка каза, живеят 150 валахади и 100 гърци християни.[9]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година къмо 1912 година Велище е обозначено като гръцко селище.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Велища остава в Гърция.

През 1913 година при първото преброяване от новата власт във Βελίστη са регистрирани 302 жители.[11]

В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 30 семейства или 104 души.[12]

В 1927 година името на селото е преведено на Аспрула,[2] тоест Беличка.

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Гробищната църква на селото е посветена на Свети Николай.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Аспрула на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Далгуро[3] или Далгура Νταλγκούρα Лофи Λόφοι[14] възвишение на СЗ от Аспрула (772 m)[3]
Ситка[3] Σίτκα Вурла Βούρλα[14] възвишение на СИ от Аспрула (765 m)[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 302[2] 116[2] 281[2] 362[2] 336[2] 310[2] 215[2] 173[2] 159[2] 121 76 62

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 335. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
  5. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
  6. ↑ Η ΝΕΑΠΟΛΗ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. Посетен на 2 януари 2015.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  10. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  11. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  14. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аспрула&oldid=12356053“.