French
DeutschДилофо (дем Горуша) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дилофо.
| Дилофо Δίλοφο | |
| — село — | |
  Дилофо  Дилофо  Дилофо | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Горуша |
| Надм. височина | 980 m |
| Население | 11 души (2021 г.) |
Дилофо или Либохово (на гръцки: Δίλοφο, катаревуса Δίλοφον, Дилофон, до 1929 година Βραχοπλαγιά, Врахоплая,[1] до 1927 година Λιμπόχοβο, Либохово[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 980 m надморска височина,[3] на 3 km южно от пътя Кожани - Неаполи (Ляпчища) - Коница, в югозападните склонове на планината Горуша (Войо). Отдалечено е на 12 km от село Пендалофос (Жупан).[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Либохово е село в Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1817 година,[5] а главната селска църква „Успение Богородично“ от 1844 година.[6]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ливоховон (Livohovon), Сисанийска епархия, живеят 1200 гърци.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либохово има 300 жители гърци християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Либохово е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 91 къщи.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Либахово (Libahovo) има 200 гърци.[10]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Либохово (Λιμπόχοβο), Населишка каза, живеят 400 гърци елинофони християни.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Либохово остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Врахоплая, а в 1929 година – на Дилофо.[3]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Варенга[4] | Βαρέγγα | Профитис | Προφήτης[12] | връх на С от Дилофо (1119 m)[4] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 501[3] | 347[3] | 338[3] | 331[3] | 196[3] | 135[3] | 70[3] | 117[3] | 112[3] | 47 | 24 | 11 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дилофо
Йоанис Захос (1867 – 1964), гръцки лекар и политик- Николос Курнавос (1912 – 1989), гръцки политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 341. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Προφήτης Ηλίας Διλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Κοίμησης της Θεοτόκου Διλόφου // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
