Мангила – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Могила.
Мангила
Άνω Περιβόλι
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
Гърция
40.3705° с. ш. 21.1641° и. д.
Мангила
Западна Македония
40.3705° с. ш. 21.1641° и. д.
Мангила
Костурско
40.3705° с. ш. 21.1641° и. д.
Мангила
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина1010[1] m
Население10 души (2021 г.)
Мангила в Общомедия
Бюст на Леонидас Петропулакис

Мaнгѝла или Монгѝла или понякога книжовно Могѝла (на гръцки: Άνω Περιβόλι, Ано Периволи, катаревуса: Άνω Περιβόλιον, Ано Периволион, до 1926 година Μαγγέλα, Мангела[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Галешово в полите на планината Одре (Одрия).

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Мангила е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мангила има 250 жители българи.[3]

При потушаването на Илинденското въстание през лятото на 1903 година селото е изгорено от турците и около 20 селяни са убити.[1]

След въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Същата година турските власти не допускат учителия Сидер Стерьов от Галища да отвори българско училище в селото.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Могила има 96 българи екзархисти.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Могила преди Балканската война има 20 български къщи.[7]

През февруари 1905 година селото е нападнато от гръцка андартска чета, която обгражда църквата по време на богослужението, убива свещеника Тома Василев заедно с две деца, един овчар и ранява Ташовица Гандова. Избиването на селяните е прекъснато от появилата се районна чета на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов и селската милиция, които отблъскват андартите от селото в гората Грижник към Либешево, като раняват шестима от тях.[8][9][10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Монгила (Μογγίλα) има 20 семейства „българогласни“, които от 3 схизматични, като гърците поддържат училище и църква.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Могила е обозначено като българско селище.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в Мангила влизат гръцки части и след Междусъюзническата война на следната 1913 година селото попада в Гърция.

В междувоенния период има изселване към България и отвъд океана.[1] От 1914 до 1919 година 7 жители на Мангила, а след 1919 още 5 емигрират в България по официален път.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Могила има 20 къщи славяни християни.[14]

В 1926 година селото е прекръстено на Ано Периволи. Селяните ходят на гурбет и работят като мелничари.[1]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949) - няколко селяни загиват, а 7 семейства и 20 отделни човека емигрират в източноевропейските страни.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 130[1][15] 86[1] 104[1] 123[1] 80[1] 89[1] 51[1] 43[1] 24[1] 24 19 10

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Мангила
  • Георги Баганов (Γεώργιος Μπαγανάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[16]
  • Илия Ничов (1919 – 1948), гръцки комунист; произхожда от бедно семейство; взима участие в Итало-гръцката война от 1940 – 1941 година; по време на окупацията се включва в редовете на ЕЛАС; през март 1946 година е арестуван и измъчван от полицията и през същата година се включва в редовете на ДАГ, като става командир на батальон; взима участие в отбраната на Грамос; в 1948 година е тежко ранен в Нидрузи; загива в района на Харос[17]
  • поп Тома Василев, български свещеник, убит от андартите на 19 февруари 1905 година
  • Тошо Гунджов (Ташо, Ташо Гундзов), деец на ВМОРО,[18] член на селската милиция; арестуван в 1905 година за участие в нападението над Жиковищкия манастир заедно с Илия Балючев и изпратен на заточение на Родос, където престоява до Хуриета[19]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  4. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  5. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  7. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 211.
  9. ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 10.
  10. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 61.
  11. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  12. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Perivoli Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  15. ↑ Заедно с Марчища.
  16. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  17. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 211 - 212. (на английски)
  18. ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
  19. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 619, 624.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мангила&oldid=12363227“.