Военна стратегия – Уикипедия

Военната стратегия (от гръцки език: στραγτηγία – командване на войските, служба на военен командир; στρατός – войска; ηγώ – ръководя; στρατηγός, стратегос – предводител, командир на армия, генерал^[1]) е система от идеи, прилагани от военни организации за постигане на желани стратегически цели^[2].

Прилага се в планирането и ръководенето на кампаниите, движението и разположението на силите и пр. Тя е главна съставна част на военното изкуство, обхваща теорията и практиката за постигане на военните стратегически цели.

История

Възникването на принципите на военната стратегия може да бъде проследено поне от 500 пр.н.е., когато са датирани първите развити трактати по военно изкуство на Сун Дзъ и Чанакя. Военните кампании на Александър Велики (Древна Македония), Чандрагупта (Индия), Ханибал (Картаген), Цин Шъхуан (Китай), Юлий Цезар (Древен Рим) и други пълководци също показват стратегическо планиране и движение.

Ранни стратегии са: анихилация, изтощение, палежи, блокада, партизанска война, заблуда на противника и финт.

Военната находчивост и изобретателност са ограничавани само от въображението, съгласието и технологията. Стратезите използват още в древността нововъзникнали технологии.

Предмет

Военната стратегия изследва и определя:

в дефанзивната политика: осигуряване на военната безопасност на държавата
условията и характера на бъдещата война, и пътя за предотвратяването ѝ с военни средства;
съдържанието, способите и условията за подготовка и водене на война, и на различните видове стратегически операции;
стратегическото планиране на използването на видовете въоръжени сили и родовете войски, техните цели и задачи във войната, и стратегическите операции, което се осъществява от военно-политическо ръководство, военно командване и висши щабове;
материално-техническото, морално-психологическото и тиловото осигуряване, и ръководството на войната и въоръжените сили;
подготовката на въоръжените сили, икономиката, населението и територията на държавата за война;
стратегическите виждания на водещите държави и коалиции, възможностите им за подготовка, разпалването и воденето на война и военни действия от стратегически мащаб;
ръководството на въоръжените сили в мирно и военно време.

Вижте също

Източници

↑ ((el)) ((en)) στρατηγία, στρατηγός – Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus Digital Library
↑ ((en)) Gartner, Scott Sigmund, Strategic Assessment in War, Yale University Press, 1999, стр. 163

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Military strategy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] ((el)) ((en)) στρατηγία, στρατηγός – Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus Digital Library

[2] ((en)) Gartner, Scott Sigmund, Strategic Assessment in War, Yale University Press, 1999, стр. 163

[1]

[2]